24.06.1241 г. – умира цар Иван Асен ІІ - Българи

24.06.1241 г. – умира цар Иван Асен ІІ

Годишнина от смъртта на Иван Асен II

Иван Асен II е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен І. Българските историци определят титулът му, като трети по значимост. Идва на власт, като сваля от престола и ослепява братовчед си цар Борил. При неговото царуване границите на България отново достигат три морета. Известен е с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата. Нарастващото влияние на Иван Асен ІІ върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел Теодор Комнин. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин ІІ, като му даде за съпруга дъщеря си Елена.

Теодор Комнин започва войната с видимо числено превъзходство - историческата среща между двете войски става на 9 март 1230 г. при Клокотница - река и същевременно селище северозападно от Хасково. Поражението на Теодор Комнин предизвиква бърза и неудържима разруха на обширната му, но вътрешно слаба държава. Без да срещнат каквато и да е съпротива, войските на Иван Асен ІІ започват настъпление на всички посоки и за кратко време стават господари на Одринска Тракия, на беломорската област от Галиполския полуостров до планината Олимп, а също и цяла Македония и Албания — от Пинд до Шкодренското езеро.

Владетелят на Никейската империя Йоан ІІІ Дука Ватаци решава да потърси съюз с българите, за да бъде по-успешна борбата му с латинците. Към такъв съюз се стреми и Иван Асен ІІ, тъй като се надява той да му донесе нови териториални придобивки. Преговорите завършват успешно и през 1235 г. в гр. Калиполи между двамата владетели е сключена спогодба, скрепена с брак между дъщерята на Иван Асен ІІ Елена и сина на Ватаци Тодор Ласкарис. Спогодбата предвижда да се признае пълна независимост на българската църква, чийто глава — търновския архиепископ Йоаким — получава титлата патриарх. Така е възстановена, разрушената от Василий ІІ българска патриаршия и това означава окончателен отказ на българската държава от сключената през 1204 г. уния с Римската курия. Предвижда се съвместна борба срещу латинците за окончателното им изгонване от Тракия.

Военните действия започват още същата година като българските и никейските войски нападат и завладяват Източна Тракия, след което тя е поделена между съюзниците съгласно предварително постигнатото между тях споразумение. Присъединява се и солунският владетел Мануил и кумански отряди - всички се отправят към Константинопол и го обсаждат по суша и море. В началото на 1236 г. Жофроа дьо Вилардуен, по това време владетел на Пелопонес, се притича на помощ на обсадения Константинопол с 120 бойни кораба. Той успява да пробие морската блокада, като потопява 15 кораба и влиза в Златния рог. Настъпват зимни студове. При това положение съюзниците се оттеглят. След снемането на обсадата Иван Асен ІІ заповядва да се построят 25 нови галери... но малко по-късно българският цар отново променя политиката си - преустановява съюза с Йоан ІІІ Дука Ватаци, сближава се с латинците и повежда заедно с тях обща борба за изгонването на никейците от Тракия. Към това е подтикнат от заплахата пред готвения с благословията на папата кръстоносен поход за спасяване на Латинската империя, както и от опасността от татарско нахлуване.

Умира през 1241 г., племенницата на Иван Асен ІІ, княгиня Венцислава-Виола, е прапрабаба на полския княз Владислав Ополчик.