16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе


 

 

Бунтовете на български офицери русофили срещу антируската политика и регентството в България обхващат Силистра (16 февруари) и Русе (19 февруари) през 1887 година.
Детронацията на княз Александър I Батенберг (9 август 1886) и абдикирането му на 26 август 1886 г. предизвикват политическа криза в страната (1886-1887) , която се изостря, след като Русия скъсва дипломатическите отношения с България на 5 ноември 1886 г. Регентството начело със Стефан Стамболов предприема гонения срещу проруски настроените офицери, в резултат, на което много от тях емигрират в Румъния, където в Букурещ образуват емигрантски офицерски комитет, който взема решение на 19 февруари 1887 г. да избухнат бунтове в Русе и Силистра.

 


Планът предвижда, след като превземат Русе, военните части да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра, Варна и да се насочат към София. След преждевременното избухване и потушаване на въстанието на 16 февруари 1887 г. в Силистренския гарнизон, Атанас Узунов, комендант на Русе и командир на пионерния полк, взема решение за въстание в Русе. На 19 февруари част от войската остава вярна на правителството и бунтът е потушен. Ръководителите му начело с майор Атанас Узунов са арестувани, осъдени на смърт и екзекутирани на 22 февруари 1887 г. Сред убитите са майор Олимпи Панов и Тома Кърджиев, активни участници в национално-освободителното движение преди Освобождението от османско иго.