









Пробив: Ахмет Давитоглу нарече отношението към арменците "нечовешко"
Ахмед Давитоглу и Едуард Налбантян
Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу направи изненадваща визита в Ереван на 12 декември, посрещнат както се досещате с бурни протести на гневни арменци.
Формалният повод на показателното посещение бе участие в министерска среща на страните-членки на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). Същинската цел на тази наистина трудна за Анкара стъпка бе последвалият отделен „специален” разговор „на четири очи” с арменския външен министър Едуард Налбантян.
Именно на него е направен пробивът, или поне по най-скромни оценки - „пропукването” на досегашната твърда позиция на Турция за арменския геноцид. Защото Ахмет Давутоглу заяви, очевидно съгласувано с неговия „шеф” – турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, че „депортирането на арменци по време на Османската империя е „нечовешки” акт”.
Добре чухте, но нека пак да повторим сензационната новина, която моментално обиколи световните информационни агенции: „Смятам, че извършеното масово депортиране е било голяма грешка. Това, което е направено, е грешка и нечовешки акт”. Думи на шефа на турската дипломация, изречени в Ереван на 12 декември.
Нека да запомним тази дата. Защото може да ни служи като важна отправна точка, съвременно основание и актуална препратка. Сещате се нали; за осветяване на историческата истинна за подобни събития и в нашата страна.
Накратко и синтезирано: Ахмет Давутоглу подчерта, че Анкара не одобрява депортирането на арменци и призова арменската страна към „политическа гъвкавост”, за да се постигне напредък към помиряването на двете държави – Турция и Армения. След срещата с арменския си колега Едуард Налбантян, Давутоглу призова това помиряване да стане на базата на „справедливата памет”.
Е, нека и ние в отношенията си Турция да се базираме на „справедливата памет”! Това нали не е нещо непосилно?…
Важни уточнения, паралели и освежаване на паметта:
Първо. За Армения:
През периода 1915-1917 година арменската общност в Турция е подложена на масови убийства и депортиране. Смята се, че поне 1,5 милиона арменци са станали жертва на убийствата, които историците единодушно и без никакво колебание определят като „геноцид”.
Въпреки че сегашното турско правителство заема една по-гъвкава позиция от предшествениците си, то продължава да отрича категорично термина „геноцид”. Но както виждате, от 12 декември вече приема депортирането на арменки като „грешка и нечовешки акт”.
Второ. За България поводите за търсене на историческата истина и справедливост са най-малкото два:
1. Събитията през 1903 година: От редовната турска войска (не от башибозука) е избито пет на сто от мирното българско население в районите на Илинденско-Преображенското въстание за освобождението на Македония и Тракия. Опожарени са напълно 40 села, 8 са унищожени наполовина. 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България.
2. Събитията през 1913 година: Общо 367 хиляди българи са прокудени от родните им места в Източна и Западна Тракия, а няколко десетки хиляди от тях са безмилостно избити…
От в. "Нов живот" - Кърджали













да не е тактиката на успешните българи в средновековието .?Лъжливо отстъпление за да последва разгром на наивниците.
Разбира се, че е това! Осъзната съвременна турска "шизофрения"!
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повечеМястото на България в „Кратка история на Европа“
Ст.н. с. Божидар Димитров: Стремежът ни трябва да бъде към запазване цeлостта на Македония
110 години от Втората южнославянска изложба в София
Кои са македонците?“ – писмо на английски археолог до вестник „Таймс“
Идва ли краят на европейския път за Турция?