По кървави следи в Македония

Автор: Петър Марчев (4 коментара)


По кървави следи в Македония

Абе, Македония - какво ще гледаш, само едни чукари! Години, десетилетия съм слушал все това. Но към Македония българинът тръгва не като турист. Той тръгва на поклонение.

Защото тя е нашата обетована земя! Осветена първоначално от св. Климент и св. Наум и техните богоозарени ученици. Дала ни светлика на Възраждането. Напоена с кръвта на 100  000 убити и 160  000 ранени български войници през войните за национално обединение през ХХ век...

 

Ние, 70 казанлъчани, тръгваме към Македония по кървавите и славни бойни пътища на 23 пехотен Шипченски полк, организирани от Тракийското дружество и неуморната Костадинка Димитрова. Първо се спускаме през Крива паланка и Куманово към Скопие.

 

Ей го и Вардаро!

 

Радваме му се само през стъклата на автобусите, защото времето ни е ограничено и стига само да се поклоним пред костите на славния български войвода Гоце Делчев в черквата "Св. Спас". Тленните му останки са предадени през 1946 г. от наш Георги (Димитров) на властите в новосформираната Социалистическа република Македония в рамките на комунистическа Югославия.

 

В името на интернационалната пролетарска дружба с Тито Димитров върши още ред други глупости, които няма как да бъдат квалифицирани другояче, освен като национално предателство. Става въпрос за насилствената "македонизация" на българското население от Благоевградски окръг.

 

Тогава с бой, насилие и концлагери близо 70% от тях са били принудени да се запишат при преброяването като "македонци". Светла му памет на Никола Илчев от Казанлък, който ми е разказвал за побоищата в комунистическия затвор по онова време... Обаче дружбата между

 

Тито и Димитров

 

и планираното от тях присъединяване на България към Югославия не се харесва на другаря Сталин. На конференция в Букурещ Димитров прави изказвания за новата Балканска федерация пред медиите; ден по-късно Йосиф Висарионович го кастри безмилостно със секретна телеграма.

 

А според някои източници през 1949 г. го убива перфидно в санаториума "Барвиха" край Москва. С живак, поставен в двойното дъно на едно чекмедже от бюрото му. Абе, Сталин ги е умеел тия работи...

 

И по-добре, че не сме влезли тогава в Югославия. Като си спомня сръбско-хърватската война и кръвопролитията в Босна през 90-те години, направо си спестихме втора сръбско-българска война...

 

Скопие. От върха на Калето разглеждаме набързо този 500-хиляден град. До Вардара се кипри новият им стадион бонбон. От високото съзираме и централния им площад, с мегаломанския паметник на Александър Македонски върху Буцефал, който оттук се вижда не по-голям от детска играчка.

 

А отсреща - навръх планината Водно, в чиито поли се гуши градът - се извисява един огромен метален кръст. По-нататък ще имаме възможност да видим и още кръстове, параклиси, красиви църкви, манастири и... джамии. Както и да говорим за македонската вяра и надежда, и за страховете македонски.

 

И така, мятаме се в двата автобуса и шофьорите пришпорват по магистралата към Тетово. Защото до Охрид има още много път... Ето го и плодородното поле Полог, оградено на запад от величествения силует на Шар планина. В нейното подножие се виждат къщите на Тетово. И джамиите - защото градът е почти изцяло албанизиран.

 

Спускаме се на юг - край град Гостивар, през гористите балкани на националния парк Маврово, край Кичево. Изумени сме! От красивите и изпипани богаташки къщи. А също и от червените албански знамена с двуглавия орел, които се веят демонстративно над покривите им. За джамиите да не говорим: над всяко селце от 5-6 къщи стърчи по едно минаре в арабски стил!

 

Питаме се в автобуса - с какви пари поддържат такъв стандарт албанците?! Очевидно само с една заплата, пък била тя и гастарбайтерска, номерът не се получава... Някой подхвърля нещо за албанската мафия, считана за една от най-могъщите в Европа, а и по света....

 

Ааа! Ето ги най-после Охридското езеро и самия Охрид. Езерото е трудно да се опише, то трябва да се види. А Охрид е град колкото Казанлък. Който обаче се прехранва само и единствено от туризма.

 

Всъщност най-голямата забележителност на Охрид са неговите жители. Охридчани. Топли и гостоприемни хора, с които можеш да се разбереш на български. В поне три разговора чувам от тях, че сме един и същи народ. Няма да забравя Кольо, който ни черпи по бира в кварталното магазинче и ни казва същото - че разлика между нас и тях няма. И после псува политиците, които ни разделят.

 

Няма да забравя и думите на една охридчанка, която има и български паспорт: "Става страшно в Македония!" Тя ми напомня за загадъчната смърт на скопския журналист Никола Младенов. Собственикът на всекидневника "Фокус" си позволяваше лукса да критикува всички управляващи в Скопие, а в края на март миналата година откриха

 

Смачкания му джип

 

в пропаст край магистралата за Велес.

Ще помня винаги срещата с още един достоен охридчанин - бижутера Климент Талев. Неговата фамилия е сред първопроходците в бизнеса с тъй наречения "охридски бисер".

 

Всъщност перлите се изработват от морски раковини, но секретът е в тяхната вторична обработка с разтвор, извлечен от люспите на една дребна риба, която се лови в Охридското езеро. Господин Талев ни разяснява тази технология в ателието си. После ни показва бисери първо и второ качество.

 

"Клиентите не могат да забележат тази разлика. И аз бих могъл да спечеля по нечестен начин пари, като им пробутвам второто качество за първо. Но никога няма да направя това. Не за друго, а защото имам страх от Оня", и Климент Талев сочи към небето...

 

Излизаме от ателието, а аз си мисля, че на нас, българите от България, ни липсва точно това: тази почтеност и в бизнеса, и във взаимоотношенията ни. Питам се също: откъде се подхранва страхът Божи на охридчани, пък и на останалите близо 1,2 милиона наши сънародници във Вардарско? Обяснението може да е в благодатното покровителство на други двама охридчани: учениците на Солунските братя - св. Климент Охридски и св. Наум Охридски, чиито свети мощи се пазят в храма в Плаошник и в манастира "Св. Наум".

 

Друго обяснение може да бъде в това, че Титовият комунизъм се опитваше да балансира между Съветската империя и Запада. И в този смисъл църквата в бивша Югославия не беше така тотално смачкана като в Народна република България...

 

Така - да не забравяме все пак за какво пропътувахме над 1000 км от Казанлък до Вардарско. Бойният път на 23 Шипченски полк. Завоят на Черна! Историчката Пепа Коскина ни припомня в автобуса за подвига на българската армия и на нашите дядовци от 23-ти полк. Тук са се водили едни от най-ожесточените сражения на Македонския фронт по време на Първата световна война; тук буквално всеки квадратен метър скалиста земя е напоен обилно с

 

Българска кръв

 

Но поне двойно повече са жертвите от противниковата страна - французи, сърби и англичани, посегнали да заграбят тази исконна българска земя. Кулминацията на цялото ни поклонническо пътуване е българското военно гробище край Ново село, недалече от границата при Петрич.

 

То единствено е оцеляло след вандализма на Тито, който през 1966 година изравнил със земята всички 471 български военни гробища из Вардарско. Тук, под наставничеството на Костадинка Димитрова, преливаме с вино и вода 69-те войнишки гроба. Запалваме и по една свещичка за упокоение на душите на тези, а и на всички български войници, дали живота си за обединението на разпокъсаното ни отечество. Прозвучават и стихове, които изтръгват по една сълза в ъгълчетата на очите ни... Прощавайте, юнаци!

 

 

По в-к Труд, със съкращения

Коментари
2014-04-01 17:50:33 От: Генади Савов

През Първата световна война 1915-1918г.бълг.войници са воювали да присъединат българска Македония и Поморавието към България.Поради някои предатели-бълг.войници и офицери,които били купени с английско злато и заради войни-инородници-не-българи в нашата армия-те давали сведения на врага англичани и французи пробили фронта на Добро Поле 15-18 септември 1618г.А м.председ.на Б-я Ал.Малинов се страхувал,че французите имали в Солун резервна армия и тя ще ни победи Малинов наредил да се предаде нашата войска край Скопие...Патриот ,но страхлив-вожд е бил Ал.Малинов...Французите и англичаните не са били по силни и смели от нас.Ето затова Македония и Моравско днес неса в България.

2014-04-01 17:54:22 От: Генади Савов

С извинение за писменната грешка Добро Поле 15-18 септември 1918г.е.

2014-04-11 19:52:11 От: Генади Савов

По ген.Тодор Кантарджиев.Пробива На Добро Поле.1921г.

2014-12-03 15:46:52 От: Тодор Тодоров

Чета и настръхвам, та тази година аз и няколко мои съграждани от Казанлък посетихме Македония по същия маршрут. Същите местности, същите градове и величави места. Ние обаче посетихме и Битоля, Велес,Щип. Непременно ще се запишем в тракийското дружество и вече ще ходим заедно на екскурзии. Радвам се ,че има такива мои съграждани, които да пазят спомена за онази Македония, която е част от Велика България и която ние завинаги загубихме заради шепа национални предатели и безродници.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот