Рамазан Байрам за политическа употреба

Автор: Красимир Ангелов


Рамазан Байрам за политическа употреба Турският вицепремиер Бекир Боздаг (вторият отляво), Касим Дал (вторият от дясно) и Корман Исмаилов (четвъртият от дясно на ляво) се молят пред гроба на Кърджа Али в двора на джамията на Кърджали.

Има ли ново отношение на управляващите в Турция към мюсюлманите у нас?

Байрамът свърши и улиците на Кърджали опустяха. Изселниците се върнаха там, където са родени, изядоха баклавите и си тръгнаха за втората родина. Така се случва от двадесет години насам.

 

За Турция си замина и вицепремиерът Бекир Боздаг. Няколкото часа, прекарани навръх Байрама в Кърджали, нагледно демонстрираха новото отношение на управляващите в Турция към мюсюлманите у нас и пътищата, по които южната ни съседка ще се опитва да им влияе.

 

Нито един представител на ДПС не зачете визитата на турския вицепремиер. В Кърджали се оправдаха, че тя е организирана от Главното мюфтийство и те не били информирани. Тесните връзки на партията на Лютви Местан с Главното мюфтийство са публична тайна и обяснението не изглеждаше правдоподобно.

 

ДПС просто бойкотира турския вицепремиер

 

и показа, че няма да зависи от натиска на политическите кръгове в Анкара. За сметка на това Касим Дал и Корман Исмаилов неотлъчно следяха Бекир Боздаг и затвърдиха мнението, че Турция вече има нови любимци в България.

 

Доган не позволява да го управляват и това най-вероятно накара Ердоган да търси нови алтернативи за влияние над мюсюлманската общност у нас. ДПС премина периода на илюзията, че колкото по-близо е до Анкара, толкова по-голяма политическа тежест ще има у нас. Обещаните големи и масови инвестиции на турския бизнес в България не се случиха, а и предприемачите избягват районите със смесено население, откъдето идва основната подкрепа за ДПС.

 

Освен това европейската перспектива се оказа много по-съблазнителна, отколкото носталгията към Османската империя, която демонстрира кръгът около Ердоган.

 

Турция продължава да е важна за ДПС, но вече основно заради нашите изселници там. Наказанието за „непослушните“ дойде малко преди последните парламентарни избори у нас, когато властите в Турция призоваха изселническите организации да подкрепят Касим Дал и Корман Исмаилов. Двамата отцепници от Доган бяха чести гости в Турция.

 

Освен това Ердоган припозна като свой съюзник ГЕРБ и Бойко Борисов.

 

ДПС трябваше да изпадне в изолация и постепенно да загуби позициите си, но изселниците в Турция отново гласуваха за движението. Турските власти реагираха на изборния резултат у нас, като притиснаха изселническите организации основно по линия на тяхното финансиране. Последваха и опити за смяна на ръководствата им. В две от тях новата тактика имаше успех, останалите си продължиха по старому.

 

Промяната се усети и в България, защото Турция смени подхода си и вместо с ДПС предпочете да развива отношенията си с български неправителствени организации и да финансира тяхната дейност.

 

В изолация ли е Лютви Местан?

 

Партията му не само запазва, но и увеличава политическото си влияние. Тя вече е факторът, с който Анкара трябва да се съобразява, ако държи да запази влиянието си сред мюсюлманската общност у нас. Тактиката, прилагана в съседна Гърция, като лост да се използва религията и мюсюлманските духовници, поне засега няма ефект.

 

Касим Дал и Корман Исмаилов показаха, че нямат потенциала да извършат революционна промяна в политическите нагласи на мюсюлманската общност в България. Подкрепата от Атина дори ги изправя пред проблема да обясняват всъщност чии национални интереси защитава политическата им формация.

 

Затова и Корман Исмалов се оплита в опитите си да обяснява как имало и християн-демокрация, и мюсюлман-демокрация. Че партията на Ердоган била мюсюлман- демократична и подкрепата идвала по линия на демократичните ценности. Което пък не се вписва особено много в образа, който си изгради Ердоган през последните два месеца на нестихващи протести в Турция.

 

Опитите да бъде „наказано“ ДПС, като се предпочете друга партия, водена от български мюсюлмани с не особено добри резултати на последните избори,

 

крие риска Турция да загуби влиянието си у нас.

 

Но това едва ли ще се случи. За разлика от мисленето на повечето европейски политици, които търсят бърз ефект от решенията си, в Анкара, типично по азиатски, са въоръжени с търпение.

 

Турските политици са пословично известни с упоритостта, с която преследват целите си. И с факта, че политическите доктрини се спазват независимо от това коя партия идва на власт. Подкрепата за Дал и Корман Исмаилов не е само за един изборен сезон, а инвестиция в дългосрочен политически проект.

 

Освен това Анкара може и да променя гъвкаво позициите си спрямо ДПС. Демонстрира го и Бекир Боздаг. В Кърджали той не страдаше много от липсата на ДПС, но само няколко часа по-късно проведе среща с избрания от движението кмет на Момчилград Ариф Ариф, за да поиска отпускането на парцел за нуждите на мюсюлманското училище в града, финансирано от Дианет вакъф - Турската дирекция по вероизповеданията.

 

В първите години на демокрацията въжделенията на българските турци бяха отправени към „анна ватан“ - майката родина. Турция тогава обичаше, ласкаеше и блестеше като мираж в безводна пустиня. Мантрата „анна ватан“ стана толкова употребявана, че накрая на Ахмед Доган му омръзна и на една от конференциите на ДПС в Кърджали предложи сто лева (тогава доста солидна сума) на този, който може да му обясни какво точно е това. Никой от стотиците делегати не се нае и

 

въжделенията за Босфора започнаха бавно да гаснат.

 

Ситуацията сред българските турци в момента е подобна. Турция отдавна не е мечта за тях. Те работят в страните от Европейския съюз, връщат се с други нагласи и други ценности. Ако преди десетина години в кръчмите по селата на Кърджали Турция се сочеше за положителен пример на уредена и добре работеща държава, то сега вече се сочат Белгия, Холандия, Германия. Изселили се преди повече от 20 години в Турция започнаха да се връщат в България, за да започнат оттук пътя си към Европа.

 

Според легендата Кърджали е създаден от османския военачалник и светия Кърджа Али. До края на 30-те години на миналия век гробът му се е намирал на около 500 метра от градската джамия. Кърджали обаче бързо се разраствал и се оказало, че през гроба трябва да мине улица. Било взето решение светията да се премести на по-удобно място. Гробът бил отворен в присъствието на учители по история, археолог от Хасково, представители на тогавашната кърджалийска общественост. Вътре нямало нищо. Само пръст. За това и решили, че това е поредното символично погребение, част от религиозната доктрина, прилагана от Османската империя при усвояването на новите й територии.

 

Преди десетина години изчезналият гроб на Кърджа Али се появи в двора на градската джамия. Мраморна опаковка на една далечна легенда. Кърджалийските имами заведоха турския вицепремер Боздаг да се помоли пред липсващите мощи на завоевателя Али. Доста показателен жест за тези, които знаят, че в политиката не всичко е това, което изглежда.

 

По в. "Нов живот" - Кърджали / в. "Преса" 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот