Пенсионирай ме нежно

Автор: Мария Костова


Пенсионирай ме нежно Снимка: Георги Цветков

В умните държави хоризонтите на промените са 20-30 години

По времето на социализма имаше един виц - дълго се шушука как Тодор Живков ще вдига цената на олиото на 5 лева, а в крайна сметка го вдига на 2 лева. И хората доволни, даже благодарни, защото повишението е с много по-малко от очакваното...

Подобна сценка се разиграва днес по повод на друга тема, хлъзгава като олиото - увеличението на пенсионната възраст. В проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. е заложе-но тя да расте с 4 месеца. Стъпката е по модела „Дянков“ и финансовият министър Владислав Горанов крепко я прегърна. Колегата му вицепремиер Ивайло Калфин обаче иска по-плавно повишение - например с два месеца. КНСБ пък настоява повишението да е нула...

По времето на кабинета „Орешарски“ беше решено пенсионната реформа да се замрази за една година. Идеята беше за 12 месеца да се измислят нови правила - например пенсионната възраст да расте по автоматичен механизъм според продължителността на живота. За да не зависи от волята на политиците. Годината почти се изтърколи и нищо подобно не стана. Като изключим това, че след предсрочното падане на Орешарски от власт по време на служебния кабинет „Близнашки“ поредният Консултативен съвет по пенсионната реформа подготви пакет от предложения. И ги завеща на кабинета „Борисов 2“.

По стар български обичай с идването на всяка нова власт започва откриването на топлата вода по темата с пенсиите. Съвсем отначало, със зачертаване на всичко сторено от предшествениците и със заклеймяването му като „грешка“. Само че от всички тези политически грешки на растежа страдат само и единствено хората. А темата би трябвало да е надпартийна. Справка - други държави, например Германия. Там няма сътресения по темата по простата причина, че е постигнат надпартиен консенсус между профсъюзите, политиците и бизнеса. В тези умни държави хоризонтите на промените са 20-30 години, населението има достатъчно време да ги преглътне и осмисли. И всеки да е наясно какво го чака - кога и колко ще получава.

Както казва бившият социален министър Иван Нейков: „Всички знаем болките и диагнозата, но въпросът е имаме ли воля да изпием горчивото лекарство.“ Защото вдигането на пенсионната възраст е само детайл от по-голямата тема - приходите в осигурителната система и как те да се повишат. Все въпроси, по които трябва да се бърза бавно и да се пипа нежно. За да има ефект от тях. Мъдро би било реформите да водят до резултат, който подобрява живота на хората. Защото ги караш, при това със закон, да работят по-дълго и да си внасят осигуровките съвестно, а те не знаят защо. Общи фрази като постигане на стабилност на системата, грижа за фиска и прочее не може да са вечно оправдание за отнемане на права. Единственото, което има смисъл, е хората да получават достойни пенсии.

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот