Право прависимо

Автор: Васил Сотиров


Право прависимо

Кой ми е крив, че винаги съм прав?

Живея, представете си, в правова държава. Не че се фукам, но не се и чувствам по-неоправдан от другите.

В нея основното правило е всичко да е правдоподобно - и правосъдие, и правораздаване. Това е важно, за да се спазват правата на човека, т.е. моите. А не разни управници да ми се правят на правозащитници, пък иначе да ме принуждават да се боря (в движение!) за права и свободи, че и кат’ клет сюрмах да мра за правда и за свобода.

За да се спазват правилата обаче, т.е. да има оправия, аз изцяло разчитам на правителството. Защото то, както ме убеждават около избори, а и след това, има всички правомощия да проправя пътя, по който аз трябва да съм пълноправен участник в движението.

Знам, че правоучастието ми в това движение е гарантирано. Както знам, че от мен се иска само да спазвам правилника.

Както се казва, прав ми път! Открай време дружа с прависти, че и адвокати, нерядко ползвам (е, предимно за разводи, тъй като често попадам в любовни триъгълници, но забележете: все правоъгълни!). Та думата ми е, че си знам правата. Имам конституционно право на труд - мога да правя каквото си искам, независимо от трудностите, които създавам.

Знам, че имам и право на избор (обаче не какъв да е, а - представете си! - цивилизационен), така че мога да се отправя накъдето си искам. Знам, че имам и право на глас, така че освен да пея в хор „Правна китка“, мога да разправям каквото си искам (и за когото си искам!).

Правичката да си кажа: справям се общо взето. Защото разчитам както на правоговора си, така и на правописа си, и държа във всяко едно отношение на правотата. Много съм оправен, нали? И как няма да съм, като всеки гледа да ме оправи...

Ех, какво да се прави?! Та кой ли днес не се придържа към прословутата максима, че кой каквото прави, за себе си го прави...

Но да систематизираме нещата! Правоспособен съм (способен съм винаги да съм прав!). Правоверен съм (вервайте ми - право ви думам!).

Православен съм (право в лицето славя който ми попадне!). Правомерен съм (спазвам правилото: три пъти се меря, преди да ме отрежат!)

Праволинеен съм (и право да ви кажа, не линея!).

Че и правопропорционален съм (по пропорционалната система смятам да вляза право в парламента!). Пък даже съм и правостоящ (чуя ли химна, винаги стоя прав!). Не, не се оправдавам. Но и никак, за сведение, не се чувствам онеправдан. То, като винаги съм прав, кой ми е крив...

И понеже сигурно ме имате за много праведен, тъй като живея на принципа „право куме в очи“, си позволявам да отправя един чисто правен въпрос:

- Господа управляващи, мога ли да си накривя капата? (Преди да ми е хвръкнала главата...)

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот