22.11. - Св. Михаил воин, българин - Българи

22.11. - Св. Михаил воин, българин

СВ. МИХАИЛ ВОИН е светец, чиито живот и дела са извънредно слабо познати.

Той бил български болярин на византийска служба, живял най-вероятно през ХІ в., като участвал във войните на Византия със “сарацините” (арабите) в Южна Италия. Имал чин “примикюр” и командвал свой български отряд – честа практика във времето на византийското владичество.

Връщайки се от война, св. Михаил Воин защитил християните от загадъчното “Тиранското място” (крайбрежието на Тиренско море?), които според преданието страдали от някакъв “триглав змей”. Митичният звяр се канел да погълне поредната девойка като данък, когато се явил българският воин и го убил. Оплакван от местните хора, светецът починал от раните си в битката с чудовището.

С други думи, в “биографията” на св. Михаил Воин се преплитат антични и фолклорни мотиви, като най-силно е влиянието на историята с прочутия “змееборец” Св. Георги. Къде се е намирало неговото родно градче Потука(възможно е да става дума за Батак), не се знае със сигурност. Най-вероятно то е било в Тракия или Средногорието.

Култът към св. Михаил Воин придобил ново съдържание и национална значимост, когато цар Калоян (1197-1207) пренесъл мощите му в столицата Търновград. Това било извършено с “голяма тържественост” - великият български владетел и в други случаи отбелязвал победите на българското оръжие, свързвайки ги със сакрални личности и събития.

Според проложното житие мощите били положени в църквата “Св. Четиридесет мъченици”, а според св. патриарх Евтимий те се пазели в построената отново от Калоян патриаршеска катедрала “Възнесение Христово” (в крепостта Царевец).

В случая надали има някаква грешка, тъй като това са свидетелства от преки извори, дело на търновски автори. Ясно е, че във времето на Евтимий светите мощи са били в патриаршеската църква, като по-рано (неизвестно докога) са се пазели в “Св. Четиридесет мъченици”.

Евтимий свидетелства, че св. Михаил бил почитан като воин и лечител. Той призовава светеца да дари вярващите не само с физическо, но и с нравствено “изцеление от недъзите”, да помогне за опазване на вярата и “избавление от злините” – не ще и дума, че споменът за светеца българин, победител над мюсюлманите–араби и многоглавото “зло”, е бил окуражителен за българите в тежките дни на османската експанзия.

Какво става с мощите на св. Михаил Воин след завладяването на Търново, не е известно. Възможно и днес те да лежат в земята нейде около патриаршеския храм на хълма Царевец.