Ромен Гари под прицела на ДС
Портрет: в-к Труд
Ако беше жив, мистериозният Ромен Гари днес щеше да е кръгъл столетник. Добре познат на българските читатели с безсмъртните си романи, един от най-големите мечтатели и мистификатори на литературна Европа някак на шега влезе в камерния “клуб” на лошите, но любими деца на френската литература. Но това не му стигна. През целия си живот този смел и авантюристичен въжеиграч балансира на ръба на истината и илюзията, мечтата и измислицата, триумфа и трагедията. Играе си с огъня. Любимият му номер е да постави виртуозен капан както на читатели, критика и издатели, така и на хората от най-близкото си обкръжение.
Артистичен “хомо луденс” или изкусен фокусник, който е криел в ръкава си различни мистерии или мистификации?
Експеримент с неочакван край
Играта с огъня не продължава дълго. След като Гари внезапно се самоубива на 2 декември 1980-а, светът научи най-голямата му тайна: че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. И скандалът, който се е разгарял непрекъснато в продължение на дълги години (за автори на романите му са сочени много други френски писатели, между които дори Луи Арагон и Реймон Кьоно), постепенно изтлява. Но този особен случай остава една от най-заплетените мистификации в литературата на миналия век. Днес малцина си спомнят кошмара, който Гари изживява, след като получава заветния си “Гонкур” за втори път.
Между тази преломна точка и самоубийството му има само една тънка клечка кибрит. И той я пали. Но след това книгите му заживяват нов живот, включително и у нас, където Гари е бил на дилпоматическа служба след войната - тук той е известен с безсмъртните си романи “Корените на небето”, “Сияние на жена” и “Европейско възпитание”, както и с “Животът пред теб”, “Тревогите на цар Соломон” и “Голям гальовник”, публикувани под псевдонима Емил Ажар. Друг е въпросът, дали три десетилетия по-късно всеки библиотекар би се усетил да подреди в каталога си книгите на Гари до книгите на Ажар. И това е един от абсурдите, които след време сполетяват писателите и техните творби.
Ромен Гари или Емил Ажар?
“Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом”. Тези думи са написани с ръката на Гари на 21 март 1979-а. Точно година и девет месеца преди да се самоубие. Половин година след смъртта му комюнике на Франс Прес разкрива една от най-строго пазените тайни. Така светът научава, че “новият” и талантлив “млад” френски писател Емил Ажар, известен с великолепните си романи през 70-те и носител на престижната награда “Гонкур”, е самият Ромен Гари. За него злобните литературни езици говорели, че е в залеза на писателската си кариера и само диша прахта на звездния Емил Ажар.
Каква невероятна ирония. Самият Гари стиска зъби и мълчи до края, участва в публични унижения на самия себе си и не проронва нито дума, посъветван от адвоката си да не разкрива самоличността си. По закон той няма право да получи втори “Гонкур” и нещата биха се усложнили, ако признае, че я е спечелил под псевдоним.
Историята на живота му е достойна за сюжет на някой от големите му романи: всичко започва през далечната 1914-а в предреволюционна Москва, където живее бедното еврейско семейство на бъдещия писател. Истинското му име е Роман Кацев. Но името и идентичността му постепенно търпят драстични промени. Във Франция, където бъдещият писател емигрира заедно с любимата си майка, той ползва няколко литературни псевдонима и минава през най-разнообразни артистични превъплъщения.
Днес светът знае, че Ромен Гари и Емил Ажар са две измислени имена на една и съща личност. Единственото, което не е съчинено, е самият той - неподражаемият хомо луденс на една трагична, но артистична епоха, следвоенна Европа с всички исторически и политически жанрове, които минават през сцената й по-късно.
Несъмнено истинският писател си личи по сюжетите, които успява да завихри майсторски не само в произведенията, но и в собствения си живот. Не е трудно да се види, че един от най-непроницаемите френски писатели е бил съвършен хамелеон, около когото витаят загадки не само приживе, но и дълго след неговата трагична смърт.
Ромен Гари и ДС
Въпреки че за Ромен Гари са написани не малко книги и са реализирани десетина документални филми (особено във Франция, където той е литературна икона), все пак има две важни години от биографията му, които още се споменават мимоходом. И това е следвоенният период, когато е началото на дипломатическата му кариера, тръгнала от България през далечната 1946-а, за да завърши в Лос Анжелис, две десетилетия по-късно.
Между 1946-а и 1948-а Ромен Гари прекарва две много динамични, наситени с история и неочаквани обрати години във френското посолство в София, където те първото му дипломатическо назначение.
Именно през тези две години той непрекъснато е бил следен от Държавна сигурност, които са шпионирали частния му живот. Още повече че по това време вече е бил знаменитост. След края на войната Гари пристига у нас като герой, пилот от Свободните въздушни сили на Франция, току-що написал е първата си книга, която Сартр и Камю оценяват високо, а много от известните български писатели го посрещат топло и гостоприемно. Той идва в България месец преди прословутата реч на Чърчил за Желязната завеса, произнесена във Фултън на 5 март 1946 г. В началото безпристрастен, Гари просто не е могъл да не реагира на делото срещу Никола Петков и е заел категорична позиция в негова защита.
Благодарение на Асен Владимиров, дългогодишен изследовател на Гари, днес върху основата на тези документи е написан интригуващ филмов сценарий за игрален филм, базиран на реални събития.
Този филм ще бъде българо-френска копродукция, вдъхновена от този недостатъчно познат период в живота на писателя мистификатор. Филмът вече е в работен процес. Заглавието му е “Книжарят”, а режисурата и сценарият са съвместни между френската режисьорка документалист Катрин Бернщайн и Асен Константинов, който е и продуцент от българска страна. Оператор е Жером Коле. В главната роля е магнетичният Ксавие Базан, чиято прилика с Гари е поразителна, в ролята на Лесли Бланш (първата съпруга на Гари, английска писателка и журналист) е Касиел Ноа Ашер. Филмът ще бъде завършен през 2015-а и ще покаже големия френски писател в нова светлина.
Катрин Бернщайн изследва документи в архивите на френските дипломатически служби и открива там любопитни доклади на Гари до френското външно министерство, в които той е описвал ситуацията в България през онези смутни години.
Вместо епилог
Безспорно най-големият експеримент на Ромен Гари-Емил Ажар си остава играта с писателската му идентичност. Но под каквито и имена да пише, както и да се крие зад параван от истории, събития и имена, талантливият писател се разпознава - по онази особена вибрация на думите, чиято акустика звучи във вътрешното ухо на читателя кристално и ясно, като звънчето на старите пишещи машини.
По в-к Труд
Интересно! Навремето, когато се разкри, че Ромен Гари е публикувал и с псевдонима "Емил Ажар" се вдигна страшна гюрюлтия във Франция. Сега, да видим, как го е прислушвала ДС тук, ще е още по-интересно. Интересен, познавателен материал...