14.04.1205г. - Цар Калоян нанася поражение на кръстоносците край Одрин


Цар Калоян нанася катастрофално поражение на кръстоносната войска в битката при Одрин.


 



На бойното поле българският цар пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Бързото и на пръв поглед неорганизирано движение на конниците увлича рицарите в преследването им. Така неорганизирано и безредно те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, те се оказват срещу очакващите ги отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари, участници в това решително сражение, след време записват с покруса, че в битката при Одрин загива "цветът на рицарската войска". Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.



Калоян (Йоаница) е цар на българите (1197-1207 г.) от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.), изтъкнат пълководец и дипломат. След победата на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.) като гарант за миролюбивата политика на България спрямо Византия Калоян е изпратен като заложник в Цариград, където успява да се запознае с тънкостите на византийската дипломация. Възкачва се на престола след убийството на брат му Петър и предприема незабавни действия за укрепване на централната власт и обуздаване на сепаратистичните стремежи на болярите.


Възползвайки се от избухналите по онова време вътрешни борби във Византия, от нея се отделят присъединилите се по-рано български боляри Иванко и Добромир Хриз, както и висшите сановници Мануил Камица (който минава на страната на Добромир Хриз) и Йоан Спиридопаки, управител на Смолянската област. За да се справи с отцепниците, император Алексий III Ангел потърсва сближение с Калоян и в края на 1201 г. сключва мир с него, по силата на който признава всички териториални придобивки на България, постигнати след 1195 г. През този неколкогодишен период е освободена цяла Северна България заедно с черноморските градове, а така също и областите около Видин, Белград и Браничево.


В началото на 1201 г. в ръцете на българския владетел падат още важната крепост Констанция (днес Кюстенджа) и Варна. След сключването на мира с Византия Калоян успява да изтласка и Добромир Хриз от неговите владения. В резултат на това българската държава достига своите териториални граници, които имала преди падането й под византийска власт. Не много след подписването на мирния договор с Византия против България предприема поход унгарският крал Емерих. През 1203 г. той окупира областите около Белград, Браничево и Ниш, в които живее българско население, и побързва да се провъзгласи за "крал на България".


Калоян съсредоточава против него своите войски и успява да го прогони от тези области. За да извоюва официално признаване на българската държава, Калоян влиза в преговори с римската курия и през 1204 г. сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той е провъзгласен за "крал", а архиепископ Василий - главата на българската църква, за "примас". Този акт има чисто формален характер и не позволява на римския папа да разпростре своето влияние над българите, но дава възможност на българския владетел да продължи усилията си за териториално разширение на своята държава. След блестящо разиграна военна операция, на 14 април 1205 г. нанася катастрофално поражение на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. След тази битка българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Освобождава за кратко време редица крепости - Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стига до стените на Солун. Убит е през август 1207 г. от куманския вожд Манастър в резултат на заговор, в който участват и някои български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт.



През 1972 г. в търновската църква "Св. 40 мъченици" е открито погребение на около 35-40-годишен мъж с изключителен за времето си ръст (близо два метра), на чиято лява ръка има златен пръстен, тежък 61,15 г. Върху плочката на пръстена е изобразено животно с остра кучешка муцуна, тяло и опашка на лъв и с орлови нокти на краката. Около него е гравиран надпис: "Калоянов пръстен". Покойникът е бил облечен в скъпа пурпурна дреха, украсена със златотъкана шевица и бисери, и е бил обут в червени обувки. Анализът на данните от погребението позволяват на учените да приемат, че е открит гробът на цар Калоян.




Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Април 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
   
  
  1. 17.04. - Събития и факти
  2. 18.04. - Събития и факти
  3. 18.04. - Международен ден за опазване на паметниците на културата
  4. 19.04. - Събития и факти
  5. 20.04. - Събития и факти
  6. 20.04. - Годишнина от Априлското въстание
  7. 21.04. - Празник на военното контраразузнаване
  8. 21.04. - Събития и факти
  9. 22.04.1915г. - загива Яне Сандански
  10. 22.04. - Събития и факти
  11. 23.04. - Световен ден на книгата и авторското право
  12. 23.04. - Събития и факти
  13. 24.04.1939г. - рожден ден на Лили Иванова
  14. 24.04. - Световен ден за ознаменуване геноцида над арменския народ
  15. 24.04. - Събития и факти
  16. 25.04. - Събития и факти
  17. 26.04. - Събития и факти
  18. 27.04. - Събития и факти
  19. 27.04.1867г.- четата на Панайот Хитов преминава Дунав
  20. 27.04.1963г. - е открита първата електрифицирана жп-линия
  21. 27.04. - Лазаровден
  22. 28.04. - Събития и факти
  23. 28.04. - Цветница
  24. 29.04. - Събития и факти
  25. 29.04.1887г. - създадено е Българското опълчение
  26. 29.04. - Международен ден на балета
  27. 29.04. Страстната седмица: Велики понеделник
  28. 30.04. - Страстната седмица: Велики вторник
  29. 30.04. - Събития и факти