03.07.1895г. - в София е извършено покушениe над Стефан Стамболов


Стефан Стамболов е роден на 12 февруари 1854 в Търново.

 

 

 

 

 

Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера и съмишленик на капитан Дядо Никола. Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Духовната семинария в Одеса, но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.

 

 

Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на БРЦК през1874 г. През есента е изпратен в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на реоволюционните комитети. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка с Христо Ботев. Стамболов участва в Общото събрание на БРЦК на 24 август 1875, на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг. След неуспеха на Старозагорското въстание Стамболов отново заминава за Румъния. На 13 октомври 1875 участва в събранието на БРЦК в Гюргево, взело решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Той е определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния, където участва в ръководството на БЦБО и издава основания от Ботев вестник „Нова България“.

 

 

България е освободена, но според решенията на Берлинския договор, голяма част от земите населени предимно с българи, в това число и Македония, остават в пределите на Османската империя. Стамболов участва в подготовката на въстание в Македония, като заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.

 

 

Още по времето на Учредителното събрание Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Като председател на парламента той е първото официално лице в Княжество България, подкрепило преврата в Пловдив, довел до осъществяването на Съединението през 1885. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война, която води до защита на Съединението.Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на независима България. Подтикнати от Русия, група офицери-русофили извършват преврат и детронират героя на Съединението - княз Александър I.След детронирането на княз Александър I Батенберг през 1886 Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира отстраняването на неговите организатори.

 

 

След абдикацията на княз Александър I Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет. Той свиква III Велико Народно събрание, въпреки настояванията на Русия, която отказва да признае избора на княз Фердинанд I. След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народно-либерална партия. Задачите, които си поставя, са :защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Сан Стефанския договор, но останали извън българската държава. Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите Сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическия. В своята политика той е воден от принципа за неделимост на Македония с другите балкански държави, поради което отхвърля сръбското предложение за съюз срещу султана. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана. В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки, което води до събуждане на българския елемент в Македония. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори.

 

 

Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон за насърчаване на местната индустрия и закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.

 

 

.На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонстващи наемници и след три дни умира от раните си. За седем години Стамболов превръща България от турска провинция в модерна европейска държава]. Държавната политика на Стамболов води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура. Чрез политиката си Стамболов налага един политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор.

 

 

 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече