Разказ за началото на парламентаризма у нас


Разказ за началото на парламентаризма у нас Залата, в която се провежда Учредителното събрание

На 10 февруари преди 130 години в старопрестолния град Велико Търново е отрито Учредителното събрание, което приема първата българска конституция.

Този акт, припомняме на читателя, би имал далеч по-голяма популярност, ако освободената от братска Русия България не е накълцана на части от решенията на Берлинския конгрес още в лятото на 1878 г.

 

Болката е жива и днес: един съхранен през всичките робски години - посредством език, вяра и бит - национален организъм, видял се свободен от вериги, веднага е разделен на Княжество България - васална на Високата порта държавица, обхващаща Северна България и Софийския санджак; Източна Румелия - българска Тракия, като зависима от султана провинция; Одринско, Беломорието и Македония са върнати на Турция, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Нишко - на Сърбия.

 

Можем да си представим с какви чувства са се събрали да изграждат самостоятелна парламентарна държава онези български патриоти, определени за първи български депутати в далечния 10 февруари на 1879 г.


При това Берлинският договор задължавал учредителите на княжеството да го конституират като монархия. Никаква чиста и свята република! (Мечтата на Карловеца остава несбъдната.)

 

И за да е всичко, както е наредено, на тържественото откриване на Учредителното събрание в старопрестолния ни град са дошли представители на Великите европейски сили, подписали Берлинския договор. Но да не ровим повече в раната! От днешна гледна точка знаем какво се случи на България насетне, та можем по-безпристрастно да освежим събитията от онези дни.

 

И така, хронологията на случилото се следва протокола: събранието се състои от 229 народни представители - някои от тях избрани, други определени или назначени... Защото половината от парламентаристите са депутати „по право“.

 

Това са 105 представители на административните съвети и съдилищата и 12 представители на висшето духовенство. 19 са избраници на княз Дондуков - това са знаещи и можещи българи, които той лично е познавал, а петима са представлявали разни дружества и учреждения.

 

Сиреч - в депутатския състав са застъпени всякакви прослойки от българското население. Дори от мюсюлманското... Княз Дондуков осигурил квота от негови представители. (За подобна демократичност турският парламент има да мечтае!)

 

И някои изтъкнати български възрожденци, оцелели във въстания и сражения, са сред първите парламентаристи. Там са Петко Рачов Славейков, младият Стефан Стамболов, свободолюбци като брата на Любен Каравелов - Петко Каравелов, но преобладават представителите на умереното съсловие: Григор Начович, д-р К. Стоилов, Марко Балабанов, Тодор Икономов, Димитър Греков.

 

По образователен ценз събралите се на форума представляват наистина „цвета на българското общество в рамките на Княжеството“. (Не са малко значимите българи, които живеят в Източна Румелия и, както ще стане ясно от случилото се подир петилетка време, те там са заети с не по-малко важна работа в името на България.)

 

За председател на събранието е избран Антим I, негови подпредседатели са Петко Каравелов и Тодор Икономов. Никак не им е лесно да ръководят заседанията, защото още в началото се разгаря жестоко прение по Меморандума с искания до Великите сили.

 

Упоритият във всяко начинание Славейков, Петко Каравелов и Драган Цанков настояват да се продължи борбата срещу решенията на Берлинския договор и с „парламентарни средства“, като се бойкотира събранието. Те все още се надяват, че Русия ще успее да им помогне.

 

Оформя се обаче и кръг на „умерените“ в отношението си към европейските сили, начело с Начович, Греков, Стоилов и Тодор Икономов. Те смятат, че не бива да се противопоставяме на Берлинския диктат, и са против бойкота и изпращането на Меморандум.

 

Княз Дондуков охлажда страстите, като дипломатично подсказва нецелесъобразността от бойкот на събранието. Той подчертава, че княжеството е длъжно да спазва препоръките на Берлинския договор. Все пак 120 депутати подписват Меморандума и го връчват на представителите на Великите сили, но той остава без отговор. (Мълчанието на големите винаги е решавало по-безболезнено проблемите на малките.)


Основният въпрос, поставен за разглеждане, е предложеният от княз Дондуков-Корсаков Органически устав. Негов автор е С. И. Лукиянов, завеждащ съдебния отдел на временното руско управление у нас, който го е готвил въз основа на конституциите на Сърбското княжество от 1869 г. и на Румъния от 1866 г.

 

В изготвянето на проекта участие вземат и някои български политици около проф. Марин Дринов. Подготовката е сериозна и продължителна. Княз Дондуков занася проекта на Александър II и руският император го чете, обсъжда, а после го дава за доработване на специална комисия. Подсказал на юристите от комисията да дадат широки пълномощия на княза, изпълнителната и законодателната власт.

 

В проекта умерено били формулирани въпросите, засягащи основните права и свободи на гражданите, върховенството на закона, неприкосновеността на частната собственост, свободата на печата. Този проект там обаче претърпял сериозна преработка и станал далеч по-демократичен.

 

Стеснени били пълномощията на княза за сметка на пълномощията на Народното събрание, въвеждало се всеобщо и пряко гласуване, бил осигурен по-широк достъп на населението до парламентарните места. Целта била да се изготви една модерна за времето си конституция, която да даде възможност на Княжество България да се развива като просперираща държава, пример за съседите си.


Обсъждането не минава гладко обаче. Някои от представителите - оформилите се консерватори, застъпват предложението Държавият съвет да бъде заменен със Сенат, в който мнозинството да се назначава от княза. По тяхно виждане фукциите на Сената стоят над функциите на Народното събрание,

 

Сенатът се явява нещо като посредник между княза и парламента. Консерваторите обаче срещат силната съпротива на либералите, начело с Петко Каравелов и Петко Рачов Славейков. Мнозинството от събралите се изповядват демократичния дух на Възраждането ни и отхвърлят предложението за Сенат.


Депутатите приемат народното представителство да се състои от Обикновено и Велико народно събрание. Законодателната инициатива е разделена между княза и Народното събрание. Демократичните искания на повечето депутати дават резултат: с пълно единодушие е намалена цивилната листа на княза.

 

Решава се членовете на регентството да бъдат само българи, заемали високи длъжности, въвежда се задължително народно образование, обявява се неприкосновеност на личността, свобода на словото, на събранията, на сдруженията, забраняват се титлите и съсловните различия.

 

Застъпен е принципът на широкото местно управление. Но... подробностите от конституцията всъщност са друга тема, нашата задача тук е само да отбележим по-значимото от онова парламентаристко начало, дадено в онзи 10 февруари на 1879 година, когато България в лицето на княжеството се е почувствала парламентарна държава.

 

(Страхил Иванов в рубриката “Час по история” на в. “Земя” – П.П.)

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2023 »
пнвтсрчтпксбнд
  
     
  1. 04.02. - Събития и факти
  2. 04.02.1885г. - Роден е Асен Златаров
  3. 05.02. - Св. мъченица Агатия, празнуват Добрин и Добромир
  4. 05.02. - Събития и факти
  5. 06.02. - Събития и факти
  6. 06.02.1878г. – руските войски освобождават Бургас
  7. 06.02.1886г. – роден Людмил Стоянов
  8. 07.02. - Събития и факти
  9. 08.02. - Събития и факти
  10. 08.02.1989г. - Годишнина от основаването на КТ “Подкрепа”
  11. 08.02.1966г. - роден Христо Стоичков
  12. 09.02.1999г. - в Либия са задържани 23 българи. Започва епопеята на българските медици.
  13. 09.02. - Събития и факти
  14. 10.02. - Събития и факти
  15. 10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново
  16. 10.02.1879г. - избират Манолаки Тошев за първи кмет на София
  17. 10.02. - Ден на пчеларя
  18. 11.02. - Събития и факти
  19. 11.02.1515г. – загива Свети Георги Софийски Нови
  20. 12.02. - Събития и факти
  21. 12.02.1945г. - Годишнина от правописна реформа в българския език
  22. 12.02.1902г. - роден Светослав Минков
  23. 13.02. - Събития и факти
  24. 14.02.869г. – умира Константин-Кирил Философ
  25. 14.02. - Събития и факти
  26. 14.02. Ден на лозаря, Трифон Зарезан
  27. 15.2.1813г. Национален празник на Република Сърбия, Ден на държавността
  28. 15.02.950г. – Отон І е провъзгласен за крал на Италия
  29. 15.02. - Събития и факти
  30. 16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе