Непримиримият към фалшификациите – Професор Петър Мутафчиев

Автор: Цочо Билярски


Непримиримият към фалшификациите – Професор Петър Мутафчиев

Припомняме, че неговата дъщеря проф.Вера Мутафчиева продължава делото му

Професор Петър Мутафчиев е един от най-изтъкнатите български учени, непримирим към фалшификациите на родната ни история. Той е един от най-авторитетните български историци медиевисти и византолози. Макар че в продължение на десетилетия неговото творчество беше подложено на безоснователна критика или на пълно отричане, а след като и те се оказаха безсилни, то беше оставено без каквото и да било внимание, само и само за да бъде забравено.

Но човек ако разгърне написаното от него, било то от сферата на родната ни история, или от византийската или балканската, ще се срещне с един от непреодолимите стълбове на българщината. Неговото творчество е чуждо на каквато и да било пропагандна ефектност, а се основава само на историческите извори и то когато те са безспорни.

Недовършената му двутомна „История на българския народ” претърпява няколко издания, като най-впечатляващо е посмъртното, подготвено и издадено от неговия асистент, бъдещия академик Иван Дуйчев, който дописва и довършва последна й глава. Едни от най-силните страници в историята му са посветени на грабителския поход на руския княз Светослав, който най-коварно удря България в гръб, който факт, за срам и позор, поколения български и руски историци представяха като начало на вековната българо-руска дружба. „

А една от истинските сензации, излезли изпод перото на големия учен, е неговата „Книга за българите”, представляваща апотеоз на българското, която беше публикувана по запазения ръкопис в архива на учения (1987). Тя беше определена от критиката, като „сложен труд с висока стойност и непреходна значимост и днес”.

Излязоха от печат и неговите невероятни лекции по византийска история. Замисленото пълно издание на съчиненията на проф. Мутафчиев преди повече от половин век така и не беше довършено. Двата тома с негови избрани съчинения днес вече са изчерпани и никъде не могат да се намерят, а само в големите библиотеки. Публикуваните негови най-добри научни статии показват размаха, с който е работил големият учен и търсенето на мястото на средновековната българска държава в тогавашния европейски свят. Може би и днес са ненадминати неговите полемични статии и студии, с които той оборва румънския историк и държавник професор Николае Йорга. Те и днес са пример как се отстоява историческата истина. Нашият професор по византийска история в Софийския университет Петър Тифчев преди 40 години ни даде за пример точно проф. Мутафчиев като как се отстоява и воюва за историческата истина.

 Ставаше дума за една малка статия на проф. Н. Йорга, пълна с фалшификации на българската история, която публикувал в научната периодика. Проф. Мутафчиев не само разпердушинил мастития румънски учен, но и написал цяла книга, в която аргументите му били категорични. Непубликувани и неизвестни са днес неговите многобройни статии и публикации в издаваното от него списание „Просвета”. Неизвестна е днес и изключително широката му обществена дейност. Нашата наука и сега се нуждае от едно пълно издание на съчиненията на проф. П. Мутафчиев, като същевременно бъде заделен в тях и един поне том за неговата публицистика.
Накратко само ще ви припомня най-важните дати от живота и научната дейност на проф. Мутафчиев.

Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в китното габровско село Боженци в семейството на Стоян Мутафчиев и Дона Дрянкова.

Първоначалното си образование получава в Габрово (1890-1894), а прогимназиалното - в Плевен, от I до IV клас (1894-1898). От 1898 до 1901 г. учи в класическия отдел на Русенската гимназия, която завършва на 27 юни 1901 г. В продължение на 5 години учителствува като основен учител в плевенските села Пелишат и Кирилово. През 1906 г. се записва да учи история и география в Софийския университет, а се дипломира през 1910 г.

През следващите десет години е уредник на Средновековния отдел при Народния археологически музей в София. Участва като офицер и в трите войни за национално обединение - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През Първата световна война (1915-1918) е ротен командир на 7-а рота от 41-ви Пехотен полк на I Софийска дивизия.

За участието си във войните проф. Мутафчиев е награждаван с редица военни отличия. На 25 февруари 1916 г. е награден с ордена „За храброст” IV ст. и орден „За заслуга” с военна лента за участието си в Балканската и Междусъюзническата война. На 20 януари 1917 г. е награден с ордена „За храброст” IV ст., 1 клас, за участието си в Първата световна война. На 24 април 1918 г. е награден с германския Железен кръст. На 14 септември 1921 г. е награден с ордена „Свети Александър” с мечове за участието си във втория период на Първата световна война. След години, на 3 октомври 1934 г., е награден отново с офицерския кръст на ордена „Свети Александър” за заслуги.

През 1914 г. Мутафчиев се явява и спечелва конкурса за стипендията „Марин Дринов” за специализация по византийска история, но поради Първата световна война отлага специализацията за по-късно (1920-1922). Специализира византийска история и гръцка палеография при проф. Август Хайзенберг в Института по византология и новогръцка палеография към Мюнхенския университет. След завръщането си се кандидатира за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Назначен е на 21 май 1923 г. От 1923 до 1939 г. чете курс лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XVI век, като успоредно с това от 1924 до 1936 г. чете лекции и по обща култура и социална история, и по българска история във Висшето военно училище. През това време негови научни статии се публикуват на страниците на немското списание „Бизантинише Цайтшрифт” в Мюнхен.

 

На 26 декември 1927 г. П. Мутафчиев е избран за извънреден професор, а на 11 януари 1937 г. е избран за редовен професор в Софийския университет. През 1936 г. е избран за декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет, като от 1939 до 1943 г. е титуляр на Катедрата по история на България. След смъртта на проф. Васил Златарски и проф. Петър Ников проф. Мутафчиев продължава тяхната преподавателска дейност в университета, като чете курс лекции по средновековна българска история. В периода на най-усилената си научна и преподавателска дейност проф. П. Мутафчиев от 1935 до 1943 г. е главен редактор на списание „Просвета”.

За голямата му научна дейност проф. Мутафчиев получава и най-голямото научно признание - през 1929 г. става дописен, а 1937 г. и действителен член на Българската академия на науките, като през 1938-а е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН.

Големият български учен проф. Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. в София.

По сайта "Сите българи заедно"
 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече