16.10.1914г. - Умира Пейо Крачолов Яворов


Умира Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) - известен български поет.

 

 

 

Яворов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. Завършва основно училище в Пловдив (1893 г.). Същата година започва работа в Чирпанската телеграфо-пощенска станция, а през юни 1894 г. е преместен в Старозагорската телеграфо-пощенска станция. През 1898 г. Пейо Яворов е назначен за началник на телеграфо-пощенската станция в Стралджа, а от септември е телеграфист в Анхиало (дн. Поморие). От 1 май 1902 г. е назначен за завеждащ Четвърти телеграфо-пощенски клон в София. Включва се във ВМОРО.

 

 

През 1900 г. иска да бъде назначен за учител в Македония, но Екзархията му отказва поради липса на място. През 1901 г. Яворов е главен редактор на вестник "Дело" - независим македоно-одрински лист. Заминава за Македония (1902 г.) и се включва в четата на М. Чанков. На 13 февруари 1902 г. е пленен в с. Драгобраща от върховистката чета на капитан С. Стоянов. На 15 февруари е освободен и отива в София. На 6 януари 1903 г. заминава отново за Македония, където престоява четири месеца и редактира в-к "Свобода или смърт".

 

 

Яворов се включва в четата на Я. Сандански, но поради разногласия с него застава начело на драмската чета, която е разбита при с. Баница след смъртта на Г. Делчев. След като се връща в София (7 юли), участва в списването на в-к "Автономия", а след Илинденското въстание е в редакцията на в-к "Илинден". Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО. През юли 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж.

 

 

Участва в кръга "Мисъл" на д-р Кръстев и е един от редакторите на сп. "Мисъл". През 1906-1907 г. е командирован за "усъвършенстване по литература" в Нанси. От август 1908 г. е драматург в Народния театър. През юли 1910 г. е командирован в Париж, за да се запознае с театралното дело във Франция. През 1912 г. се жени за Лора Каравелова. Два дни след сватбата заминава с чета за Македония. На 25 юни 1913 г. заминава за фронта. На 15 юли се връща в София. На 29 ноември 1913 г. Лора Каравелова се застрелва. Яворов прави несполучлив опит за самоубийство и остава почти сляп. След смъртта на Лора се носят слухове, че Яворов е убил съпругата си. Водят се съдебните разследвания. На 16 октомври 1914 г. Яворов взема голяма доза отрова и се застрелва.

 

 

Първото си стихотворение - "Напред", публикува през 1895 г. във в-к "Глас македонски". След него излизат "Пред тъмничния зид" и "Пролетната жалба на орача", където за пръв път се подписва с псевдонима П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков. В "Мисъл" публикува (1900 г.) стихотворенията "Арменци", "Калиопа" и "Градушка". През 1901 г. Яворов издава първата си книга "Стихотворения", която е посрещната с възторг. Следват книгите "Гоце Делчев" (1904 г.), "Безсъници" (1907 г.), "Хайдушки копнения" (1909 г.), "Подир сенките на облаците" (1910 г.), "В полите на Витоша" (драма, 1911 г.), "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (драма, 1912 г.). Превежда "Ромео и Жулиета" (1914 г.) и "Укротяване на опърничавата" (1915 г., посмъртно).