21.11.1867г. - Христо Ботев пристига в Букурещ - Българи

21.11.1867г. - Христо Ботев пристига в Букурещ

Христо Ботев пристига в Букурещ

В Букурещ пристига Христо Ботев.

Христо Ботев е национален герой, националреволюционер, революционен демократ, гениален поет, журналист. Роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Ботьо Петков.

При него завършва основното си образование и с помощта на Найден Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия.

Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка.

Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се завръща в родния си град. Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и се отправя отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса.

Останал без средства, след като се прехвърля в Румъния, Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков.

Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен даже за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване".

След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да се раздели и с него. Изпада в крайно бедствено положение и прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града.

Там живее заедно с В. Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време е изложен и той. През пролетта на 1869 г. Ботев става учител в българското училище в Александрия. През лятото на същата година се прехвърля в Измаил и учителства там до май 1871 г.

От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. той живее ту в Галац, ту в Браила. Занимава се главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза бр. 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.

В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Там започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов най-близък съратник в редактирането на в. "Свобода", а след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост".

През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". През следващата година става учител в българското училище в Букурещ и взема най-активно участие в живота на българската революционна емиграция.

През август 1874 г. участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. Голямата му заетост в БРЦК го принуждава да напусне учителската професия и да се отдаде изцяло на революционна и журналистическа дейност.

На 8 декември същата година той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю.

Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Ботев си подава оставката (това довежда и до разпускането на организацията), но той не се отказва от революционната си дейност.

След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой в. "Нова България", от който успява да издаде само един брой. След избухване на Априлското въстание (1876 г.) Ботев застава начело на една чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве на 1 юни той пада убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Паисий Хилендарски, Г. С. Раковски и В. Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската и световната литература.