Никола Попоски: Не ни извивайте ръцете за Европа

Автор: Бойко Пангелов (4 коментара)


Никола Попоски: Не ни извивайте ръцете за Европа Портрет: Антон Станков

Тъй, или иначе, но заедно ще градим, самостоятелно или в пакет ще се развиваме, и нека загърбим старите различия – и ние допускахме „историчарски” грешки, не можем да не го кажем

Външният министър на Македония е роден на 24 октомври 1977 г. в Скопие. Начело е на македонската дипломация от 27 юли 2011 г. Попоски завършва икономическия факултет на Скопския университет, след това е стипендиант на френското правителство в университета в Ница. Има  магистратура от Европейския колеж в Брюж, Белгия. Между 2003 и 2004 г. е в управлението на пристанището в Руан, Франция, след това работи като секретар на посолството на Париж в Скопие. През 2010 г. е определен за посланик на Македония в ЕС. Владее френски, английски, италиански, холандски език.

 

-Благодаря, че ни приехте във вашия кабинет, г-н министър. Разбрахме, че тук още не сте разговаряли с български журналисти...

 

- Не, вие сте първите.

 

- На какъв език да говорим? Трябва ли ни преводач?

 

- Ха-ха-ха... Ако не разбера нещо, ще питам колегата (б.а. - става дума за говорителя на министерството Борче Стамов, който присъства на ин-
тервюто. Той е от Дойран).

 

- Вие сте външен министър на държава, която България спря за преговори за членство в Евросъюза. Как се чувствате заради българската позиция - сърдит ли сте, обиден ли сте, г-н Попоски?

 

- Най-точната дума е, че съм засегнат.

 

- Неприятно е, нали?

 

- Не е приятно, да. И е особено неприятно, защото става дума за стъпка на държава, която ни е съсед, с която имаме отлично сътрудничество на работно ниво. И държава, която съвсем отскоро - от 5 години - се сдоби с предимствата на членството в Европейския съюз.

 

- И точно тя да ви блокира. Има ли причини за това?

 

- Разбира се, че има причини, но не смятам, че са оправдани.

 

- Вашият коментар след изразената на 11 декември в Брюксел българска позиция беше, че решението е взето с вътрешнополитически цели. И сега ли мислите така?

 

- Очевидно е, че не всички в България смятат, че е правилно Македония да бъде блокирана. Не всички са съгласни, че това решение е разумно.

 

- Факт е, че всички предишни президенти - Желев, Стоянов и Първанов, единодушно определиха решението за грешно и че то само може да стимулира онези сили в Македония, които са с антибългарска нагласа. Съгласен ли сте?

 

- Смятам, че тази позиция не е в интерес на България, на българските граждани. Единствен, който може да има интерес, е някой, който не желае между България и Македония да съществуват добри отношения.

 

- Излиза, че този „някой“ са президентът Плевнелиев, премиерът Борисов, външният министър Младенов, които са взели това решение...

 

- От комуникацията ми поне с министър Младенов знам, че той иска добри отношения с Македония. За което го поздравявам, и аз искам същото. Очевидно стъпката да ни блокират за ЕС, и то при положение че Македония вече 4 г. е в условията на гръцка блокада (б.а. - заради спора за името), не може да бъде оправдана с аргумент, че отношенията ще се подобрят. Моят анализ е следният. В България нарочнf се създава впечатление, че в Македония се формира антибългарска атмосфера. Това не е вярно, разходете се по улиците... Това е изкуствено насаждано усещане, което не отговаря на реалностите. Но на негова основа се гради позицията, че чрез твърдост, чрез поставяне на бариери пред Македония може да се постигне нещо.

 

- Възможно е. Но да ви кажа как гледат на нещата българите. Те смятат, че Скопие присвоява тяхна история и минало, поне част от историята им. Родителите на майка ми са от Кукуш, откъдето е и Гоце Делчев. За тях, а и за мене никога не е имало и грам съмнение, че Гоце Делчев е чист българин. А сега вие го присвоявате. И много от българите не разбират как така им вземате още Кирил и Методий, Климент Охридски, Даме Груев, братя Миладинови, да не продължавам...

 

- Първо, не смятам, че с подобно фокусиране върху историята можем да направим по- добро бъдещето. Второ, мисля, че на Балканите всяка държава има свои идентичност и развитие. Няма да намерите на Балканите две нации, две държави, които да постигнат 100-процентово съгласие за историята.

 

- Добре, но вие ни отнемате една важна част от съвременната история. Това не го разбираме. Не може ли поне, както предлага президентът Плевнелиев - щом смятате това за част от вашата история, нека да е и ваша история - заедно да се празнуват тези събития, личности?

-           

Общи герои – може би

 

- Това не е нещо ново - да има такъв тип празнуване. Ето, вашият посланик тук положи цветя на гроба на Гоце Делчев. Но ако се стремим към обща цел, а тя е и двете държави да са членове на ЕС, трябва да уважаваме европейските норми. Те не изключват съвместно честване на дати и личности. Но много по-важно е отношенията да бъдат честни и открити, да работим върху съвместни проекти. Много полезно ще бъде да изградим прословутия коридор №8 (б.а. - един от десетте европейски транспортни коридори, свързващ Черно море с Адриатическо) или жп линията София - Скопие.

 

- Да, идеята за тях е по-стара и от Македония...

 

- ...точно. (Смее се.) Ако там се хвърли същата енергия, каквато за чествания, досега да имаме и автомагистрала, и железница.

 

- И Плевнелиев, и Борисов обаче са категорични, че България няма да подкрепи безусловно Македония за ЕС. Как тълкувате думата „безусловно“? Като ултиматум?

 

- Това, което се случи след 11 декември, беше с цел да се подпише такъв договор, който да отговаря на очакванията на правителството в София. Между другото и преди 5-6 години имаше идея за такъв документ. Тогава българската страна каза, че добросъседството не се гради с договори, а с искрени и конкретни действия. И аз абсолютно подкрепям тази оценка: добросъседство не се гради с формални договори. И добавям - не прави на ближния онова, което не искаш той да ти направи на тебе.

 

- Съгласен. В този контекст ще ви попитам за филма „Трето полувреме“. За българите той е обиден, защото ги представя като окупатори, фашистки завоеватели. Вие може да кажете - това е художествена творба, това е виждане на сценариста. Но как да се обясни фактът, че филмът е финансиран с 3 млн. евро държавни пари? И че вашият премиер г-н Груевски го обяви за национален проект?

 

- Все пак мисля, че като цяло филмът не е антибългарски. Той разказва за една любовна история в едно трагично време. Има много македонски филми, които представят в много по-лоша светлина самата Македония.

 

Кой какъв е?

 

- Да се върнем на преговорите за договора. Тези спорни моменти, за които говорим, обсъждат ли се? Например за България е важно Скопие да не претендира за съществуването на македонско малцинство, като по този начин се създават предпоставки за териториални претенции.

 

- Всичко може да бъде обект на разговори при подобен тип договор. Но не мисля, че по определени исторически събития и личности между Македония и България има по-големи разли- чия, отколкото между България и Гърция, да кажем.

 

- Не съм съгласен. Между България и Гърция сега няма спор за исторически личности, например. Никой не претендира, че Папандреу е българин, нито че Левски е гръцки герой. Но щом държите на Гоце Делчев - защо не сте съгласни да бъде и македонец, и българин? За мен не е проблем, българин и македонец са синоними.

 

- Е-е-е, това е ваше виждане. (Смее се.) Аз все пак се чувствам само македонец... Но да се върнем към договора. Както казах, с документ приятелство не се прави, прави се с действия.

 

- Да, но един договор означава и ангажименти.

 

- Щом говорим за ангажименти, мисля, че за да имаме искрен договор, първо трябва да се уважаваме. Да заявим: това е договор между две държави, които са съгласни, че са равноправни партньори. А не да дойдете и да кажете: ето, това е моят списък с искания и условия, прочетете го, аз ще се върна след 15 минути, за да видя дали сте го включили в текста. И да се подпишете под него. Това няма как да бъде договор за добросъседство. Това е ултиматум.

 

- И има ли такъв списък?

 

- Това, което е заявено от българска страна, е, че има очаквания, които трябва да бъдат изпълнени от Македония.

 

- Секретни ли са тези очаквания, не се говори за тях?

 

- По принцип сме се разбрали да няма медиен шум, за да не се спекулира с резултата; това само ще попречи на преговорите. Но кое е важно за нас? Ако искаме договор между две държави, който фиксира еднакви права и задължения, то те трябва да са симетрични. Трябва да се уважаваме взаимно и да не вменяваме каквото и да от позиция на силата. Подходът от позиция на силата сочи, че целта е не да направим документ за добросъседство, а да отбележим точки, с които да се хвалим пред домашната публика.

 

- Значи отново казвате, че този подход се прилага с вътрешнополитически цели?

 

- Ако преди 2 месеца ме бяхте попитали дали България ще подкрепи Македония за преговори за членство в ЕС, то въз основата на изявленията на българските политици категоричнo щях да отговоря с „да“.

 

- А сега не бихте го заявили, така ли?

 

- Сега след Брюксел се разбира, че България ще поставя условия срещу подкрепата за Македония. Затова смятаме, че промяната в позицията се дължи на промяна в обстоятелствата. Че в България има фактори, които заиграват с националистически чувства.

 

- Кои са тези фактори? Управляващите от ГЕРБ? Нали те обявиха, че подкрепата няма да е безусловна?

 

- Аз мисля, че тези проблеми не трябва да се решават с една или друга политическа сила. Ние сме държава и България е държава. Ако има причина за блокиране, трябва да разговаряме на държавно ниво. Особено лошо е, ако една политическа сила наложи виждането, че да блокираш съседа си е нещо, което е в реда на нещата, и това се превърне в норма.

 

- Как виждате конструкцията на договора, какво трябва да съдържа той?

 

- Пак ще кажа, че за мене договорът не е самоцел. Добросъседството може да го градим и с договор, и без него.

 

- Но това не означава, че сте против този документ.

 

-Не казвам, че съм против. Но всички права и задължения в него трябва да са взаимни и еднакво обвързващи, а не единият да казва какво трябва да се прави, а другият само да изпълнява. Демонстрацията на сила може и да е привлекателна за домашна употреба, но в никакъв случай не е подходяща, когато става дума за изграждане на междусъседски отношения.

 

- Има ли хипотетична възможност в такъв случай документът да не бъде подписан?

 

- Не бих искал да предопределям нещата. Договор ще има, когато правата и задълженията са еднакви и симетрични за двете страни. Що се отнася до конкретното съдържание - в тек ста няма да има нищо необичайно в сравнение с това, което са съдържали други двустранни документи от подобен калибър.

 

- Срокът за постигане на резултат кога е?

 

- Досега се проведоха три срещи на работните групи, ще има още една. След това ще знаем какво ще получим и дали ще върши работа. Съдбата на договора ще стане ясна до седмици. Но във всички случаи нашият подход е следният: и да има, и да няма договор - дайте да насочим енергията към конкретни проекти. Да открием гранични пунктове, да подобрим инфраструктурата.

 

Винаги може още

 

- България първа призна независимостта на Македония. Каква е вашата обобщена оценка за изминалите 22 години, откакто това стана?

 

- Тя е отличен, ако съдим по честотата на пътуванията на хората от двете страни на границата. Това значи, че между двата народа има комуникация, те нямат проблеми помежду си. Взаимното отваряне е все по-голямо, от което печелят и двете страни. Изключение е последният период, когато възникна проблемът с блокирането на Македония, когато в София се прецени, че е добре тя да бъде блокирана. Това не е изява на висок стандарт - да покажеш, че щом си в ЕС, можеш да блокираш онзи, който е отвън. Това няма да помогне да изградим по-добра атмосфера в отношенията. Но като цяло изминалият период е много положителен. Макар че винаги може още. Ние сме благодарни на България, че първа призна Македония.

 

- В Македония излъчва ли се шоуто „Биг брадър“?

 

- Не, засега не. Защо?

 

- Последното издание на „Биг брадър“ в България беше спечелено от македонски младеж. Зрителите гласуваха за Никола Настески.

 

- Да, чух за това. И какво ви говори?

 

- Говори, че хората в България не се влияят от политиката, когато става дума за обикновените македонци. Българите нямат комплекси да приемат едно македонче за победител в българско предаване. Мисля, че това е добре.

 

- И аз така мисля. И това обезсилва тезата, че пред Република Македония могат да се поставят пречки, които се дължат на временни политически сметки.

 

 

По в-к Преса

 

 

 

 

Коментари
2013-02-15 11:05:54 От: Порожанов

Не съм съгласен с Попоски в някои негови твърдения. Измъква се като мряна риба, доста е плъзгав. Като го насочиш към историческите им "набези", веднага заявява, един вид: не това е важно, дайте да градим... Тоя е музаверджия

ленце.Въпроса е има ли наивници и смотаняца или осъзнати,но прикрити предатели в БГ за да му поверват

2013-02-16 12:43:34 От: Генади

Сега нали властва т.н. "отворена политика" и оттатък Вардара бързат да се изкарат по-католици от папата. Но докато не умре сърбизма в дебелите им чутури, добро българската кауза няма да види

директно обслужва великоалбанската идея .Колкото повече се дърпат от корена си тези сръбски мекерета и келеши толкова повече тази земя ще стане албанска.В момента претенциите на албанците са за над 50% от Вардарска България.Като вземат прешево и Буяновац на запад от Кюстендил.ведно с косово сърбия на юг ще хграничи с Велика Албания зад която е САЩ.Тежко им на сръбските колибари но и на нас.Ако се забави процеса на ребългаризация в Македония то цялата македония ще е албанска.Та както бе казал Митар Тарабич от Требине всички сърби под една круша,а поради злобата им и ние до тяхза да служим за обща мишена за турци и албанци.Да пукат по назе за развлечение.Вина разбира се имат и наште идиоти щото ако си потърсят мъжки интересите ни неволно спасяват и сръбските ...прочети целия

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот