Първата кинопрожекция у нас била още през 1896 г.

Автор: Петър Кърджилов, доктор по кинознание (4 коментара)


Първата кинопрожекция у нас била още през 1896 г.

На 11 декември 1896 в кафенето на софийския хотел „България” е дадено представление с „киноматограф или жива фотография”!

През април 1963 в сп. „Киноизкуство” излиза статията на Любен Георгиев „По въпроса за първите кинопрожекции у нас”. От тогава се знае, че най-ранният показ с кинематограф в България се е състоял в Русе през февруари 1897 (конкретната дата така и не бива уточнена).

През април 2013 попаднах на обявление, което сензационно променя представите ни за първите стъпки на „чудото на ХІХ век” в нашата страна. Отпечатано на 11.ХІІ.1896 във в. „Мир”, то гласи: „Тая вечер известний професор Мелинсон ще даде в кафенето на хотел България голямо представление в 4 действия. Програмата е: Хипнотизирание; непостижими сеанси по спиритизма; вокален концерт от Госпожици Мелинсонови, а в заключение на представлението – киноматограф или жива фотография. Начало точно в 9 часът вечерта. Вход 2 лева”.

 

Макар и кратко, съобщението може да се охарактеризира като „перфектно”. Защото посочва точно времето и мястото на прожекцията, името на нейния осъществител, дори цената на билетите. В него има и нещо символно-патриотично – представлението е изнесено не къде да е, а в хотела, носещ името на държавата ни, разположен на метри от княжеския дворец!

 

На всичкото отгоре провеждането на сеанса бива потвърдено – в следващия брой на вестника (от 13 декември): „Представлението, което професор Мелинсон даде на 11 того вечерта, в салона на кафене „България”, излезе извънредно сполучливо. Жалното е, че салонът се оказа малък и много от посетителите, по нямане на места, бяха принудени да се върнат... Представлението се завърши с пет хубави картини из живота, предадени много добре от киноматографа, въпреки всичките неудобства, които представляваше салонът. Тези дни г. Мелинсон ще даде представление за учиничките от гимназията”.

На 11 декември 1896 в салона на кафенето,

стопанисвано тогава от Стефан А. Петров и разположено в приземния етаж на сградата на хотел „България”, бива осъществена прожекция с кинематограф (най-вероятно апарата, изобретен от братя Люмиер). И то добре посетена – въпреки скъпите билети (от 2 лева) салонът се оказва „малък”.

 

Сеансът е успешен и в техническо отношение – въпреки че помещението не е било пригодено за такава цел и не е предлагало необходимите за провеждането на една кинопрожекция условия, показаните пред аудиторията пет (5) хроникално-документални филма („картини из живота”) са били „предадени много добре от киноматографа”!

„Известний професор Мелинсон” се оказва не чак толкова популярна персона. Името му в софийския печат се споменава в още два варианта – Мелингсон и Мелензон. Охарактеризиран е като „професор”, „професор по физика”, „всемирно-известния професор”, „хипнотизйор”, „знаменития хипнотизатор”... По-важното в случая е, че цели четири столични вестника проследяват в общо 13 съобщения пребиваването му в града, където чужденецът пристига още на 12 октомври (според в. „Прогресс”).

 

През октомври Мелинсон изнася представления „по хипнотизма”, осъществява „непостижими сеанси по спиритизма” и провежда „опити с хипнотизирание” в „Славянска беседа” (в протоколните книги на дружеството попаднах на единствения официален документ, споменаващ името на Мелензон), театър „Зора” и споменатото вече кафене „България” („кафенето на г. Петрова”).

 

Въпреки че повечето от представленията му са оценени като „извънредно сполучливи”, има и разочарования – „другите части на програмата (извън „опитите с хипнотизирание”, оказали се „най-интересните”), ако и добре изпълнени, не излязоха такива, каквито се очакваха от повечето публика” – негодува в. „Свобода”.
Нито едно от тези известия обаче не обелва и дума за присъствието на кинематограф в сеансите.

 

Навярно поради това, че апаратът не е участвал в тях през този период. Най-достоверното обяснение е, че по време на пристигането си в София „професорът” не е разполагал с прожекционна машина. Следва затишие – от 2 ноември до 7 декември името на пришълеца не се споменава във вестниците, изявите му сякаш секват!?
И изведнъж (най-неочаквано) на 8 декември

вестник „Народни права” хвърля бомбата:

„Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел Македония показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза. Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно”.

На 8 декември 1896 „в салона на хотел Македония” Мелинсон вече показва филми – с помощта на „едно ново изобретение на Едисона”. Осъществява по няколко сеанса на ден – „от 4 до 10 часа вечер”. Кога обаче ги е започнал? Ще да е било поне ден-два по-рано – допускане, което „отмества” с ден-два по-рано датата на първата кинопрожекция в София.

 

Едва ли е случайно, че тъкмо в тази реклама (най-ранната, известна засега) Мелинсон (или сътрудничилият му при изготвянето на текста българин) е сметнал за необходимо да обясни сравнително подробно основните характеристики (а и принципи) на новото изобретение, да предаде прилично съдържанието на филмите, а и дори жанрово да ги разграничи... Подобни разяснения, абсолютно необходими при представянето на непознати до този момент изобретения, липсват в октомврийско-ноемврийските съобщения.

 

Затова приемам декемврийското обявление в „Народни права” не само за първата филмова реклама, публикувана в българския периодичен печат, но и за най-ранното въведение в познанието за киното у нас. А и като доказателство, че Мелинсон се е сдобил с кинематографичен апарат в края на ноември или първите дни на декември.

Но с това изненадите не свършват,

а тепърва започват. Поднесени от едни 7 реда, които съзнателно не цитирах. Защото съдържанието им е повече от сензационно: „Напр. пристанището на Варна се вижда цялото; след това пристига един параход и започва да излиза публиката из него в такъво множество, щото струва ви се, че цял мравуняк извира: цилиндраши, турци, дами, коя от коя по хубавици, деца, изобщо секакви екземпляри. След това, дохождат любопитни да гледат парахода”.

Удивлението, смайването, стъписването в случая са оправдани – досега се знаеше, че първите киноснимки в родината ни са осъществени през есента на 1903! Оказва се обаче, че цели 7 години преди това някой е въртял манивелата на кинокамера у нас, оставил е дори целулоидна диря! Изненадата е тъй мощна, че ражда подозрението и недоверието. Действително ли върху екрана в хотел „Македония” (а вероятно и в хотел „България”) е бил прожектиран филм, показващ варненското пристанище? Или обявлението е само евтин рекламен трик? Ако ли пък не е било такъв, тогава кой е заснел хрониката? Мелинсон, който (макар и „професор по физика”) едва ли се е занимавал сериозно с операторско майсторство? Или друг някой тайнствен служител на Десетата муза? И то не кога да е, а през лятото или ранната есен на 1896 година! И то не къде да е, а в България!

 

Очевидно е, че търсенията в тази насока ще трябва да продължат...

От в. "Българска армия"

 

 

Коментари
2013-07-09 13:16:27 От: Иванов

Абе първата кинопрожекция не беше ли в Русе?

2014-03-31 16:54:30 От: Филипова

Поздравления!Това е находка! Дано да получи разгласа. Корекциите на годишнини у нас вървят бавно. Интересно е какъв е бил прожекционния апарат? Въпреки, че се коментира Едисон (може би витаскопа), по-съм склонна да приема, че става дума за кинематографа на бр. Люмиер.

2015-03-27 10:48:50 От: Драгомир Илиев

Ясно и точно е написано-първата кинопрожекция 27 фев.-в Русе,втората -22 март София.Г-н Кърджилов-КИНОПРОЖЕКЦИЯ-не фокуси,хипнози,танци.....

2017-02-25 12:10:21 От: Петрова

"Изобретение на Едисона" , което е витаскопа, а не кинематографа на братя Люмиер...Кой какво е склонен да приема е друг въпрос..

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2019 »
пнвтсрчтпксбнд
    
   
  1. 18.02. - Събития и факти
  2. 18.02. - Задушница
  3. 19.02. - Събития и факти
  4. 19.02.1873 - 140г. от обесването на Васил Левски
  5. 19.02. Световен ден за защита на китовете
  6. 20.02. - Събития и факти
  7. 20.02.1900 г. - умира Капитан Петко войвода
  8. 21.02. - Събития и факти
  9. 21.02.1916г. Започва битката при Вердюн, която взема над 1 милион жертви
  10. 22.02. - Събития и факти
  11. 22.02.1732г. – роден Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ
  12. 22.02.1887г. – разстреляни са участниците в бунта срещу регентството
  13. 23.02.1823г. - Роден Найден Геров
  14. 23.02. - Събития и факти
  15. 23.02. - Международен ден на метeoрологията
  16. 24.02. - Събития и факти
  17. 25.02.1204 г. – папа Инокентий ІІІ изпраща кардинал Лъв да короняса Калоян за крал
  18. 25.02. - Събития и факти
  19. 26.02.1851г. – основан първият български оркестър в Шумен
  20. 26.02. - Събития и факти
  21. 27.02. - Събития и факти
  22. 27.02.1933г. - подпален е Райхстага в Берлин
  23. 28.02. - Събития и факти