Национална кауза: Максимум български храни в европейския регистър

Автор: Тихомир Тончев

Cуджук с вода не върви, затова ще защитим и ракията. Това изявление на министъра на земеделието Мирослав Найденов от преди ден звучи малко несериозно, но трябва да стане час по-бързо. Защото конкуренцията не спи.

Опитът със защитата на горнооряховския суджук го показа. И вместо да се поучим от него, се стигна до глупави престрелки между месарските фирми - защо само 3 предприятия имат право да го произвеждат? Това в случая изобщо не е чак от толкова голямо значение.

Безспорно монополът е лошо нещо, но тук става въпрос за регионален продукт, и то трябва да признаем с не толкова голяма известност, дори и в България. Имаме още десетки подобни - бански старец, странджански дядо, смядовска, панагюрска, копривщенска и пр. луканка.

Важната поука от горнооряховския суджук обаче е, че вече е извървян пътят за защита на български продукт и той трябва да се използва и за другите традиционни наши храни и напитки. Така, освен че няма да се налага процедурата да се точи 3 години, ще знаем и какво можем да очакваме от конкурентите ни. Щом Кипър успя да забави с 6 месеца защитата на суджука само заради сходство в името с техен локум, тогава какво да очакваме, след като в ЕС влязат Турция, Македония или Сърбия?

Абсурдно е и да си помислим, че тогава ще можем да запазим само за нас каквато и да е храна - веднага ще има възражение, че се прави и там. А политиката на Брюксел при спор е да не регистрира нищо, докато страните не се разберат. Затова българските производители, вместо да се карат помежду си, трябва да се обединят и с подкрепата на държавата да защитят колкото може повече продукти, преди ЕС да се разшири с нашите съседи. Разбира се, ако дотогава кризата с еврото не доведе до разпадане на самия съюз. Но да не бъдем черногледи, а да използваме сегашните смутни времена, за да си постелим за по-доброто бъдеще.

Защитата на традиционни храни не е само въпрос на национално самочувствие, а и на бизнес за милиарди. Европейското лого върху опаковката ще докара нови клиенти от цял свят, които искат да опитат признатите за уникални продукти. И цените, на които това ще стане, няма да са сегашните, а ще са съизмерими с испанския хамон или прошуто ди Парма.

Това ще влее много свежи пари в българската икономика, които да бъдат реинвестирани в хранителната промишленост. Само така ще можем и да възстановим потенциала на българското земеделие, което изнасяше храни за целия източен блок преди 1989 г.

Затова е добре, че дори в промените в закона за виното, приети вчера от Министерския съвет, е записано, че ракията и мастиката са традиционни български напитки. Бързо трябва да убедим и чиновниците от Брюксел, че това е така. Защото който спи, губи. Така, както стана с тези около 180 предприятия, които сега правят "Горнооряховски суджук", но ще трябва да спрат, защото не са се сетили да поискат защитата да се разшири и върху тях.

А за ракията трябва да намерим още доказателства, че се е пила по нашите земи и преди идването на османлиите. Записи по манастирите и песни от фолклора също може да свършат работа. Има исторически източници, които показват, че варенето на ракия е било познато на българите още през ХIII - ХIV век.

Всъщност защитата на ракията ще донесе и чисто практическа полза на потребителите. За признатите от ЕС като традиционни алкохолни напитки акцизът може да се намали с 50%. Това означава бутилката да поевтинее с 2-3 лв.

Разбира се, трябва да внимаваме с аргументите пред Брюксел, защото ако обясняваме, че така ракията ще стане по-достъпна, има опасност да ни откажат заради мерките срещу прекомерната употреба на алкохол. И след ракията трябва да опитаме да защитим мастиката, бозата, халвата, лютеницата, а защо не и шкембе чорбата, пачата или кьопоолуто.

Веднага някой ще каже: ама това са балкански храни, които идват от турците. Но какво им пречи на гърците да продават нашето саламурено сирене като тяхна фета на двойна и тройна цена? Нищо, просто са успели да я защитят, защото първи от балканските страни са влезли в ЕС.

Това трябва да опитаме да направим и ние. И за разлика от суджука от защитените продукти да се ползват всички български производители, които спазват правилата и си плащат данъците.

По в-к 24 часа

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//nacionalna_kauza:_maksimum_bylgarski_xrani_v_evropeiskiia_registyr-h-570.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот