На Първи май си искайте поне заплатите
Щом сте на заплата, това е вашият шанс. Използвайте го, за да притиснете държавата и да искате нещо от нея!
То така възниква и самият Първи май. Отново го докарахме до Първи май – празника на носталгичния български пенсионер.
В славното минало това уж бе светлият празник на труда, но напоследък така западна, че капиталистическо политбюро се опита да обяви 1 май за Ден на свободата от държавата. И се аргументира с едни бакалски сметки, че от този момент хората вече спирали да работят за данъците и започвали да работят за себе си.
Но за милиони българи свободата от държавата идва още на 1 януари, той като те масово гурбетчийстват в чужбина. Тук остават за манифестацията само чиновници, пенсионери и кандидати за евродепутати.
Капиталистите също се заселват в чужбина, някои чак в Сингапур. Е, понякога ваканцуват от Сингапур на жълтите павета, за да украсят дежурния протест срещу олигархията.
Добре, да речем, че на 1 май държавата се оттегля и настъпва свободата.Но нали природата не търпи вакуум? Каква е тази сила, която сяда на опразнената отоманка на властта, след като се оттегли държавата?
Много ясно коя – олигархията. Колкото и да е корумпирана държавата, колкото и да е купена, тя в някаква степен прокарва общонародния интерес. Да речем, само 50 на сто. Или 30 на сто, все е нещо. А хич?
Свиването на държава води назад към феодализма,
защото историята на капитализма е история на увеличен държавен дял в брутния продукт.
Ако през XVIII век този дял е бил едва 10-15 на сто, днес той е вече между 45 и 60 на сто в най-развитите държави, на които мечтаем да заприличаме. Ако е истина, че Дянков е свил дела на държавата с около 5-6 на сто, то това означава, че той ни е върнал по посока на турското робство.
Това е и субективното усещане на милионите българи, които не четат памфлетите на неолибералите.
Именно минималната държава е пътят към робството. Преходът ясно показа, че щом държавата се оттегли от някоя дейност, тя веднага поскъпва поне 10 пъти.
Примерите са стотици, като започнем с водата в София, минем през енергетиката, дупките по пътищата, събирането на боклука и стигнем до лекарствата – всичко това поскъпна неимоверно, почти фантастично, и вече иска много повече, отколкото може да се вземе от човешкия живот.
За хората на наемния труд минимум държава означава минимум живот. И този минимум става все по-минимален. Това сочат фактите и всички възможни статистики за живота на българина, който в своето объркване забрави що е 1 май.
Така че ценете Първи май, скъпи безработни, работни, хора на красивия труд и гурбетчии в неволя. Щом сте на заплата, това е вашият шанс.
Използвайте го, за да притиснете държавата
и да искате нещо от нея! То така възниква и самият Първи май. Онези работници в Чикаго през 1886 г. не са излезли да манифестират в прослава на труда като такъв, а за да искат 8-часов работен ден – нещо конкретно.
Ако не искаш нищо конкретно, нищо няма и да ти дадат - видяхме го миналата година.
Какво по-конкретно може да поиска от държавата българският наемен работник или служител в чест на 1 май? Поне 100 неща.
Например човек има правото да си получава заплатата в момента, в който я е изработил. Откъде накъде ще кредитира работодателя си безлихвено? При Бай Тошо заплатата се вземаше на 15-о и 31-о число същия месец.
По време на прехода постепенно се стигна дотам, че дори и най-богатите капиталисти вече я плащат чак в средата на следващия месец. Той може да седи върху торби с пари, да се дави в океан от столевки, но защо да не изкара още 0,001 лихва от отложеното плащане, докато тия баламурници, служителите, се чудят как да свържат двата края със заеми?
Някои започнаха да отлагат с още месец, два, шест, година и повече. И най-срамното е, че сред най-големите шампиони на отложеното плащане се нареди и самата държава!
Работодателите в България заживяха с мисълта, че първо трябва да платят всички други разходи и чак накрая, ако остане нещо, да дадат и на работниците или служителите. Заплатата стана функция на печалбата.
Но тъй като фирмите станаха факири да укриват печалбата в офшорките, заплащането на труда доби някакъв просешки остатъчен статут, като че ли работещият е нелегален бежанец в собствената си държава.
Масово явление е работодателите да назначават на половин щат и заплата, а да искат десетчасов работен ден. Още по-масово е официално да дават минималната заплата, а останалите пари – под тезгяха, с устна уговорка, която я трае месец, я не. Няма и една хвърчаща хартийка даже.
Също така масово едни работодатели у нас назначават само за месец, после шут и да влезе следващият. Така не се налага да регистрират работната сила в НОИ.
В Европа тези хитрости се наказват със затвор, но у нас те са светъл пример за предприемаческа находчивост и работодателските организации ги награждават я с бронзов Хермес, я със златна мартеница. Не съм забелязал да получат златен скункс, дано не съм прав.
Всичко това говори, че
в България трудът няма дори статута на стока
Стоката обикновено се плаща предварително или в момента на доставката. Ако заплащането закъснее, налагат се наказателни лихви, принудителни фалити и разпродажба на имуществото. А трудът, горкият, винаги чака на края на опашката с протегната ръка и скимти като уличен пес.
Сега едни социополитолози обичат да повтарят “така е при капитализма, свиквайте!” Само че не е така при капитализма! Лъжат, гадовете. В Западна Европа заплащането на труда трябва да е осигурено предварително. Трудът е част от инвестицията, а не огризката от каквото остане накрая.
Ако пък парите за труда са функция на печалбата, тогава работникът носи рисковете наравно с предприемача. Ако работникът поема риска, значи има правото да бъде собственик – да притежава бизнеса и да контролира паричните потоци.
Това впрочем би трябвало да се формулира в закон, ако работниците се научат да искат своето от държавата.
Всичките гореизброени мизерии на труда в България би трябвало да са грижа на профсъюзите, но щом са допуснали да се стигне до това състояние на нещата, значи и на тях не им е чиста работата. Така че Първи май би трябвало да е остен в дебелия задник на вашия синдикат.
Стига сте се правили на интересни по телевизията. Вашата работа е да организиран е протести, искания, а ако се наложи – и стачки. Откъде накъде красивите безделници могат да превземат жълтите павета и да изправят държавата на нокти, а вие все трън си вадите?
Преди около 2 години едни публични личности взеха да твърдят, че българинът бил беден, но получавал два пъти повече пари, отколкото изкарвал. Тогава отворих Евростат и показах ясно, че истината е точно обратната – у нас производителността е около 40 на сто от средното за Европа, но заплащането е само 20 на сто.
Значи българинът получава 2 пъти по-малко, отколкото е заслужил. Това е така, защото е забравил истинския смисъл на Първи май.
Твърди се, че капитализмът е общество, в което предприемачите гонят печалбата. Но така е било и 2000 години преди Христа.
За разлика от феодализма и робовладелческия строй капитализмът е общество, в което трудът се заплаща и правата му са равни с тези на предприемача. Ако работниците не си търсеха правата, нямаше да има никакъв капитализъм, а Европа щеше да е още някъде в тъмните векове.
Така че работникът, който си търси правата, е истинският строител на капитализма. Той е истинският герой на капиталистическия труд.
Да живее Първи май и дайте да излезем на жълтите павета, за да строим капитализма! Работникът е истинският...
От в. "24 часа"
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
