18.06.1882г. – роден Георги Димитров


Годишнина от рождението на Георги Димитров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 18 юни 1882 г. е роден Георги Димитров, български политик и държавник /1882-1949/. Ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949 г.).

 

 

Георги Димитров е народен представител в XVI (1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XXVI (1945-1946) Обикновено народно събрание и в VI (1946-1949) Велико народно събрание. Член е на БРСДП от 1902 г., а през 1913 г. е избран за народен представител, а на следващата година - за съветник в столичната община. До 1923 г. е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. В годините между 1919-1920 г. застава начело на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с Вълко Червенков ръководи Септемврийските бунтове 1923 г. През 1929-1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 г. заедно с Благой Попов и Васил Танев е арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския процес, след който получава съветско гражданство и заминава за Москва. От 1935 г. до 1943 г. е генерален секретар на Коминтерна.

 

 

Като министър-председател на България е начело на държавата от 23.11.1946 до 02.07.1949 г. Умира на 2 юли 1949 г. Тялото му е мумифицирано и поставено в мавзолей в гр. София, сринат до основи през септември 1999 г.