Роберт Колеж - българският Итън

Автор: Свилен Мишляков, БЪЛГАРИ

При възстановяването на Третата българска държава след Освобождението – 1878 г. чуждоземски модели не липсват. Белгийска конституция, руски маниер на воскойво командване, турски салтанати в търговията – изобщо обилие от възможности. Само в една стратегическа сфера в развитието на младата монархия – тази на образованието – не е  предопределено нищо. 

Не и нужно – тук има достоен модел за развитие, а не за подражание. Това е Роберт колеж в Цариград.

В средата на XIX в. американския проповедник д-р Сайръс Хемлин набелязва възможности в постната образователна система, които му демонстрира османската империя. Открива ги в човешкия материал на християнските народи, ориенталщината на мюсюлманите, изразена в ленност и предразсъдъци, за него е изгубена кауза.

Връща се в Ню Йорк и споделя замисъла си с един търговец, милионера-филантроп Кристофър Роберт. Той го подкрепя парично и така се полагат основите на Роберт Колеж в цариградския квартал Бебек. Двамата влагат усилия в практична и прагматична цел – създаването на образователен кампус, който да дава високо образование. Няма никакво религиозно просветление и изобщо замисълът за това учебно средище не води след себе си непременно проповеди и неделни училища.

Светското образование по методиката на колежите в Америка - възможно ли е замисилът им да го бъде ? Началото се оказва привлекателно за младежите от целия Балкански полуостров. Скоро колежът се превръща в люпилня на личности, те пък по-късно оказват подобаващо влияние в политическия и стопански живот на балканските държави.

 Почти не се говори по този въпрос, но българите се оказват качественият двигател на основополагащите процеси в колежа. От всички колежани най-многобройни са те -  85 души се обучавават в  шесте класа на учебното заведение. Много по-малобройни са гърците, арменците, сърбите, които, според запазени спомени, изобщо не се отличават с амбиции и хъс за усвояване на материала – тъй да се каже, те оформят периферията.    Вероятно тази е причината, бившия възпитаник на училището Стефан Панаретов от Сливен, след завършването му, да бъде веднага поканен да преподава, единствен сред останалите професори и учители американци.

След близо 40-години на преподавателското поприще Панаретов оглавява нашата мисия във Вашингтон, от 1915 до 1924 г. Преди да напусне този свят Стефан Панаретов завещава 2, 500 000 лева на Софийския университет.

Възпитаник на Роберт колеж е министър-председателят д-р Константин Стоилов, завършил след колежа право в Хайделберг, блестящ полемист и оратор в Народното събрание от Народняшката партия, наследил Стефан Стамболов. Друг български премиер, също от едно колежанско поколение със Стоилов, е Тодор Иванчов.   Фалангата продължава с Михаил Маджаров от Копривщица, няколко пъти министър, депутат, председател на Народното събрание.

Съкласник им е и Иван Стефанов Гешов от прочутата пловдивска фамилия на Гешови ( Гешоолар ), братовчед на министър- председателя Иван Евстатиев Гешов, по негово време се води Балканската война. Иван Ст. Гешов се проявява като  един от средищните български дипломати по Фердинандово време, пълномощен министър в Париж, на два пъти в Цариград, Виена, Берлин, Берн.

Единият от двамата основатели, търговецът Кристофър Роберт завещава на колежа една пета част от имуществото си, като продължава до смъртта си в 1888 г да го издържа. Завещаното стига кота на над 2 000 000 златни лева, с тях се издигат две нови сгради. Там се настаняват музеите, библиотеката с впечатляващите за онова време 11 500 т., химическата и физическата лаборатории и една огромна зала за публичните събрания на колежа.

Преподаваният материал се разпределя в продължение на 6 години ( 6 класа) като първия от тях е подготвителен.Любопитното е, че питомците в първия клас – подгответо – не трябва да бъдат по-малки от 10 г. и по-големи от 14 г. Предава се само на английски, изучавани са всички модерни  езици, както и граматика на родния език, праистория, история на древния свят, нова история, един от т.н.  „мъртви” езици -старогръцки или латински, алгебра, геометрия, астрономия, физика, химия, биология.

От трети клас нататък се прибавя като отделна дисциплина шекспирознание ( подробно изучаване на Шекспир ) , подробна английска граматика и стилознание на английски. Към тях се прибавя и изучаване на старобългарски, съответно старогръцки или староарменски. В следващите класове следват реторика, аналитична геометрия, земеделие, счетоводство. В пети клас се добавя политическа икономия, минералогия, механика. Шести клас се завършва  и с история на цивилизациите, история на философията, философия на историята,  психология, етика, международно право.

Макар, описваните събития да се нижат през средата и края на XIX в. спортните занимания са били задължителни за колежаните, под строгата опека на квалифицирани преподаватели. Като виц звучи сега, но в началото на XX в. бивши питомци на Роберт Колеж са предлагали на генерали от Генералния щаб на армията ни да се наложи практикуването на някои от спортовете от българското офицерство.

Днес Роберт колеж продължава да съществува, но е обсебен от турските образователни програми и донякъде се е примирил, че миналата му автономност е вече мит.

Американците продължават да преподават основните дисциплини, но турски език и история се преподават от турци.

По в-к Свободен Народ

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//robert_kolezh___bylgarskiiat_ityn-h-635.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот