Орхан Памук: Прокисването на турската европейска мечта

 (15 коментара)


Орхан Памук: Прокисването на турската европейска мечта

"Залязващите цивилизации продължават да съществуват, имитирайки победителите си..."

 

Турският писател Ферит Орхан Памук е роден през 1952 г. в Истанбул. Следва архитектура и журналистика. През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турските власти. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.

На 12 октомври 2006 получава Нобеловата награда за литература.

 

В учебниците, които четях като дете през 1950-те и 1960-те, Европа беше розовата страна на легендите. Докато изковаваше своята нова република от руините на Османската империя, победена и разкъсана след Първата световна война, Мустафа Кемал Ататюрк воюваше против гръцката армия, но с поддръжката на собствената си армия по-късно той въведе цял ураган от социални и културни реформи, които бяха не анти-, а прозападни. Именно за да бъдат легализирани тези реформи, които засилиха новите турски държавни елити (и бяха обект на постоянни дебати в Турция през следващите 80 години), ние бяхме призовани да приемаме с ентусиазъм и дори да имитираме една розова – оксиденталистка – европейска мечта.

 

В същата степен, в която учебниците от моето детство съдържаха текстове, предназначени да ни научат защо държавата трябва да бъде разделена от религията, защо е било нужно да се закрият дервишките ложи или защо е било необходимо да заменим арабската азбука с латинската, те бяха препълнени и с въпроси, чиято цел беше да разкрият тайната на неимоверната европейска мощ и успех. „Опишете целите и постиженията на Ренесанса“, питаше ни учителят по история от средното училище. „Ако бихме имали също толкова много петрол колкото арабите, щяхме ли тогава да бъдем толкова богати и модерни, колкото са европейците?“, питаха по-наивните ми съученици от лицея. В първата година в университета, всеки път, когато колегите ми се сблъскваха с подобни въпроси, те се измъчваха от мисли като „защо ние никога не сме имали Просвещение?“.

 

Арабският мислител от 14 век Ибн Халдун казва, че залязващите цивилизации продължават да съществуват, имитирайки победителите си. Но понеже турците никога не са били колонизирани от някоя от световните сили, „преклонението пред Европа“ или „имитирането на Запада“ никога не е имало у нас онзи привкус на проклятие и усещане за унижение, каквито откриваме у Франц Фанон, В.С. Наипол или Едуард Саид; да се гледа към Европа при нас беше един вид исторически императив или дори въпрос на адаптация.

 

Но тази розова мечта за Европа, някога толкова силна, че дори нашите най-анти-западни мислители и политици тайно вярваха в нея, днес започва да увяхва. Това може да се дължи просто на факта, че Турция вече не е толкова бедна, колкото беше някога. Или може би причината е, че това вече не е просто едно селско общество, управлявано от армията си, а динамична нация със силно гражданско общество. А през последните години, разбира се, имаше и постепенно забавяне на разговорите между Турция и Европейския съюз, без каквито и да е изгледи за някакво близко разрешение. Нито в Европа, нито в Турция има някаква реалистична надежда, че Турция ще се присъедини към Европа в близкото бъдеще. Да се признае загубата на тази надежда би означавало да се развалят отношенията напълно, така че никой не притежава смелостта да произнесе тези думи.

 

Че Турция и други не-западни страни са изгубили илюзиите си по отношение на Европа е нещо, което знам от собствените си пътувания и разговори. Една от главните причини за напрягането на отношенията между Турция и ЕС без съмнение беше съюзът между част от турската армия и някои водещи медии, от една страна – и някои националистически партии, от друга, които проведоха успешна кампания за саботиране на преговорите. Същата инициатива доведе и до преследванията срещу мен и мнозина други писатели, убийствата на други, както и убийствата на мисионери и християнски свещеници. Налице са и емоционалните реакции, чието по-голямо значение може да се обясни най-добре чрез обръщането на погледа към Франция: в течение на миналия век няколко поколения от турските елити с вяра са приемали Франция като модел, възприемайки нейното разбиране за секуларизма и следвайки нейния пример в образованието, литературата и изкуството… Така че, да се наблюдава как през последните пет години Франция се превърна в страната, най-силно противопоставяща се на идеята за турското членство в ЕС, беше нещо силно нараняващо и обезкуражаващо. И все пак, най-голямото разочарование идва от участието на Европа във войната в Ирак. В Турция то предизвиква истински гняв. Светът наблюдаваше мълчаливо как Европа се остави да бъде подмамена от Буш за участие в тази незаконна и жестока война, демонстрирайки огромна готовност да бъде подмамена.

 

Наблюдавайки обстановката в Европа откъм Истанбул и по-далеч, първото нещо, което човек вижда е, че Европа (както и Европейският съюз) е объркана относно вътрешните си проблеми. Ясно е, че народите от Европа имат много по-малко опит когато става дума за живот с ония, чиято религия, цвят на кожата и културна идентичност са различни от собствените им, и че те не са особено ентусиазирани от изгледите за подобен живот: съпротивата прави вътрешните проблеми на Европа още по-трудно разрешими. Скорошната дискусия в Германия по въпросите на интеграцията и мултикултурализма е достатъчно добър пример за това.

 

Със задълбочаването и разпространяването на икономическата криза, Европа може, затваряйки се, да отложи борбата си за запазване на „буржоазното“ в смисъла, който Флобер придава на тази дума, но това няма да реши проблема. Когато гледам Истанбул, който става още малко по-космополитен и по-сложен с всяка изминала година, и който сега привлича имигранти от цяла Азия и Африка, аз без труд достигам до следното заключение: бедните, безработните и беззащитните от Азия и Африка, които търсят нови места за живот и работа, не могат да бъдат държани вън от Европа до безкрайност. Още по-високи стени, по-строги визови ограничения и кораби, патрулиращи във все по-голям брой по границите, само могат да отложат деня на равносметката. И, което е най-лошо от всичко, анти-имиграционните политики и предразсъдъци вече разрушават базисните ценности, които направиха от Европа онова, което тя е.

 

В турските учебници от детството ми нямаше дискусии по въпросите на демокрацията или правата на жените, но върху пакетчетата „Голоаз“, които пушеха френските интелектуалци и артисти (или поне така си мислехме ние), бяха напечатани думите liberté, égalité, fraternité – а тези цигари се намираха в голямо обръщение. „Fraternité“ се превърна в символ на духа на солидарност и съпротива, насърчаван от левите движения. Но да бъдеш безчувствен към страданията на имигрантите и малцинствата, да крещиш против азиатците, африканците и мюсюлманите, които днес водят труден живот по перифериите на Европа – това не е „братство“.

 

Човек може да разбере как Европа може да изпитва страх и дори паника, опитвайки се да запази великите си културни традиции, да печели от богатствата, които жадува от не-западния свят и да запази предимствата, спечелени в толкова много столетия на класови конфликти, колониализъм и граждански войни. Но ако иска да се защити, дали за Европа ще бъде по-добре да се обърне навътре, или, напротив: може би тя трябва да си припомни своите базисни ценности, които някога направиха от нея център на тежестта за всички световни интелектуалци?

 

От интернет изданието Либерален преглед - librev.com

 

 

Коментари
2012-12-20 01:56:16 От: Емилия-Боряна Славкова

Орхан Памук е един от ярките примери за това, че Нобеловата награда се дава по политически съображения и няма много общо с литературните качества, талант и с хуманната личност на писателя. С което не искам да кажа,че той не пише увлекателно. Но Орхан Памук е непочтен човек, той се продава изгодно и това е лесно за доказване. Сигурно сте видели моя обширен коментар на тази негова статия в "Либерален преглед". Затова няма да повтарям написаните там неща. Ще кажа само, че съвсем наскоро, преди седмица-две заедно с още пет писатели от света, за мен неизвестни имена, явно също купени, като него, той публикува във френския в."Либерасион" открито писмо да Башар Асад. В него авторите го призовават да си подаде оставката, иначе краят му щял да бъде като този на Када...прочети целия

2012-12-22 07:50:40 От: +

"Но понеже турците никога не са били колонизирани от някоя от световните сили".............................Е НЕ Е ВЕРНО!!!.........................................................................
След 1750г Османската империя съществува по волята на англия русия и франция.Те са си договорили сфери на влияние в нея и ако тя не се съобразява с техните уговорки то и спретват наказателна война в която и избиват войската.Т.н.болен човек на изтока затова е болен защото е протекторат на тези държави.
ОРХАН ПАМУК беше честен когато посочи фундаменталните недъзи на постосманска турция в която няма формирана турска нация а полиетнически тюрлюгювеч включително в културата.съвременна Турция краде от кулутурата преди всичко на българите ,на персите и прежив...прочети целия

2012-12-22 07:55:10 От: +ЕНИЧАРИН

ОРХАН ПАМУК си е все пак ЕНИЧАРИН.ТОВА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА В ТУРЦИЯ

2012-12-22 22:05:42 От: Reynaldo Reynaldini

Здравей "+" мъчно ми беше че се изгуби.Как си?

2012-12-23 10:27:27 От: Tashunko

Известните имена трябва да внимават с какви каузи се ангажират. С подписаното до Башар Асад писмо за оттегляне Орхан Памук сам си нанася вреда, каквато и най-злобните му критици не са в състояние да постигнат. Всеобщо е опасението, че след Башар Асад в Сирия ще стане същото като в Либия. Жалко за Памук, който е общобалкански автор от ранга на Иво Андрич и Исмаил Кадаре - в смисъл, че изследва сблъсъка между Изтока и Запада на наша територия. За наше съжаление, такъв писател ни е нямаме - нито Емилиян Станев, нито Антон Дончев се издигат до тая категория (като начин на изследване, не като начин на писане).

2012-12-23 13:33:20 От: + ОРХАН ПАМУК..

беше НОБЕЛИРАН защото показа истинският лик на т.н. османска култура.пошлост произлезла от дифузията на европа ,персия и арабистана със щипка номадизъм за аромат.Именно пошлост.Е за тази призната истина той бе номиниран и НОБЕЛИРАН.Те там такива са им навиците нобелират и номинират ,награждават само отцеругатели от източна европа и турция.Разликата е че отцеругателите от източна европа нямат основание но имат в излишък националнихилизъм,който се насърчава.А в турция отцеругателите са си права защото Турция си е престъпна социоструктура създадена от насилие и културни еклектични ПОЛИЕТНИЧНИ кражби РАЖДАЩИ И родили ПОШЛОСТА.
в момента този еничарин,като синоним на продажник служи на силнита европа и плюе без морално право по Башар Асад точно с тази с...прочети целия

2012-12-23 16:22:40 От: Kalitko

Тия класации са продукт на европейската култура, есплоатирани до краен предел от американците. И всичко е в името на продажбата. Класациите са рожба на конкуренцията. Някой да ме осветли как стои тоя въпрос в източните култури, моля...

2012-12-23 16:25:46 От: Ramun4o

За по-по-горния коментар - не става така, Памук хем е положителен, когато разобличава османизма, хем е отцеругател.

2012-12-24 11:11:13 От: + Става става

Ако баща ти е престъпник не е лошо да му го кажеш и да го наругаеш.Каналното мислене не винаги е верно

2012-12-26 09:29:21 От: Слава богу

че помака Кемал Ататюрк не ги християнизира както беше решил.сега щяха да ни потурчат по лесно .

2013-01-05 18:28:51 От: типична...

...сладко-локумна, мултикултурна помия от "Либерален преглед", сега и от Памук... Орхан Памук

2013-01-10 12:22:19 От:

KOLKOKOTO I NEGATIVIZYM DA IMA V KOMEMTARITE TUK, NE MOJE DA SE OTRECHE CHE TURCIJA V MNOGO OTNOSHENIJA E POVECHE EVROPEYSKA DYRJAVA OT MNOGO DRUGI.A statijata e sktualna i se chete leko.

2013-01-11 22:46:57 От: КОМЕНТАРИТЕ АРАТЛИЧЕ

СА НЕГАТИВНИ ЩОТО ПОКАЗВАТ НЕГАТИВНИТЕ СТРАНИ НА ОТОМАНСКОТО ОБЩЕСТВО .

НЕМА КАК ДА СЕ РОВИШ В ЛАЙНАТА И ДА НЕ УМИРИШЕШ ХАВАТА.

А ЛАЙНАТА ТАМ СА МНООООООООГО.


И ТИ СИ ГО ЗНАЕШ.

Т.Н.ТУРСКО ОБЩЕСТВО КОЕТО Е КЮРДИ ,АЛЕВИТИ ,БОШНАЦИ ,АРНАУТИ ЕВРЕИ ДЮНМЕТА-ПО ВЪРХОВЕТЕ,ТАТАРИ КАВКАЗЦИ,БЪЛГАРИМОХАМЕДАНИ,ГРЪЦКИ И АРМЕНСКИ ПОМАЦИ,ДОСТА ДРУГИ МЮСЮЛМАНСКИ СЕКТИ КОИТО СЕ НЕНАВИЖДАТ СЕ ОБЕДИНЯВА ЗОРЛЕН С НАГАЙКАТА.

ДОБРИЯТ ИЛИ ПО ДОБРИЯТ СТАНДАРТ НЕ Е ПОТУШИЛ НЕНАВИСТА В ТОЗИ ТЮРЛЮГЮВЕЧ.

ТА КЪДЕ МУ Е ЕВРОПЕЙСКОТО ДЕ ?!

2013-02-02 18:59:11 От: гражданин

Орхан Памук не е казал истината за Турция а каза това което се искаше от него и за това беше нобелирнан.
Елиф Шафак също бр нааградена за това, че каза това което се искаше то нея. Това е пропаганда което се води от години срещу Турция.

2013-02-09 13:12:25 От: да бе

В турция винаги е било цветя и рози в огромни дози рахат шекер и йок шмекер,любов омайна до п...та си майна..айде холан .
Гражданче в село раждано
като кажеш не е това поне кажи какво е
орхан памук показа истинскиятлик на Турция който е или пошъл или отвратителен елин шафака не съм я чел ама малко хубаво има в турция .затова филмите са ред сълзи ред сополи

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот