10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново


 

 

Учредителното събрание във Велико Търново e свикано на 10 февруари 1879 г., за да изработи основния закон на Княжеството. Проектът за Органически устав е възложен на С. Лукиянов, началник на Съдебния отдел в Съвета на руския императорски комисар. С помощта на видни български общественици Лукиянов завършва своя проект през есента на 1878 г. Според този първи конституционен вариант князът е облечен с значителна власт. В народното събрание влизат депутати по право, назначени от княза и избрани от народа.

 


В работата на Учредителното събрание участват 229 депутати. От тях 88 са избрани пряко от населението (по един на 10000 избиратели), 117 влизат "по право", въз основа на служебното си положение, 19 са назначени от княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на различни организации и дружества. В Учредителното събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинства. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в църковната борба и движението за национална култура, в революционната борба, в Руско-турската война и ВРУ. Повечето народни представители са сравнително млади, голяма част са градски жители.

 


В продължение на един месец в сградата на бившия турски конак, построен от майстор Колю Фичето, се разгръщат бурни и разгорещени дискусии. Всъщност се сблъскват две идеи за държавното устройство на управление - либералната и консервативната. Групата около Д. Греков, Гр. Начович и К. Стоилов, включваща по-заможните представители на българското възрожденско общество, се оформя консервативното течение. Тези хора са с високо образование, придобито в западноевропейски университети и наречени консерватори, се опасяват, че прекъснатата държавническа традиция и неподготвеността на народа за самостоятелен държавен живот могат да доведат страната до анархия. "Крайните" по "общонародния въпрос" сега стават проводници на либерални идеи и оформят голямото либерално течение в Учредителното събрание. Около техните лидери П.Р.Славейков, Др. Цанков и П. Каравелов се групира по-голямата част от народните избраници. Така либералите стават изразители на преобладаващата част от българския народ.

 


На 16 април 1879 г. "Конституцията на Българското княжество" е приета.

 


Според Търновската конституция България се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство. Спазен е принципът за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на вероизповеданията, на сдруженията и т.н. Частната собственост е неприкосновена. Търновската конституция се оказва един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на една европейска страна.