Полумесецът и Балканите

Автор: Андреас Ернст (8 коментара)


Полумесецът и Балканите

Погледнати откъм Истанбул, Балканите (тур. „гориста планина“) изглеждат по-различно, отколкото откъм Брюксел.

 

Андреас Ернст (род. 1960) е немски журналист, сътрудник на швейцарския вестник Neue Züricher Zeitung. Живее заедно със семейството си в Белград. 

 

В северозападната им част се намира дребно-държавна, етнически разпокъсана зона, която не е особено атрактивна нито от културна, нито от икономическа гледна точка, и всъщност е интересна единствено, когато се появи заплаха от конфликти и „имиграционни вълни“.

 

Като „бедно предградие на Европа“ обозначи Балканите британският журналист Тим Джуда по време на една организирана в Белград конференция на фондацията Бьол и Берлинската фондация за наука и политика, докато мюнхенският историк Едгар Хьош говори за „регион на ината“, защото тук модернизацията не успява да се помръдне от мястото си.

 

„Балкани“ всъщност е проблематично понятие за запада от началото на 20 век. Съвсем другояче изглеждат нещата от турска гледна точка. За външния министър Ахмет Давитоглу Балканите са „централното пространство на афро-Евразия“ и зона на обмен от голямо културно и икономическо значение.

 

Този възглед е резултат от едно ново ориентиране на външната политика на Анкара. Сегашната максима е „стратегическа дълбочина“ на отношенията с всички съседи, от Близкия изток през Кавказ до Балканите. Географското положение и историческото наследство дефинират стратегическите шансове на тази политика.

 

Златна епоха?

 

Когато погледът на Давитоглу почива върху картата, от нея започват да изплуват картини на османската цивилизация. Златната си епоха, пише той, обитателите на Балканския полуостров са имали по времена Османската империя. Тогава е било възможно от сръбското селско момче Байо Ненадич да стане Великия везир Паша Соколович. А от незначителни ъгълчета като Белград или Сараево са се развили градове със стотици църкви и джамии.

 

Едва след падането на тази цивилизация са се появили онези етнически конфликти и прочиствания, които привидно са типични за Балканите. Но регионът трябва да бъде схващан в своята цялост, за да може отново да се открие духа му. Основа за това са един нов политически диалог и жива обмяна на икономически и културни стоки.

 

Давитоглу и неговите сподвижници биват понякога обозначавани като „неоосманисти“. Това е едно ислямско-повлияно поколение, което постепенно заменя национално-турския кемалистки елит. За разлика от кемалистите те се отнасят положително към мисълта за Османската империя и гледат спокойно на мултиетническите общества.

 

Опити за посредничество

 

Какво означава това за тяхната балканска политика? На политическо ниво Анкара се застъпи с успех за подобрение на отношенията между Сараево и Белград. И напротив, в самата Босна опитите им за посредничество между босненци и сърби се провалиха. Дали ще бъдат по-успешни опитите за миротворство в сръбския Санджак, където турците се опитват да сдържат вътрешно-мюсюлманските борби за власт, остава неясно.

 

За разлика от това, нарастващата икономическа роля на Турция е видна още отсега: тя строи пътища в Сърбия, летища в Прищина и Скопие, и сключва щедри търговски договори, които дават привилегии на балканските страни.

 

Изненадваща е може би турската употреба на „мека власт“ (soft power): в много страни Анкара финансира възстановяванията на паметници от османско време. Възстановяват се компетентно не само масивните турски крепости, но също и пазари, и чешми. В Албания, Македония и Косово частните турски училища и университети се радват на отлично реноме, а студентите гостуват за отделни семестри в Истанбул и Анкара. Турските плажове са сред най-любимите почивни дестинации на туристите от Балканите.

 

А турските сериали се конкурират успешно с испанските теленовели във вечерните програми. „Не са така екзалтирани като испанците, приличат по-скоро на нас“, казва една моя белградска позната.

 

С една дума: турският полумесец не може да не бъде забелязан над Балканите. Но когато човек се вгледа по-внимателно, се вижда, че до момента неоосманистите се обръщат най-вече към балканските мюсюлмани. Дали историческото наследство предлага изобщо някакви ориентири за бъдещето?

 

Онова, което християнските балкански народи обозначават като „турско робство“ – 500-годишното османско владичество – не е било тирания, преобръщаща с главата надолу цялото общество. Тук става въпрос по-скоро за една теокрация, т. е. религиозно владичество, която е позволявала на управляваните да запазят вярата си (чрез системата „милет“) и дори им е давала известна степен на самоуправление.

 

Османците, според историка от Грац, Карл Казер, са установили една система на заслуги, интересуваща се преди всичко от събирането на данъците, за да може империята да се развива във военно отношение. Докато тази сметка е излизала, „Високата порта“ се е държала сравнително толерантно. Но не-мюсюлманите са били ощетявани в шансовете си, тъй като социалният възход е бил възможен единствено чрез преминаване към исляма.

 

Това преминаване е било осъществявано не само по собствена воля: по-късният Велик везир Соколович, за чиято слава пише турският външен министър, е бил отведен в Истанбул като жертва на „кръвния данък“, където децата са били ислямизирани, а след това обучавани като войници или управители. През 17 и 18 век десетки хиляди обитатели на днешна Албания и Босна преминават към исляма.

 

В заключението си Казер обозначава османското господство като „културна катастрофа“, защото в продължение на столетия то е изолирало Балакните от напредничавите развития в останалите части от Европа. Нито Ренесансът, нито Реформацията или Просвещението са оставили тук някакви значителни следи; израстването на местна интелигенция е било винаги невъзможно.

 

След освобождението християните са си отмъстили кърваво под знака на новите национални държави. Между 1820 и 1920 стотици хиляди от техните турски съседи са били убити или прогонени. Мнозина от тях намират в Турция нова родина. „Пробуждащите се нации“ основават самочувствието си на героически стилизирани фигури, които са се борили срещу „турското робство“, като княз Скендербег при албанците или Лазар при сърбите.

 

Този анти-османски елемент на националните идентичности днес е значително препятствие пред турската „мека власт“. Освобождението от владичеството на Истанбул за първи път е дало реална възможност за модернизация на Балканите. Заедно с това, по примера на немската романтика, те възприемат етноса като централна диференцираща категория

 

 С това Балканите правят избор, който се оказва натоварен с изключително важни последствия за бъдещето им.Онова, което междувременно е останало като продължаващо наследство от „турско време“, и то до ден-днешен, е недоверието към държавата от страна на поданиците, набързо превърнати в граждани, както и голямата роля на православните църкви, които още повече подсилват разделението между отделните етноси.

 

Освобождението носи със себе си и една нова зависимост: Балканите се превръщат във военно-политическа игрова площадка за европейските „велики сили“. Това също е нещо, което по принцип продължава и до днес. Тесните връзки между Турция и Балканите не са започнали едва с възхода на нео-османистите. Решаваща роля изигра войната в Босна от 1992 до 1995.

 

Анкара пое ролята на сила, защищаваща босненците, които, за разлика от босненските сърби и хърватите нямаха зад гърба си родни земи. Тази война засили и политическото значение на исляма на Балканите. Политическите приятелства и вражди започнаха да се очертават все повече по религиозен начин.

 

До известна степен смекчени, но все пак придържащи се към този шаблон, са и днешните реакции към нео-османистките агитации. Ентусиазъм при босненци, недоверие при босненските хървати и сърби. Загреб и Белград, родините на малцинствата, се държат прагматично. Тук се разчита преди всичко на икономически предимства от регионалното сътрудничество.

 

Изпълненият с недоверие Европейски съюз

 

Но това не е единственото: интересно е да се наблюдава как при посещения на турците балканските домакини ревностно посочват многото културни и кулинарни сходства. В такива случаи турците кимат усмихнато. От османска надменност няма и следа. Имперската гордост бива умно прикривана.

 

Това поведение различава положително в очите на малките балкански народи турците от множество „европейци“. Техните приказки за „европейски стандарти“ и спорадичните недодялани появи на умиротворителите им опъват нервите на немалко от местните политици. Нерядко се чува, че турците просто „разбират по-добре някои неща“.

 

 По електронното издание Либерален преглед - librev.com

 

 

Коментари
2012-03-11 19:50:11 От: БС2003

Турските политици са умен, коварен и богат противник.Ако искаме да запазим своята териториална цялост, трябва да сме умни и предвидливи.И да си мерим приказките, защото когато се репчат някои за Западни покрайнини, българи в Македония и др., трябва да знаят, че дават аргументи и на Турция, която да се обяви за покровителка на сектори от нашето население.

2012-03-11 19:56:47 От: Самолет 005

Нека да разкажа една история, разказана от бежанка от сегашна Гръцка Македония на моята майка. "Гръчоман да не те гони!", казвала на майка ми. Гръчоман е диалектната дума за гръкоман. Гръкомани са етнически българи, които говорят български като матерен език, но по културни и политически причини се гърчеят. Бежанките жени били застигнати от орда гръкомани. Един от тях се вгледал в жената с дете и казал - "Тебе ли да трепя или копелето ти?" Жената ужасена изпищяла - "Трепи мен! Остави детето!". Тогава гръкоманът извикал - "Ама, кучко, ако те утрепя теб, кой ще ти мъкне детето!?"... и бум с пистолета - убил детето. Няколко дни след това жената го носила мъртво. Накрая, както разказвала баба Депа, "минахме покрай едно селско гробище, в което имаше забравена лопа...прочети целия

2012-03-12 10:23:40 От: Абориген

Ей ти, първия, Западните покрайнини са си наши от Берлинския конгрес, а Македония - според Сан-Стефанския договор.

2012-03-12 14:00:35 От: Wotan

Някой може ли да си представи, че везир Давутоглу ще дойде в България с признателност и уважение към културното и духовно превъзходство на българите над всички балкански народи. Или може би ще си признае, че днешните българи са наследници на първите заселници на Балканите, че тази култура е в основата на съвременния цивилизован свят. Или че най-древните надписи запазени по Балканите и в Мала Азия се разчитат чрез българския език. Може би ще бъде въодушевлен от това, че доказателства за първите християни покръстени директно от някои от апостолите се намират в Тракия и Родопите! Съмнявам се!

2012-03-12 22:52:44 От: Емилия-Боряна Славкова

Горната статия е чудесна илюстрация за неспособността на повърхностния, не познаващ професионално проблематиката и плиткоумен журналист от Европа да анализира балканските политически и международни проблеми. Между другото, тезата, че "балкан" означавало на турски език "гориста планина", е съвършено любителска и неправдоподобна, най-вече от езиковедска гледна точка. За да не се разпростирам в дълга и ненужна рецензия на статията, ще подчертая само, че авторът дори не защитава някаква определена позиция, вакар че му се иска да открои някаква "нова" роля на Турция. Доста комична статия!

2012-03-13 08:46:17 От: Reynaldo Reynaldini

Както винаги никой от нищо не разбира освен вас.Вие както винаги сте най-вещите по темата.

2012-03-13 11:06:29 От: Християн

Въпреки широкоразпространеното мнение за антиосманските настроения на Лазар, не бива да се пропускат и фактите, че именно той се намесва решаващо на страната на султата в няколко битки. Общо взето Лазар кляка пред който му предложи повече и не води някаква последователна линия на външна политика.

2012-03-16 21:52:33 От: 3

Ha,ha-харесвати защото не плюва по твоето касапско,агарянско племе!Да Лазар се НАМЕСВА да унищожи Българската държавност и западните рицари заедно с Баязид които друг сатрап разкарва като шимпазе в клетка!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот