Невероятният чех и българин Карел Шкорпил

 (2 коментара)


Невероятният чех и българин Карел Шкорпил Статията е публикувана под рубриката "История" в сайта на вестника на българите във Великобританния bgben.co.uk (П.П.)

Насред останките от първата българска столица Плиска, в обособено пространство сред дърветата, стои голям каменен кръст, който се пази грижливо и около него винаги има цветя. Гробът на Карел Шкорпил.

В България има само още един такъв гроб - във Велики Преслав на проучвателя на втората ни столица, откривателя на Кръглата църква, учителя и патриота Йордан Господинов.

 

Защо е намерил вечен покой
именно в Плиска?

 

 

 

 

 


Не би могло да има по-истинско място за големия чешки учен и археолог, племенник на Константин Иречек, който по негова покана заедно с брат си Херман идва в освободена от робство България, за да стане българин и да основе мощно нейната наука. Наричат го първия български археолог.

 

В продължение на над 50 години този изумителен и невероятен човек и учен обикаля страната - на кон и пеша, открива многобройни исторически паметници по нашите земи и ги представя пред света в над 150 научни труда.

 

Почти всички обекти, които днес българските археолози проучват, са открити и описани първо от Карел Шкорпил. Всеки наш съвременен археолог започва събирането на данни за “

своя” паметник от бележките, чертежите и архива на Шкорпил...


Неистовата
борба за Плиска

Всеки ученик днес знае, че столицата на Първата българска държава е Плиска. Навършиха се точно 110 г., откакто с неистова страст и в тежка битка с авторитети на онова време Шкорпил доказва тази истина. България дължи Плиска изцяло на него.


Подробности за горещия спор намираме в статия на големия археолог и проучвател на Средновековието проф. Станчо Ваклинов:

 

Постепенно у Карел Шкорпил изниква въпросът за локализацията на първата българска столица Плиска и без всякакво колебание той я отъждествява с величествените останки при Абоба.

 

Въпросът за мястото на Плиска добива характер на дълбок спор. В него взимат участие доцентът във Висшето училище в София, големият български историк Васил Златарски, руски учени от Руския археологичеки институт в Константинопол, професор от Виенския университет, гост в България.

 

Създава се комисия към Министерството на народното просвещение, която трябва да реши въпроса за бъдещите археологически разкопки на това място. Пред нея Карел Шкорпил излага подробно и аргументирано теорията си. Шкорпил доказва грешката на мнозина, в това число и на Константин Иречек, които виждат в развалините на Плиска антична крепост.

 

На друго мнение е Васил Златарски - той счита руините при Преслав за първата столица.


Останки от Плиска са били известни още от ХVIII в. През 1871 г. те са посетени от Феликс Каниц, който ги нарича Бурдидзу - по име от надписи на колони, намерени в околността. Шкорпил обаче търси селището Абоба.

 

Позовавайки се на Омуртаговия надпис от църквата “

Св. 40 мъченици”, той тръгва на североизток и достига Абоба, където се намират останки от голям град. Шкорпил установява, че той не е означен в римските карти и че около него има над 25 прабългарски надписа. Обръща внимание на побитите камъни около Абоба и на огромно укрепление, открива общи черти с Преслав и стига до извода, че и двата града са съществували или едновременно, или един след друг.

 

Нито за миг Шкорпил не престава да вярва, че Преслав не е първата столица и че преди нея е имало друга - вероятно това е старият дом на Омуртаг, наричан от византийските автори Плискова. През 1898 г. той публикува първото съобщение за този паметник. То е посрещнато на нож. Шкорпил търси съдействие за проучвания от Руския археологически институт в Константинопол.

 

Проф. Ваклинов описва историята нататък:

В 1899 и 1900 г. Карел Шкорпил и Руският археологически институт в Константинопол, начело с директора си Фьодор Успенски, правят първите големи открития в първобългарската столица - големия дворец, малкия дворец, източната и северната порта на камената крепост, голямата княжеска базилика и някои по-малки сгради.

 

Съставя се и план на укрепителните съоръжения на града. Плиска разкрива монументалните си градежи. Резултатите от двегодишните разкопки стават повод да се огледа 20-годишният период в проучванията на началните моменти на българската история. Карел Шкорпил привлича много разнообразни данни относно Първото българско царство и неговите паметници, започвайки от римските центрове по Дунав.

 

Дават се планове на всички известни съоръжения в близката и далечната околност на Плиска и в значителна част от Северизточна България. Резултатите от проучванията се отразяват в излезлия през 1910 г. том Х от “

Известията на Руския археологически институт в Константинопол”, който прави сензация сред културните кръгове.

Това е първото голямо изчерпателно научно археологическо съчинение, публикация на системни археологически разкопки в България. То запазва значението и ролята си и днес и е основно помагало в изучаването на първата столица и околностите, първите паметници на българската държава. Дълги години казаното за Плиска остава непроменено.


Страст, талант,
интуиция и труд


Талант, интуиция, страст, труд - вероятно съчетанието от тези качества прави Шкорпил наистина ненадминат в науката археология. Многостранен човек, който много знае, невероятно е, че е бил способен да проучва и анализира всички епохи. На катъри, коне, магарета двамата с Херман Шкорпил обхождат България и описват толкова качествено и съвършено старините, че до ден-днешен ние търсим у Шкорпил основата на всичко и само добавяме със съвременни средства нови резултати към откритото от него, казва ст.н.с. Маргарита Ваклинова, и.д. директор на Националния археологически институт и музей при БАН.

 

Първите планове на старите столици са негово дело, има чудесен план на Велико Търново, който ползваме и досега, разказва тя. Ако човек погледне в енциклопедиите какво е оставил Шкорпил, има усещането, че е изучил и описал всички исторически старини в обширна част от нашите земи - източната половина на Южна България, Черноморието от устието на Дунав до античния Бизоне, цяла Добруджа, Северна България до Лом, старопланинските крепости.

 

Оставил е статии и сведения за всичко - не само за трите столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, за прабългарските и средновековните християнски паметници, но и за праисторически селища при Русе, за тракийските мегалити, стотици долмени (повечето са по-късно унищожени), за могилите на траките, за града Кабиле, за над 20 пещери, за изкопаемите и природните богатства, за Сакар планина, за некропола при Требенище (Македония), за римски паметници, за печат на княз Борис Покръстителя, за всички паметници около Варна (издирва дори легендата, че камъните са били носени от великани за строежи в Плиска, но владетелят решил, че няма нужда от повече и те оставили грамадите, където ги заварила заповедта му).


Истината за Плиска не е единствената научна битка, която Шкорпил води. Той стои зад Йордан Господинов и го насърчава в проучването на Велики Преслав. Всъщност заедно с него Шкорпил прави първите разкопки и открития в Преслав, пише първото съобщение за Кръглата църква през 1930 г. Той се противопоставя на Успенски, който смята, че във Велики Преслав няма оцелели старини.

 

Застава зад Господинов, когато акад. Кръстьо Миятев се опитва да му отнеме откритието на Кръглата църква и с огромно самочувствие иска да прогони първооткривателите. Научните нрави и тогава са били сложни...

 

В научния архив на БАН се пази целият архив на Карел Шкорпил - невероятно богатство, от което само част е публикувана. “

Това е една от най-академичните и подредени научни сбирки, които съм виждала”, твърди Маргарита Ваклинова. В архива има планове, заснемания, описания, съвършени и точни чертежи и рисунки, карти и... мънички кафяви тефтерчета - първите записи от обиколките му, писани първо на чешки, след това на български.


Създател на
музейното дело


Карел Шкорпил не е само археолог. Той е роден на 15 юни 1859 г. (тази година предстои да честваме 150 години от рождението му). Завършил е физико-математическия факултет на Пражкия университет. След пристигането си в България в следосвобожденските години той учителства в Сливен, Пловдив, Русе, Велико Търново, Варна.

 

Създава голяма археологическа и нумизматична сбирка в гимназията “

Св. Кирил и Методий” в Пловдив (основа на днешния Пловдивски археологически музей). Слага началото на първата музейна сбирка във Велики Преслав.

 

Основава историко-археологическо дружество в Сливен и Варненското археологическо дружество (1901 г.), създава Варненския археологически музей (на тавана на Девическата гимназия), чийто директор е от 1915 г. до смъртта си. Улицата, където се намира къщата, в която Карел Шкорпил е живял с брат си Херман, носи името “

Братя Шкорпил”. Тя е най-старата на тази улица, а Карел Шкорпил я е проектирал сам.

 

Дълги години той е бил почетен консул на Чехия. Известно е и назованото на братята варненско село Шкорпиловци.

 

През 1918 г. Карел Шкорпил става дописен член и след

2 години - действителен член (академик) на БАН. Той е член на Чешката академия на науките, на Руския археологически институт в Константинопол, на археологическите дружества на Германия, Белгия, Русия, Рим и Атина. Бил е председател на Пещерното дружество.

 

Карел Шкорпил умира на 85-годишна възраст на 10 март 1944 г.  По-големият брат Херман Шкорпил не е бил женен. Синът на Карел Шкорпил обаче направи дарение от предмети на музея в Плиска, където е обособен кът за достойния учен, чеха и българин Карел Шкорпил.

 

Коментари
2009-02-04 23:16:58 От: Малина

Не е бил женен. Взимам го веднага преди 125 години. Ще си живеем в Плиска и ще копаем. И поне ще мога да си приказвам с някого. Че сега нищо. Има ли някой нормален на линия?

2009-02-05 00:03:00 От: zdrav

Понеже е бил неженен затова е свършил толкова работа. Браво че го казват българин. Трябваше не село да кръстят Шкорпиловци а град голям на тоз пич и половина и още 3/4 даже

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2023 »
пнвтсрчтпксбнд
  
     
  1. 04.02. - Събития и факти
  2. 04.02.1885г. - Роден е Асен Златаров
  3. 05.02. - Св. мъченица Агатия, празнуват Добрин и Добромир
  4. 05.02. - Събития и факти
  5. 06.02. - Събития и факти
  6. 06.02.1878г. – руските войски освобождават Бургас
  7. 06.02.1886г. – роден Людмил Стоянов
  8. 07.02. - Събития и факти
  9. 08.02. - Събития и факти
  10. 08.02.1989г. - Годишнина от основаването на КТ “Подкрепа”
  11. 08.02.1966г. - роден Христо Стоичков
  12. 09.02.1999г. - в Либия са задържани 23 българи. Започва епопеята на българските медици.
  13. 09.02. - Събития и факти
  14. 10.02. - Събития и факти
  15. 10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново
  16. 10.02.1879г. - избират Манолаки Тошев за първи кмет на София
  17. 10.02. - Ден на пчеларя
  18. 11.02. - Събития и факти
  19. 11.02.1515г. – загива Свети Георги Софийски Нови
  20. 12.02. - Събития и факти
  21. 12.02.1945г. - Годишнина от правописна реформа в българския език
  22. 12.02.1902г. - роден Светослав Минков
  23. 13.02. - Събития и факти
  24. 14.02.869г. – умира Константин-Кирил Философ
  25. 14.02. - Събития и факти
  26. 14.02. Ден на лозаря, Трифон Зарезан
  27. 15.2.1813г. Национален празник на Република Сърбия, Ден на държавността
  28. 15.02.950г. – Отон І е провъзгласен за крал на Италия
  29. 15.02. - Събития и факти
  30. 16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе