09.06.1923г. - Военен преврат и ново правителство на проф. Цанков


Годишнина от Деветоюнския преврат (1923 г.)

 Професор Александър Цанков

 

Първият преврат на Военния съюз е осъществен в нощта на 8 срещу на 9 юни през 1923 г. Създадено е правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ). След успеха на преврата новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

 

 

В началото на юни 1923 г. председателят на Централното управление на Военния съюз издава директива, с която определя извършването на преврата срещу правителството да е 8 срещу 9 юни. Повод за преврата са силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, е наредено да се явят вечерта на 8 юни 1923 г. в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установяват и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др. В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включва с непосредствени действия. На 7 юни 1923 г. той посещава министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко.

 

 

Акцията започва по предварително изготвен план. Най-напред се вдигат заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извеждат поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпват към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказват никаква съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започва и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправя към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. След като се убеждава, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписва поднесените му укази.

 

 

Превратът на 9 юни 1923 г. е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него е свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Всички са недоволни от действията на правителството на БЗНС.

 

 

Военнотехническата и политическата подготовка на заговора е възложена на Военния съюз, който пък привлича Народния сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлява тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприема нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 г. Военният съюз прониква във всички гарнизони на страната и успява да привлече на своя страна не малък брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ -то Обикновено народно събрание (април 1923 г.) от БЗНС главозамайва неговите ръководители и самото правителство и приспива тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците.

 

 

След преврата на Военния съюз е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ). След успеха на преврата новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

 

 

 

 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече