26.11.1913г. – От Цариград в София се премества Екзарх Йосиф І


Екзарх Йосиф пристига в София

 

 

 

В София пристига от Цариград Екзарх Йосиф I, съкрушен от злополучния за България завършек на Балканските войни. В Цариград оставя за екзархийски наместник митрополит Мелетий Велешки. Така София за втори път става седалище на главата на Българската църква. За първи път София е седалище на българския патриарх, когато той търси убежище при синовете на комит Никола през втората половина на десети век. Екзарх Йосиф остава в София до смъртта си на 20 юли 1915 година.

 

 

Екзарх Йосиф І е роден на 5 май 1840 г. Той е български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж.

 

 

През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя.

 

 

Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.).

 

 

Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица.