Писателят Константин Илиев: Гьолове и история

Автор: Пенчо Ковачев (1 коментар)


Писателят Константин Илиев: Гьолове и история

За заличените следи от последния път на Левски

- През 1987 г. публикувате статия по темата за предателството на Левски. Понеже оттогава e изминал четвърт век, бихте ли припомнили основните си тези в нея?

 

- Темата на статията ми "Мост за никъде" в тогавашния в. "Народна култура" всъщност не беше предателството. Исках просто да обърна внимание върху поредното непростимо нехайство към не така многобройните свидетелства за историческото ни минало.

 

Писах, че освен местност съществува и самото пътно съоръжение с име "Пaзи мост" и то недвусмислено сочи мястото, където е станала срещата на Васил Левски с турския патрул на 26 декември 1872 г. Тогавашните сътрудници на специализирания именно върху документиране делото на Апостола ловешки музей, носещ името му (той съществуваше отделно от Окръжния исторически музей), оспориха твърдението ми.

 

Никой не пожела да го заведа на мястото, където дървета и шубраци покриваха не само късата отсечка от изоставения стар път, но и арката и парапета на каменния мост. В тази статия аз изказах съждението, че единствената грешка на Васил Левски през този ден е била, че вместо да тръгне на югозапад, където са ловешките лозя и по този начин да оправдае даденото на заптиетата обяснение, той е тръгнал на юг към землището на с. Горно Павликени. Пaзи мост е границата между землищата на двете населени места и именно това прави местоположението му толкова важно.

 

- Може ли топографските измервания на в. "168 часа" да са стопроцентово доказателство, че Васил Левски е бил предаден?

 

- Комплексът от въпроси около разигралите се през онези дни събития е твърде сложен, за да бъде разрешен с топографски измервания. Но направеното от екипа на в. "168 часа" е важно, защото документира несъстоятелността на едно твърдение: че "е било достатъчно заптиетата да погледнат от седлата на конете си назад, за да видят, че двамата пътници отново са се събрали заедно".

 

Така пише Димитър Панчовски в своята излязла през 1989 г. книга "Последните дни на Васил Левски". Това твърдение ме накара в нова публикация във в. "Култура" през 2003 г. ("Пaзи мост - мост за пазене") да заявя, че местността, където Левски и Никола Цвятков отново са се събрали, "не само от седлото на кон, но и от съседните на Пaзи мост възвишения не би могла да бъде видяна, дори и с най-съвършените съвременни оптически уреди"

 

Ясно беше, че Димитър Панчовски никога не беше виждал Пaзи мост и погрешно беше определил местоположението му в съседната местност Пиклин дол. Другата причина, за да напиша втора статия беше, че през 2003 г. забравеното каменно съоръжение продължаваше да се руши. Едва през 2010 г. благодарение на ловешкия Ротъри клуб то най-сетне беше укрепено и обозначено.

 

- Във в. "168 часа" е публикувана схема с четири места, на които е било възможно да е бил "Гьолът" - мястото, на което Левски и Никола Цвятков отново са се събрали. Според изследователския екип нито едно от тези места не може да се види от Пaзи мост. Къде по ваше мнение е бил въпросният Гьол?

 

- Смятам, че повторната среща е станала на около 500 м по на изток от мястото, обозначено като предполагаем Гьол №4 върху схемата на "168 часа". Това е някогашният Гешовски въртоп" - едно блато или езерце между двете отклонения на "Севлиевско шосе" за Горно Павликени с диаметър около 50 м, което пресъхна през втората половина на миналия век.

 

Шосето минава на метри вдясно от него и именно заради това някогашно водно препятствие то прави един сега необяснимо остър, деветдесетградусов завой, причина за чести автомобилни катастрофи. Старият път, по който трябва да са тръгнали Левски и Никола Цвятков, след като повторно са се събрали, е минавал също на метри от Гешовския въртоп, само че вляво от него.

 

Там някога личеше стара, вероятно римска, каменна настилка. Мисля, че за четирите, обозначени върху схемата като предполагаеми гьолове места, релефът на които позволява да се събира вода, не би трябвало да става въпрос. По следните причини:

 

Гьол № 1 (по направените от екипа на "168 часа" условни обозначения) - намира се съвсем близо, на 400-500 м от Пaзи мост, и то северно от пътя. Левски е тръгнал на юг. Защо той ще кара Никола да се катери с коня по баирите по посока на турското тогава село Пресяка? Колкото и пъти да се е движил Левски между Търново и Ловеч, няма как да знае това закътано, но отдалечено от пътя място, за да му служи то като ориентир.

 

Гьол №2 - също опасно близо до Пaзи мост. За да излезе там на пътя Левски би трябвало да се спуска надолу по висока стръмнина. И двамата пътници са знаели, че два-три километра по-нататък местността става далеч по-равна.

 

Гьол №3 - тук би трябвало да е свършил пътят на Левски през местността Ковачевец. Вдясно от себе си е имал дълбок дол, който е нямало защо да преодолява, след като на метри вляво вече е било шосето. Вляво от самото шосе, само че ниско долу в местността Попинец, има чешма, около която е естествено да се събира вода, но отгоре тя трудно би могла да се види, особено в зимната привечер, за да бъде избрана за ориентир.

 

Гьол №4 - стотина метра по-нататък. Релефът на мястото е такъв, че там едва ли би могло да се задържа забележимо количество вода.

 

На Пaзи мост Апостола и Никола Цвятков са разполагали със съвсем кратко време, за да се разберат къде ще се срещнат отново, затова е било важно уговорката да изключва всяко недоразумение. Някогашният достатъчно голям и запомнящ се като местоположение Гешовски въртоп е такова място.

 

Наименованието беше ми припомнено от местните хора през 1987 г. Как са го наричали те през 1872 г. няма значение. Нормално е Никола Цвятков, който е от съседното село Къкрина, да говори в спомените си просто за Гьола.

 

- Така или иначе в статията ви е бил засегнат въпросът за предателството. Каква беше реакцията и официалната позиция на властта тогава?

 

- Отзиви се появиха чак през 2003 г., когато във в. "Култура" направих в разширен вид нова публикация под заглавие "Пaзи мост - мост за пазене".

 

Реакции имаше обаче още през 1980 г. Тогава Леон Даниел постави пиесата ми "Великденско вино" в театър "София". От официоза "Работническо дело" негласно е идвала комисия да проверява като как тъй поп Кръстьо произнася обвинителни монолози против корумпирани и самозабравили се властници.

 

В сп. "Театър" излезе отрицателна статия. И макар че тогава не бях член на писателския съюз, в отчетния доклад на партийната му организация, публикуван във в. "Литературен фронт", се окачествяваше като непростимо прегрешение да се дава думата на ловешкия свещеник.

 

- Тогава и особено след 1989 г. Андрей Луканов като потомък на Лукановия род оказвал ли е натиск по отношение на обвиненията към поп Кръстьо?

 

- Андрей Луканов не е потомък на Поплукановия род. През 1973 г. Стефан Каракостов в сборника "Васил Левски в спомените на съвременниците си" предупреди, че трябва да се прави разлика между Тошко - сина на поп Лукан, и произхождащия от Ловеч партиен функционер Тодор Луканов. Документирано е, че Тошко Поплуканов е бил член на Ловешкия революционен комитет.

 

А Тодор Луканов - прадядото на бившия български премиер, е роден през 1874 г. Тогава поп Лукан е бил на 70 години. Ако този Тодор е негов син, това би бил истински подвиг за стареца (три години преди смъртта му през 1877), а най-вече за баба попадия, като се има предвид, че повече от 40 години преди това тя е родила дъщеря си Величка Хашнова.

 

- Преди много години като студент гледах пиесата ви "Великденско вино" с актьора Георги Миладинов в ролята на поп Кръстьо. В началото на 2011 г. вие сам я поставихте като режисьор. Променихте ли нещо в пиесата и внушенията вече според новата обстановка в държавата и обществото?

 

- Централната фигура във "Великденско вино" е литературен образ, който не може да има претенцията да е изцяло достоверен портрет на ловешкия свещеник. Но въпреки това писаното в нея е съобразено с нивото на дотогавашните научни изследвания. Десет години след премиерата бяха публикувани и други, но аз не бих искал като Настрадин Ходжа на въртящи се колела да монтирам "Великденско вино", затова както в тритомното издание на пиесите ми през 2007 г., така и в пазарджишката ми постановка не съм променил нищо.

 

- Предполагам, че, преди да напишете пиесата "Великденско вино", сте изчели всичко за Левски. Какво е мнението ви днес - предаден ли е бил Левски или не? И ако - да, от кого?

 

- Смятам, че на този въпрос никой не би могъл да даде категоричен и последен отговор, дори сто пъти да е прочел всичко, писано за Васил Левски.  Това "всичко" е толкова обемно и противоречиво и заедно със създаващата някакви опорни точки фактология съдържа такива претендиращи за логичност умопостроения и гротескни сценарии, че представлява вече истинско тресавище.

 

Налице са всъщност само два наистина от първа ръка документа с доказателствена стойност: писмото на Левски до Ловешкия комитет от 12 декември 1872 г. ("Страхувам се да дода в градът ви... Тълкувам: предателство...") и шифрованата телеграма на Мазхар паша до търновския мютесариф от 24 ноември 1872 г., в която поп Кръстьо е окачествен като мухбир. Каквито и тълкувания да се правят на тази дума (в трите публикувани досега превода българският й еквивалент е доносник), тази телеграма е най-малкото сериозна улика, която не може да бъде оставена без внимание.

 

- Кое мнение надделява сред историците?

 

- Не е моя работа да оценявам това, което вършат историците. Смятам обаче, че респектираща със скрупольозния си стремеж детайлно да се изследва проблематиката е книгата на Димитър Панчовски "Последните дни на Васил Левски".

 

Авторът й, без да е по образование историк, е положил наистина заслужаващ уважение труд. Той е на мнение, че поп Кръстьо не е извършил предателство. На някои места обаче (като например информираността на турската полиция за Къкринското ханче, случилото се на Пaзи мост и отношението на жителите на Ловеч към съгражданина им поп Кръстьо) и тази книга съдържа решаващи неточности.

 

- Един от най-големите защитници на тезата, че Левски не е бил предаден от ловешкия поп Кръстьо, е Георги Мишев, който е от Ловешко. С режисьора Дочо Боджаков, също от Ловешко, преди няколко години създадоха документалния филм "Черна легенда", в който отхвърлиха версията Левски да е бил предаден от поп Кръстьо. Вие също сте от Ловешкия край. Това означава ли, че Ловеч иска да се "отръска от позорното клеймо на предателството" и да му остане само славата, че е Градът на Апостола, както твърди колегата Росен Янков?

 

- Когато на милиони зрители се показва документален филм на важна и в определен смисъл болезнена тема, всички твърдения в него трябва да бъдат въз основа на внимателно проверени факти. Случаят с "Черна легенда" не е такъв, но за това вече е писано. Проблематиката Васил Левски - поп Кръстьо няма географски измерения. Трябва просто спокойно и внимателно да се отделя истината от неистината, без търсене на сензации, яростни нападки както в едната, така и в другата посока и тъпоумно политизиране.

 

 

По в-к 24 часа

 

Коментари
2013-01-16 16:04:41 От: Тома Томов

Историите за залавянета на Апостола, както и смъртта на Ботев са КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО?! изпълнени със загадки, недомлъвки и тенденциозност (наложени след 1944 г)Като дете съм чел книги от български автори (със стария правопис) от 30-ге години на ХХ век, където версиите са съвсем други, особено за Ботевата смърт. Опитите на историци и наследници на великите българи да представят достоверно последните дни на двамата революционери и ДОСЕГА СРЕЩАТ ОТПОР?!ЗАЩО?! ДО КОГА?!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2023 »
пнвтсрчтпксбнд
  
     
  1. 04.02. - Събития и факти
  2. 04.02.1885г. - Роден е Асен Златаров
  3. 05.02. - Св. мъченица Агатия, празнуват Добрин и Добромир
  4. 05.02. - Събития и факти
  5. 06.02. - Събития и факти
  6. 06.02.1878г. – руските войски освобождават Бургас
  7. 06.02.1886г. – роден Людмил Стоянов
  8. 07.02. - Събития и факти
  9. 08.02. - Събития и факти
  10. 08.02.1989г. - Годишнина от основаването на КТ “Подкрепа”
  11. 08.02.1966г. - роден Христо Стоичков
  12. 09.02.1999г. - в Либия са задържани 23 българи. Започва епопеята на българските медици.
  13. 09.02. - Събития и факти
  14. 10.02. - Събития и факти
  15. 10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново
  16. 10.02.1879г. - избират Манолаки Тошев за първи кмет на София
  17. 10.02. - Ден на пчеларя
  18. 11.02. - Събития и факти
  19. 11.02.1515г. – загива Свети Георги Софийски Нови
  20. 12.02. - Събития и факти
  21. 12.02.1945г. - Годишнина от правописна реформа в българския език
  22. 12.02.1902г. - роден Светослав Минков
  23. 13.02. - Събития и факти
  24. 14.02.869г. – умира Константин-Кирил Философ
  25. 14.02. - Събития и факти
  26. 14.02. Ден на лозаря, Трифон Зарезан
  27. 15.2.1813г. Национален празник на Република Сърбия, Ден на държавността
  28. 15.02.950г. – Отон І е провъзгласен за крал на Италия
  29. 15.02. - Събития и факти
  30. 16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе