От архива: Как се разведоха Косово и Сърбия преди 7 години...

Автор: Ирина Новакова


От архива: Как се разведоха Косово и Сърбия преди 7 години... Снимка: Олег Попов, Ройтерс

... днес картината е коренно различна, албанците масово напускат републиката, защото си въобразиха, че друг ще плаща масрафите, а те, като гърците, само ще щракат с пръсти. Само от търговия не се живее

Трудно е да се каже кога започна всичко - дали миналата събота вечер или миналия декември, дали през 1999 г. или 1990 г., по време на Римската империя или дори преди това. В крайна сметка в неделя Косово отвори нова страница в историята си, като провъзгласи независимост от Сърбия и изригна в сладко-горчива балканска еуфория.

Косоварите дълго чакаха деня на независимостта си и макар до последно той да не беше потвърден, миналата събота търпението им свърши и те излязоха по улиците на Прищина с албанските си и американски знамена, националните си носии, колите и децата си. Въпреки снежната виелица танцуваха, пееха и размахваха флагове във възторжена безредица, провесени от автомобили и балкони. От сградите в центъра висяха огромни транспаранти - "Най-накрая!", "Fuck Yu!" , благодарности към Америка, Бил Клинтън, Саркози и Бог. "Утре и аз ще си имам държава", каза Дафина Точи, премръзнала студентка в университета в Прищина, обвита в червения флаг с двуглав орел, който според косоварите не е знамето на Албания, а на албанците.

Бизнесът се беше ориентирал правилно - рекламни пана честитяха "освобождението" и между другото продаваха бира, евтини SMS-и, дрехи и хотелски стаи. Сладкарница покани международната преса да заснеме торта за 30 хил. души, приготвена от почти 12 хил. яйца. "Доста яйца трябва да бъдат строшени, за да се роди нова държава", отбеляза мъдро британски журналист.

Винаги пълните заведения в центъра на Прищина се пръскаха по шевовете, а премиерът Хашим Тачи до късно вечерта обикаляше из тях без охрана и се веселеше заедно с хората, които скандираха името му. Въпреки подготовката на много места в Прищина бирата свърши още преди полунощ, но това не попречи на хиляди щастливи албанци да отбележат с мощен рев настъпването на деня на независимостта си. В неделя веселията бяха подновени от сутринта, когато изглеждаше, че всичките 700 хиляди жители на Прищина се бяха събрали в центъра.

Безплатни автобуси докараха и празнуващи от Македония и Албания, а пътищата към града бяха блокирани от прииждащия народ. Местните медии изчислиха, че в Прищина са празнували почти милион албанци. "Радваме се на свободата си, за която умряха толкова много хора", каза Абдулах Яшари, учител по математика. Той остана пред телевизора, но трите му деца още от неделната сутрин подготвяха балони, пиратки и флагове, с които да излязат на улицата.

На централния площад "Майка Тереза" тълпата скандираше "Тачи" и УЧК ("Армия за освобождение на Косово", АОК) и пееше революционни песни от времето на войната. Въпреки навалицата някои танцуваха народни танци, други

Висяха от околните дървета

и дори в най претъпканите ъгли на площада всички се блъскаха с усмивка, докато очакваха прякото предаване на декларацията за независимост в парламента. А когато настъпи моментът, в който Тачи обяви Косово за "независима и суверенна държава", виковете, песните и клаксоните притихнаха за секунда и звучаха само знамената, пляскащи като криле.

След това дойдоха сълзите от радост, прегръдките, още повече знамена, хора и музика до сутринта, 80-те тона фойерверки и

Изстрелите от автомати

в небето над Прищина. До сградите на международните институции, които досега управляваха Косово, бяха издигнати големи златни букви, изписващи "новороден". Много празнуващи казаха, че това е най-щастливият ден в живота им.

Техните съграждани от сръбското малцинство не мислят така. В нощта на независимостта в разделения град Митровица, където живеят сърби и албанци, избухнаха две ръчни гранати, а в следващите дни имаше още експлозии, бяха запалени и контролни пунктове на границата със Сърбия. На фона на веселието в Прищина в Митровица настроението беше тягостно-заплашително и избухливо. В понеделник 8000 сърби демонстрираха със своите знамена, скандирайки "Няма да дадем Косово" и пееха сръбски революционни песни. "Тук сме, защото усещаме загуба, несправедливост и ярост", каза Александър Валич, 38-годишен безработен инженер от Митровица.

И докато на южната страна на моста над Ибър албанците продължаваха да се веселят по улиците, сърбите от северната страна

Пушеха мрачно и сипеха закани

под втренчените погледи на натовските войници и международните журналисти. Докато албанците вярват, че независимостта ще подобри живота им и икономическото им положение, за сърбите в Косово това съвсем не е сигурно. Те знаят, че силите на КФОР ще осигурят безопасността им, но нямат представа какво ще се случи в новата им държава със сръбските номера на колите им, личните им документи, издадени от Белград, пенсиите и заплатите им, плащани от Сърбия. "Няма нищо ясно за нас, каза Валич, който обаче отхвърля възможността да се премести от Митровица в Сърбия. Ако избягаме, Косово наистина ще стане албанско."

Въпреки бурните емоции сърбите в Митровица не пресякоха моста, не се стигна до сблъсъци между тях и албанците от другата страна и след като демонстрираха известно време на студа, и двете групи се разотидоха, едните с веселието, другите с тъгата си.

По в-к Капитал

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот