Ракията – огненият дух на България

Автор: Екип "Българска история"

Снимка Люлин Стаменов

За "откривател" на дестилацията най-често е посочван французинът – фармацевт, лекар и алхимик Арно дьо Вилньов. В началото на XIV-ти век той дестилира вино и получава като продукт гроздова ракия.

По-нататък откритието му преснели на Балканите рицарите кръстоносци. Това разбира се не е единствената теория. Много се обсъжда вариантът ракията да е дошла с нахлуването на османските турци на полуострова.

Спорно е и от кога са първите сведения за спиртния еликсир в България. В летопис от 1731 г. е отметнато,  че София умира кръчмар на име Герго. Описано е неговото наследство - оставил 200 оки ракия.

В пътеписите на европейци от онова време за бита на българите се споменава и за производство на домашен алкохол. Никъде обаче не се споменава думата ракия.

За достоверно се приема, че ракията по нашите земи започва да се произвежда и разпространява по време на Възраждането. Първият познат чуждестранен източник за нея е английският пастор Робърт Уолш, който по време на пътуванията си от 1820 г. споделя за отличната вечеря, с която е бил нагостен в едно варненско село, на която бил почерпен и с ракия.

За традиционната спиртна напитка говорят и други чужденци, сред които геологът Ами Буе, френският академик Адолф Бланки, руският журналист Егор Южаков и др.

Днес на всеки е известно, че се получава чрез дестилация на ферментирали плодове или вино. Плодовете могат да бъдат всякакви, като най-често това са сливи, грозде или кайсии. Според името на плода идва и наименованието на самата напитка – тя може да бъде „сливовица“, „грозданка“, „калвадос“(от ябълки) и др.

Самият процес по приготвянето се нарича печене. Джибрите - добре узрели и ферментирали плодове - се слагат в казан, за който се препоръчва да е меден. Той се подгрява отдолу, а към него е свързана тръба, по която да тече алкохола. Тръбата трябва да бъде охладена от вода.

В началото от казана потича богата на метилов алкохол течност. Тя е негодна за пиене и често се ползва от народната медицина за лечебни цели, разтривки и т.н., нарича се „първак“. След нея започва да тече истинската напитка, която варира от около 40-50 градуса.

Постепенно силата на алкохола започва да отслабва, като най-ниските и стойности достигат близо 30 градуса. Тази най-слаба ракия се нарича „паток“.

Когато изтече патокът, процесът се спира и казанът се зарежда с ново джибри. Разбира се, има я опцията получената ракия да се препече, тогава повечето майстори вярват, че тя е по-хубава. Алкохолният градус се покачва, като достига до 55-65 градуса.

Съществува и т.нар. „двоен препек“, който вече достига стойности над 90.

В годините варенето на ракията се е превърнало в неизменна част от битието на българина. Тази спиртна напитка се е превърнала в национална, макар да се среща и на много други места на Балканите, като Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора (няма да казваме и Македония, защото тя чисто технически си е България)

В народните песни и дори и приказки ракията се споменава често, като част от ежедневието и  традиционна напитка по празници и събирания. Българите я пият през лятото изстудена, а през зимата греяна и понякога подсладена, като това й добавя изключителен вкус.

Ракията е известна и сред общностите на българите в чужбина, като от особено значение е привързаността на бесарабските българи към нея.

Изключително важно е качеството на напитката, удивително е как още от Възраждането хубавата ракия често е наричана „скоросмъртница“.

Парадоксалното е, че най-възрастните хора в България, когато бъдат попитани как се държат толкова години, често казват как, като пийват по малко ракийка, се ободряват, а кръвта в жилите ми сякаш се задвижва по-бързо, по-силно.
 

По сайта Българска история

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//rakiiata_%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_ogneniiat_dux_na_bylgariia-h-859.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот