Провежда се национална конференция на БЗНС. За главен секретар се избира Д-р Георги М. Димитров.


Георги Михов Димитров (Гемето) е роден на 15 април 1903 г. Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски" в периода 1932-1933 г., а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Ал. Стамболийски". През януари 1941 г. организира акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май с. г. напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 29 ноември във Вашингтон (САЩ).