11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка


Апостолът започва своята първа обиколка

 


 

От Цариград Васил Левски започва Първата си обиколка в българските земи. Обиколката продължава до 24 февруари 1869 г., когато Левски се прехвърля във Влашко.

 

 

Целта на Васил Левски е да събере пълна и обективна информация за реалното състояние на политическите настроения сред българското население. Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дякона, Апостола) е виден деец на национално-революционното движение, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет.

 

 

Роден е на 19 юли 1837 г. в Карлово. Отначало учи в родния си град. През 1855 г. е повикан в Стара Загора от своя вуйчо Василий (монах и таксидиот на Хилендарския манастир) и след като изкарва 3 години в местното класно училище, постъпва в курс за подготовка на свещеници.

 

 

Подмамен от вуйчо си, че ще го изпрати да се учи в Русия, той приема монашество (1858 г.) под името Игнатий и през 1859 г. става дякон. След като се убеждава, че надеждата да отиде в Русия няма да се осъществи, и в резултат на влиянието на революционните идеи на Георги Сава Раковски той захвърля расото и се включва в националноосвободителното движение (1861 г.).

 

 

През 1862 г. заминава за Сърбия и постъпва в Първата българска легия в Белград. На 3 март същата година взема участие в боевете на легията с местния турски гарнизон.

 

 

Проявява голяма храброст и ловкост, заради което получава прозвището Левски. След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода, а след това известно време работи като абаджийски чирак в Белград.

 

 

През пролетта на 1863 г. се прехвърля в Румъния и след кратък престой там се завръща в България. Заподозрян или пък наклеветен от своя вуйчо, той е хвърлен за няколко месеца в пловдивския затвор. След излизането си на свобода той окончателно се отказва от монашеството и от 1864 г. до 1866 г. учителства в с. Войнягово, Пловдивско.

 

 

Заедно с това води и революционна пропаганда сред местното население и организира малки "патриотични дружини" за подготовка на въстание. През 1866 г. е заподозрян от османските власти за революционната му дейност и за да не попадне отново в техните ръце, е принуден да се отправи за Северна Добруджа, където продължава учителската и революционната си дейност.

 

 

През пролетта на 1867 г. по препоръка на Георги Сава Раковски е включен от Панайот Хитов в неговата чета като байрактар. През лятото на същата година преминава заедно с нея в българските земи и извървява целия й път до сръбската граница.

 


 

Пристигайки отново в Белград, Левски участва и във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане прави опит да мине с чета в България и да вдигне въстание в Средна Стара планина, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора в Зайчар. След освобождаването си се отправя незабавно за Румъния.

 

 

Неуспехите на четническата тактика убедили Левски в необходимостта от издигането на националнореволюционната борба на българския народ на нова, по-висока степен.

 

Като непосредствен участник в двете легии и в четата на Панайот Хитов той стига до извода, че борбата на българите за национално освобождение трябва да бъде поставена вън от зависимостта на външни фактори и че четите не могат да вдигнат народните маси на обща борба против османската власт.

 

 

Левски достига до идеята за пренасяне центъра на подготовката на бъдещата национална революция вътре в страната и вместо организираните в съседните страни революционни чети да се пристъпи към изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в главните революционни огнища на българската революция.

 

 

Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. След като не успява да ги убеди в нейната правота, решава да се заеме сам с реализирането й.

 

 

В края на 1868 г. и през 1869 г. Левски предприема две обиколки из България, като при втората започва да основава революционни комитети. За първата си обиколка той получава известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората е подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдява и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана".

 


 

През октомври 1869 г. Левски се завръща в Румъния и участва в създаването на БРЦК в Букурещ. През 1869-1970 г. заедно с Левски, Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. През 1870 г. се прехвърля в България и продължава с още по-голяма енергия изграждането на гъста мрежа от революционни комитети в различните краища на страната.

 

 

В края на същата година той създава и ръководен център на ВРО в Ловеч под наименованието "Привременно правителство в България". През 1871 година Левски продължава дейността си по изграждане на революционни комитети. В негова помощ са изпратени Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застава изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК.

 

 

През втората половина на 1871 г. той изработва проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г. в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, което обсъжда и приема изработените от него документи.

 

 

След събранието той получава пълномощно от БРЦК да продължи дейността си по изграждането на революционните комитети в България и през лятото на същата година преминава отново река Дунав на българския бряг. Успоредно със създаването на революционни комитети той предприема и известна реорганизация на ВРО. Наред с местните частни комитети започва да изгражда и окръжни, на които се възлагат ръководни функции по отношение на първите, влизащи в пределите на техния район. Изграждането на ВРО върви с неотслабваща сила и темпове до есента на 1872 г., когато група дейци начело с Димитър Общи извършват Арабаконашкия обир.

 

 

В резултат на предприетите арести на членове и съмишленици на революционните комитети в Софийско, Орханийско(днес Ботевградско), Тетевенско и др. на ВРО е нанесен тежък удар от османските власти. За да бъде предпазена тя от пълно унищожение, към Левски е отправен повик от БРЦК в Букурещ да вдигне въстание в България.

Той обаче отказва да стори това, тъй като въпреки постигнатите успехи все още смята, че делото не е доведено до онази степен, която би позволила на ВРО да възглави едно общо въстание в България.

 

 

С риск за живота си, Левски от Южна България(Пазарджик) незабавно се отправя към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията, след това имал намерение да се прехвърли в Румъния.

 

 

На 27 декември 1872 г. той е заловен, чрез предателство в Къкринското ханче (на изток от Ловеч). Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите се държи достойно, като прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци.

 


 

Осъден е на смърт и на 18 февруари 1873 г. е обесен край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата). Със своята цялостна дейност Левски се изявява като най-изтъкнатия идеолог на българското националнореволюционно движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до него и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка на народните маси за борба, чрез създаването на революционни комитети и пренасянето на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярва в силите на българите сами да извоюват своята свобода, чрез народна революция. За него републиканската форма на управление ("чиста и свята република") е единствената гаранция за запазване на демократичните свободи.

 

 

 

 

 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Ноември 2024 »
пнвтсрчтпксбнд
    
 
  1. 11.11.1952г. – екзекутиран е монсеньор Евгений Босилков
  2. 11.11. - Събития и факти
  3. 11.11.1861г. - Г. С. Раковски получава сръбско поданство
  4. 11.11.1875г. - Създава се Гюргевския революционен комитет
  5. 11.11. - Св. Мина
  6. 12.11.1885г. – роден полк. Продан Таракчиев, един от първите български военни летци
  7. 12.11.1885г. - Видин под обсада, Цариброд е отвоюван
  8. 12.11. - Събития и факти
  9. 13.11. - Международен ден на слепите
  10. 13.11.866г. - Папа Николай І връчва отговорите на 106-те въпроса на цар Борис І
  11. 13.11. - Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски
  12. 13.11. - Събития и факти
  13. 14.11. - Събития и факти
  14. 14.11.1837г. - Бунт в Западния Балкан
  15. 14.11.1912г. – Македоно-одринското опълчение пленява 10-хилядния корпус на Явер паша в Беломорието
  16. 14.11. - Световен ден за борба с диабета
  17. 14.11.1943г. - САЩ и Великобритания бомбардират български градове
  18. 14.11. - Коледни Заговезни: последен ден, в който се яде месо
  19. 14.11. - Св. апостол Филип
  20. 15.11. - Събития и факти
  21. 15.11.1416г. – Избират за митрополит на Киев и Литва българина Григорий Цамблак
  22. 15.11. - Начало на Коледните пости
  23. 15.11.1885г. - Българската армия превзема Пирот и е посрещната като освободителна
  24. 15.11.1877г. - Ген. Сколбелев отблъсква турска контраатака за Плевен
  25. 16.11. - Събития и факти
  26. 16.11. - Св. евангелист Матей
  27. 17.11. - Събития и факти
  28. 17.11.1893г. – умира княз Александър Батенберг
  29. 17.11.1828г. – роден Петко Славейков, поет, просветител, общественик
  30. 18.11. - Събития и факти