Пробив: Ахмет Давитоглу нарече отношението към арменците "нечовешко"

Автор: Георги Иванов (2 коментара)


Пробив: Ахмет Давитоглу нарече отношението към арменците Ахмед Давитоглу и Едуард Налбантян

Наш ред е да търсим и намерим историческата истина и справедливост за подобни събития и в България – през 1903 и през 1913 г.

Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу направи изненадваща визита в Ереван на 12 декември, посрещнат както се досещате с бурни протести на гневни арменци.

 

Формалният повод на показателното посещение бе участие в министерска среща на страните-членки на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). Същинската цел на тази наистина трудна за Анкара стъпка бе последвалият отделен „специален” разговор „на четири очи” с арменския външен министър Едуард Налбантян.

 

Именно на него е направен пробивът, или поне по най-скромни оценки - „пропукването” на досегашната твърда позиция на Турция за арменския геноцид. Защото Ахмет Давутоглу заяви, очевидно съгласувано с неговия „шеф” – турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, че депортирането на арменци по време на Османската империя е „нечовешки” акт”.

 

Добре чухте, но нека пак да повторим сензационната новина, която моментално обиколи световните информационни агенции: „Смятам, че извършеното масово депортиране е било голяма грешка. Това, което е направено, е грешка и нечовешки акт”. Думи на шефа на турската дипломация, изречени в Ереван на 12 декември.

 

Нека да запомним тази дата. Защото може да ни служи като важна отправна точка, съвременно основание и актуална препратка. Сещате се нали; за осветяване на историческата истинна за подобни събития и в нашата  страна.

 

Накратко и синтезирано: Ахмет Давутоглу подчерта, че Анкара не одобрява депортирането на арменци и призова арменската страна към „политическа гъвкавост”, за да се постигне напредък към помиряването на двете държави – Турция и Армения. След срещата с арменския си колега Едуард Налбантян, Давутоглу призова това помиряване да стане на базата на „справедливата памет”.

 

Е, нека и ние в отношенията си Турция да се базираме на „справедливата памет”!  Това нали не е нещо непосилно?…

 

Важни уточнения, паралели и освежаване на паметта:

 

Първо. За Армения:

 

През периода 1915-1917 година арменската общност в Турция е  подложена на масови убийства и депортиране. Смята се, че поне 1,5 милиона арменци са станали жертва на убийствата, които историците единодушно и без никакво колебание определят като „геноцид”.

 

Въпреки че сегашното турско правителство заема една по-гъвкава позиция от предшествениците си, то продължава да отрича категорично термина „геноцид”. Но както виждате, от 12 декември вече приема депортирането на арменки като „грешка и нечовешки акт”.

 

Второ. За България поводите за търсене на историческата истина и справедливост са най-малкото два:

 

1. Събитията през 1903 година: От редовната турска войска (не от башибозука) е избито пет на сто от мирното българско население в районите на Илинденско-Преображенското въстание за освобождението на Македония и Тракия. Опожарени са напълно 40 села, 8 са унищожени наполовина. 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България.

 

2. Събитията през 1913 година: Общо 367 хиляди българи са прокудени от родните им места в Източна и Западна Тракия, а няколко десетки хиляди от тях са безмилостно избити…

 

От в. "Нов живот" - Кърджали

 

 

Коментари
2013-12-18 20:46:35 От: ПРобив!?Айде холанд

да не е тактиката на успешните българи в средновековието .?Лъжливо отстъпление за да последва разгром на наивниците.

2013-12-18 22:44:26 От: османистка

Разбира се, че е това! Осъзната съвременна турска "шизофрения"!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот