Велизар Енчев

Да, бях като куфар, който разнасяха из страната. Защото в куфара имаше гласове -самокритичен е към доскорошната си дейност в Националния фронт за спасение на България Велизар Енчев.

Бившият журналист, дипломат и разузнавач, а понастоящем независим депутат, скоро отново ще тръгне на обиколки - този път за да учредява партия, която според собствените му заявки ще бъде лява и аналог на гръцката СИРИЗА.

Енчев добре е преценил възможностите си - популярен е като телевизионно лице, което се превърна в главно изискване за партийно строителство на зелено. Не му липсват дар слово, харизма и честни сини очи. Наясно е също и с недостатъците си, готов е открито да говори за тях.

Основните упреци, които би понесъл, са свързани с доскорошното му дейно участие в национал-популисткия (а по съществото си десен) проект на бургаския кабелен бос Валери Симеонов и неговата телевизия СКАТ. В годините преди това е сътрудничил и с вестника на Волен Сидеров „Атака".

Самият Енчев разказва, че покрай последните избори няколко пъти му светнала сигналната лампа, че нещо не е така, както изглежда.

Веднъж - когато се качил в такси и шофьорът му разказал, че още миналата година лично е возил Валери Симеонов право при Бойко Борисов в Банкя.

Втори път - когато на откриването на кампанията в хотел „Радисън" лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов го посъветвал по срещите в Софийско да не приказва срещу известен бизнесмен, защото коалицията щяла да работи с него.

Трети път - когато Данчо Хаджиев - очите и ушите на боса на СКАТ, му направил бележка да не говори за вдигане на минималната пенсия до прага на бедността, защото НфСБ все пак е дясна партия.

И още веднъж - когато на пазара в „Младост 4" срещнал ген. Атанас Атанасов от ДСБ, който се изказал възторжено за НфСБ. Шефът на контраразузнаването при управлението „Костов" казал на Енчев, че „реформатори" и „патриоти" редовно се срещат и нямат никакви различия по основни въпроси - против АЕЦ „Белене" и „Южен поток"; за шистовия газ.

„Признавам, подцених всичко това. Човек е склонен да се залъгва - вижда какви са нещата, но отказва да ги признае", казва Велизар Енчев, който умее да създава впечатление за събеседник без претенции за непогрешимост.

Журналистът твърди, че не се е натискал за депутатско място във фронта на Симеонов. Хаджиев обаче му казал: „Налага се! В името на каузата няма къде да мърдаш - ти теглиш гласове".

В новата си мисия независимият депутат, който само допреди два месеца се заричаше, че няма да създава нова партия, тръгва с актива на политик, останал верен на предизборните си изказвания.

Само за няколко седмици в XLIII НС Енчев се открои с няколко самостоятелни действия: не гласува за новото правителство, а при речта му кандидатът за премиер демонстративно напусна залата; разкри схемите, с които Валери Симеонов се е опитвал да държи депутатите от НФСБ в подчинение, третирайки ги като фирмен персонал; плати цената на своята независимост с опити да бъде маргинализиран.

Последното действие в тази посока е изваждането му от всички възможни парламентарни комисии. Така обаче Енчев получи два свободни дни - понеделник и вторник, в които на воля ще може да обикаля страната.

Компания в обиколките ще му правят политологът Валентин Вацев и водачи на пенсионерски съюзи. 62-годшният Енчев твърди, че е бил подтикнат към решението от съмишленици във фейсбук.

Същинският разговор тече в закрита група, където вече било избистрено и работното заглавие на формацията - Движение за радикална промяна. В скоро време депутатът щял да свика затворен форум с около 100 души, на който ще покани и хора, които са скептични към намеренията му. Иска да ги чуе, надява се да ги убеди.

Сред поканените ще са Валери Найденов, Тома Томов, Паун Цонев. По икономически въпроси ще разчита на екип около проф. Боян Дуранкев.

„Това е проект, който ще върви едновременно отгоре и отдолу. Аз само ще се опитвам да го канализирам", споделя плановете си Енчев. Технологията неведнъж досега се е оказвала успешна, колкото до идеологията - засега тя е доста неясна.

Първите изяви на журналиста в новото амплоа са доста гъвкави - сякаш налучква кои послания в кои среди ще се харчат добре. Ту набляга на лявото, ту на националното, въпреки че в редица полета те си противоречат.

„Аналог с Гърция е невъзможен, защото там проблемите са други. Те изпаднаха в криза поради необосновано високите разходи за стандарта на живот, докато ние сме в перманентна криза заради орязаните социални разходи" - заяви в едно от интервютата си кандидатът за водач на българската СИРИЗА.

Така обаче волно или неволно повтори десните мантри - за „гръцкия мързел" и „разточителност", противно на аргументите отляво, че задлъжнялостта на страната е следствие от алчността на елита, който е харчил без мярка под благосклонния поглед на чуждестранните си партньори.

Впечатлението за идейна обърканост на новата формация се засили и от реторичния въпрос, който Енчев зададе: „Вие виждали ли сте гръцка слугиня в България?" Нямаше кой да му опонира, че сме виждали българска чистачка-историк по образование, която „надменните" гърци избраха в Европейския парламент.

Тъкмо на Костадина Кунева, впрочем, избрана от листата на Алексис Ципрас, много повече би отивало да стане лице на „българска СИРИЗА. Наистина, тя е доста непозната за „драгия зрител". А за разлика от Гърция у нас е пълно с хора, които чакат поредния лидер да слезе от екрана, за да ги поведе, вместо сами да потърсят някакви форми на самоорганизация.

Някои пък директно вече са минали на руска телевизия и чакат решение на проблемите си от Владимир Путин...

Поколенческият контраст между замисленото от Енчев движение и формации като СИРИЗА и „Подемос" също е очевидна. Както и разликата в генезиса на подобни движения, възникващи в Европа преди всичко отдолу.

Като опитен анализатор Енчев не може да не си дава сметка за още един символ, който ще е бариера между него и среди, очакващи ляво, различно от познатото: етикетът ДС продължава да е силен сдържащ фактор.
 

Засега редица знаци подсказват, че новата формация ще бъде повече протестна, отколкото лява. Повече българска, отколкото СИРИЗА. Повече евроскептична, отколкото солидарна с „другата Европа" на Ципрас. Повече радикална в лозунгите, отколкото в конкретното законотворчество.

Може би нещо като НФСБ 2 или „Атака 3". Остава Велизар Енчев да го опровергае...

Чавдар Найденов, социолог: Подобна формация може да е твърде разтеглива

Велизар Енчев е поредната екранна фигура, която енергично нахлува в политиката, след Волен Сидеров и Николай Бареков. Всъщност и Бойко Борисов изгря като телевизионен герой.

Но г-н Енчев е глави над тях с широките си познания за света и Балканите и ясната изградена позиция по основни теми. Засега се насочва към празни ниши вляво, но дефиницията им търпи разтягане в много посоки.

Докато са в опозиция, всички наши партии сеят обещания за повече държавност, а получат ли възможност да стопанисват същата тази държава, изведнъж се отдават на мониторинг и финансов инженеринг над преливащи язовири, мистериозно спиращи мегаинвестиции, недосегаеми корупционери, непристигащи линейки, падащи асансьори и банки, както и, за жалост, стабилна безработица...

В резултат покълналата реколта от гняв остава за опозицията.

Г-н Енчев има качествата да пожъне от нея повече от мнозина други.

Гъвкавостта u реакцията му личат от това, че повдигна все по-важния въпрос за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, по който нашето правителство показва чудеса на безхарактерност.

Не очаквам примерът на СИРИЗА да пусне корени на местна почва, поне в същия вид. Разликата с Гърция, Испания, Италия е, че е закърняла обществената взаимопомощ синдикатите и други граждански структури са слаби, идеологията превратно отъждествява „прогрес" с „дясно".

При това БСП още години наред ще запречва пътя към една автентично лява парадигма.

Затова очаквам проектът на Велизар Енчев да съчетае вътрешното ляво с международното. Парадоксално е, но България зае мястото на най-бедна и същевременно най-дясна членка на ЕС, докато във външен план играе ролята на нация-пролетарий. Това ще изпита докрай комбинативните способности на нейните политици.

Минчо Христов, политолог: Разделението у нас не е ляво-дясно

Има крайна необходимост от ново движение, което да е алтернатива на олигархията, която управлява страната през последните 25 години. То може да успее обаче само ако бъдат изпълнени няколко условия.

Първо, да е съставено от почтени хора със собствено мнение и биография. Те трябва да са имали ясни и категорични позиции през годините по отношение на основните проблеми на обществото -ниските доходи, здравеопазването, кражбите на големите монополисти - ток, вода, парно, банки, големи търговски вериги, корупцията сред политици и магистрати, криминалната приватизация.

Успехът на подобно начинание зависи най-вече от лицата, които ще го съставят. Тези хора може да са различни по характер, но задължително трябва да са контрапункт на безгласните партийни шушумиги, които винаги са били огромното мнозинство в българския парламент. Никога няма да забравя как само четирима депутати от общо 240 подкрепиха законопроекта ми за премахване на партийната субсидия.

Лично аз не бих говорил за „българска СИРИЗА", „ляво" или „дясно". Жестокото разделение в българското общество е „бедни" и „богати", „грабители" и „ограбвани".

От сп. „Тема"