31.01.1854 – роден Стефан Стамболов


 

 

 


Стефан Стамболов (наричан от европейски политици и журналисти Българският Бисмарк) е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

 


След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия, макар ѝ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия.

 


Като председател на парламента той е първото официално лице в Княжество България, подкрепило преврата в Пловдив, довел до осъществяването на Съединението през 1885. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война.

 


След абдикацията на княз Александър I Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет. Той свиква III Велико Народно събрание, въпреки настояванията на Русия, която отказва да признае избора на княз Фердинанд I.

 


След избора на княз, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народно-либерална партия. Задачите, които си поставя, са :защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Сан Стефанския договор, но останали извън българската държава. Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите Сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическия. В своята политика той е воден от принципа за неделимост на Македония с другите балкански държави, поради което отхвърля сръбското предложение за съюз срещу султана. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана. В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки, което води до събуждане на българския елемент в Македония. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори.

 


Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон за насърчаване на местната индустрия и закон който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.

 


Непримиримостта на Стамболов спрямо Русия е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание. Фердинанд I, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година. Именно при такава обстановка настъпва края на 7-годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стамболов, приеман за най-значимия български държавник.На 3 юли1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонстващи наемници и след три дни умира от раните си.

 


За седем години Стамболов превръща България от турска провинция в модерна европейска държава. Държавната политика на Стамболов води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура. Чрез политиката си Стамболов налага един политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор.

 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Март 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
    
  1. 08.03. - Международен ден на жената
  2. 08.03.1451г. - Годишнина от рождението на Америго Веспучи
  3. 08.03. - Събития и факти
  4. 09.03. - Събития и факти
  5. 09.03.1230г. - годинишнина от битката при Клокотница
  6. 09.03.1882г. - роден Коста Лулчев
  7. 09.03.1934г. - роден Юрий Гагарин
  8. 09.03. - Младенци
  9. 09.03. - Свети четиридесет мъченици
  10. 10.03. - Събития и факти
  11. 19.02. Месни заговезни
  12. 10.03.1876г. - Годишнина от първия телефонен разговор
  13. 10.03. - Православната Църква почита паметта на св.Галина
  14. 11.03. - Ден на ракетните войски и артилерията в Българската армия
  15. 11.03. - Годишнина от бомбените атентати в Мадрид
  16. 11.03. - Св. Софроний Врачански
  17. 11.03. - щурмът на Одринската крепост
  18. 11.03. - Събития и факти
  19. 12.03. - Събития и факти
  20. 12.03.1858 г. – роден Коста Паница
  21. 12.03.1870 г. – учредена Българската екзархия
  22. 12.03.2003г. - убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич
  23. 13.03. - Събития и факти
  24. 13.03. - Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания
  25. 13.03.1899г. – роден Панчо Владигеров
  26. 14.03.1883г. – умира Карл Маркс
  27. 14.03. - Събития и факти
  28. 14.03.1879г. – роден Алберт Айнщайн
  29. 15.03.44г. - Убит Гай Юлий Цезар
  30. 15.03. - Международен ден на потребителите