14.10. - Ден на Света Петка Българска(Петков ден)


Света Петка, наречена още Параскева, е българска светица, живяла през 11 век.

 

 

Св. Петка е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, като пет години прекарала в пост край усамотения храм „Покров Богородичен"в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб,  като се установила в Йорданската пустиня. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма"Свети Апостоли", където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.

 

Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх, дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен ІІ постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите отЛатинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Разбира се, най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. Патриарх Евтимий житие - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

 

За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, "... и в светата Параскева Търновска". Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от нейното второ отечество през 1395 г. - измолил ги видинският "млад цар" Константин ІІ Асен, син на Иван Срацимир. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. кв. Пороище на Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата „Три святители" в този румънски град.

 

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната - в Сърбия, Молдова,Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.