22.02.1887г. – разстреляни са участниците в бунта срещу регентството - Българи

22.02.1887г. – разстреляни са участниците в бунта срещу регентството

1887 г. – в 7,15 ч. са разстреляни участниците в бунта срещу регентството

Разстреляни са участниците в бунта срещу регентството и правителството на д-р В. Радославов - майор Атанас Узунов, (майор) Олимпи Панов, капитан Георги Зеленгоров, поручик Кръстеняков, подпоручик Кожухарски, подпоручик Тръмбешки, подпоручик Данев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.

Олимпий Спиридонов Панов е български революционер, офицер, бесарабски българин. През 1869 г. Панов се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов. Избран е за член и секретар на БЦБО в Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция през 1877 г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в С. Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. От 12 до 16 август 1886 г. Панов е министър на войната. За участие в Русенския бунт през 1887 г. е разстрелян. Димо Юрданов Тръмбешки е военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1882 г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в София. В Сръбско - българската война през 1885 г. е портупей юнкер. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на 3 декември 1885 г. След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян. Атанас Маринов Узунов е български военен инженер, майор от 1886 г. Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Зайчар и Корито. Постъпва в Одеското военно училище.

При обявяване на Руско-турска война (1877-1878 г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка и в Котленския балкан. За отличие Ат. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г. След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в Русия. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли. Обявен е за почетен гражданин на Видин от 1886 г. Ат. Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили, за което е осъден на смърт и разстрелян. Тома Антонов Кърджиев е български революционер, учител. През 1860 г. семейството му се преселва в Русе, един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града (1871 г.). Участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.). След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.). Осъден е на смърт и разстрелян.

Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов, съответно на 19 февруари. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.

Бунтът е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз Александър I Батенберг през август 1886 г. В началото на 1887 г. част от тях (начело с майор П. Груев и капитаните Р. Димитриев и Ат. Бендерев) създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България. За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе. Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града.