На Балканите най-добрите си тръгват, най-лошите остават

Автор: Ангелина Генова (7 коментара)


На Балканите най-добрите си тръгват, най-лошите остават

По този начин и елитите се изчерпват – социалните, политическите, в бизнеса. Накрая цялата нация се ръководи от обикновени хора, да не кажем идиоти...

Сърджа Попович e социален активист и експерт по революциите, изпълнителен директор на базирания в Белград Център за мирни действия и стратегии Canvas, който работи по кампании и инициативи в 46 страни в целия свят. През 1998 г. Попович е част от студентите в университета в Белград, които основават мирното политическо движение "Отпор", за да свалят тогавашния президент Милошевич. "Мирно", т.е. без речи и шествия, а чрез уличен театър и сатира. След две години "Отпор" вече има над 70 000 членове, а Милошевич пада.

 

Тогава Попович решава да превърне революцията в своя професия. Сега той обикаля света и учи други активисти на принципите на успешния протест. През 2012 г. сп. Wired го класира сред 50-е човека, които ще променят света.

 

В основата на философията му е т.нар. laughtivism (от английската дума за смях и наставката за подход/отношение). Това най-общо е умението чрез хумор да изразяваш гражданската си позиция, да мобилизираш хората и да обезсилваш властта.

Г-н Попович, как открихте концепцията за "лафтивизма" и защо е толкова важна за вас?

- Стигнахме до нея, като комбинирахме две неща, които правим. Едното е работата на Центъра за мирни действия и стратегии Canvas с активисти и бунтари от 46 демократични и недемократични държави. За да дам пример за някои от успешните инициативи, ще ви кажа, че сме работили с украинци, грузинци, египтяни, ливанци. Примери за неуспешните (засега) пък са Южна Африка, Венецуела, Беларус...

Другото е да изследваме начините, които активистите използват, за да изпратят послание, и сме особено заинтригувани от този, който разчита на хумора. Това, което наричаме лафтивизъм, е целенасочената употреба на хумор срещу политическите нередности. Не е просто измисляне на шеги за правителството, а начинът, по който те се вписват в рамката на голямата картина и особено как се комбинират с "действията, породени от дилема" (dilemma action). Например, когато се заемеш с проблем, който е широко осъзнат в обществото, и опиташ да го обезсилиш, като направиш нещо наистина провокативно. Pussy Riot е много актуален пример за това. Следващата стъпка е да покажеш и разкажеш за действията си, защото ако хората не ги видят, от тях няма голям ефект.

Открихме много интересни неща, като изследвахме тази тема - трите фактора, за които говорих на сцената: смехът като лек за страха и апатията; ролята му за привличане на съмишленици и уязвяването на властта. 

Кой и как започва такава революция? Как се измислят средствата?

 

- Все по-често наблюдаваме същата тенденция, каквато имаше в Сърбия през 90-те - инициативата да е в ръцете на аутсайдерите. Ако се вгледате в Арабската пролет или движението "Окупирай Уолстрийт", ще видите, че главните актьори в тях не са фигури от политическия живот или неправителствени организации, или изобщо от т.нар. традиционни играчи. Това са обикновени хора, на които им е втръснало усилията на традиционните играчи да не дават резултат.

Тези малки групи започват от нищото – активистите четат и научават за нещата оттук оттам, канят ни да им помогнем и при този процес те разбират какво е значението на количеството (броя на поддръжниците), научават какви са основите на тази специфична организация и комуникация, също и как да привличат и управляват тълпа и как се планират събития. Това е като цяло нашата работа. Canvas се опитва да направи това познание за мощта на обществото удобна за ползване (user friendly). Публикувахме няколко книги по темата, превеждаме материали, които открием, заснемаме видеоматериали, които споделяме със света. 

Каква е ролята на интернет за революцията в момента?

- Интернет и новите медии наистина промениха облика на мирните форми на протест в последните две години по много различни начини, също както и модерните технологии. Наблюдаваме три големи полета, които влияят най-силно на промяната.

Първо, интернет прави всичко много по-бързо и по-евтино. През 90-те, за да организираш политическо шествие, се налагаше да разлепиш постери да вървиш от врата на врата, за да набираш участници, и то с риск да те арестуват и т.н. Сега просто правиш група във "Фейсбук" и всеки знае.

Второ, интернет определено поставя действията на правителството под огромна лупа, защото накъдето и да погледнеш в една тълпа, ще видиш хора да пишат на мобилните си устройства и смартфони. Така че ако нещо се случи на улицата, можеш да бъдеш сигурен, че няма да остане незабелязано, а напротив – ще се отрази широко. Концепцията за модерната гражданска журналистика изключително много допринася за ненасилствената форма на протест.

 

Третата и най-значима тенденция според мен е това, че новата медия дава възможност на хората да се учат по-бързо един от друг. Аз например трябваше да прочета всички тези скучни книги за Ганди, Джийн Шарп и т.н. през 90-е. Но сега е съвсем различно. Нашата книга например е свалена над 17 000 пъти от сайта ни на фарси - в Иран, през юни 2009 г., по време на протестите, за да съм съвсем точен. Можете ли да си представите усилието, ресурсите и риска, които биха били необходими, за да се разпространят 17 хиляди забранени книги на място като Иран и в такъв момент? Така че от тази гледна точка интернет определено е плюс.

 

Но има и минуси. На първо време трябва да осъзнаем, че интернет е инструмент, а не средата за осъществяване на мирните протести. Ако се вгледате в протестите, замислени в мрежата, ще видите, че организаторите са много добри в това да съберат на едно място стотици хиляди хора, но не и в това да управляват движението, да изградят стратегия и да фиксират целите и визията му. Те се провалят, защото прекарват твърде много време във виртуалната среда и не разбират, че ако искаш да ръководиш движение, това трябва да се случва в истинския свят. Така че интернет е средството, но само толкова.

Второто нещо и истинският проблем с тази медия е, че правителството също може да я използва, и то като я обърне срещу протеста, така че е нож с две остриета. Много е полезна, но не се предоверявайте.

В България сме имали няколко опита да се организират протести във "Фейсбук" и социалните мрежи, които да получат одобрението на стотици виртуални ентусиасти, но в деня на събитието, съвсем малко хора се появяват на мястото.

- О, да! Това е редовна практика на много места. Но промяната трябва да е истинска и това е причината, заради която съм толкова запален по идеята за "лафтивизма". Слушаме твърде много за "-измите", като "кликтивизма", който идва от грешната представа, че като кликнеш "Харесва ми", ще спасиш полярните мечки например. Но всъщност с един клик няма как да го направиш - нищо няма да се промени и горките полярни мечки ще останат застрашен вид. Добър пример за това е кампанията "Кони 2012", която беше уж голяма работа, поне милиони хора "кликнаха". Но какво от това... Кони е още някъде там в джунглата на свобода.

Въпросът е можеш ли да промениш истинския свят, като направиш нещо във виртуалния. И отговорът е не – не и ако действията спират дотам. Бъркането на инструмента със средата е базова грешка.


Как можем да променим това? Всичко ли опира до реални реакции на гражданското общество?

- Да. Мирните протести са много странен феномен, който става все по-интересен за хората, като започнем от Арабската пролет, през протестите, свързани с икономическата криза и социалните дисбаланси. Когато говорим за демокрация или автокрация, силата на гражданското общество е най-добрият начин, по който можем да наречем включването на обикновените хора в инициативите, за разлика от случаите, когато промяната е диктувана от тесни кръгове на елита, политиците или военните.

Мисля, че тези граждански движения стават все по-привлекателни за хората, защото те започват да виждат начините, по които сами могат да променят ситуацията си, без политическият елит да им диктува следващите ходове.

Лафтивизмът достатъчен ли е за това?

- Не, съвсем не. За успешното движение си има рецепта. На първо място трябва да имате цел и визия, т.е. да знаете защо го правите. Не е достатъчно да протестирате срещу нещо-си и после да се приберете вкъщи.

 

Второ, трябва да следвате принципите на успешните мирни действия – единство, добро планиране и дисциплина на ненасилственост. Ако нямате визия и базови принципи, заложени в инициативата си, колкото и хумор да влагате, ще успявате само на тактическо ниво, но няма да постигате реална разлика. Истинската промяна идва само след като си отговорите какво, по дяволите, искате да промените и как държавата, градът, кварталът ви ще изглеждат, след като приключите.

Може да бъде нещо съвсем частно – например да убедите ужасните си съседи да почистват след кучето си. Всъщност това може да бъде също толкова значима и голяма тема като тази да свалите корумпираното си правителство. Малка или голяма, работата е съвсем сходна – започва с мечтата ви за чист квартал. Ако не можете да си го представите, не се захващайте, защото накрая ще се окажете на средата на протест срещу нещо, което не знаете с какво е най-добре да замените.

 

Като говорим за визионерство и целенасоченост... как ще коментирате движението "Окупирай Уолстриийт"?

- Точно за това говоря. По това време бях в Ню Йорк – преподавах в "Колумбия" и в Нюйоркския университет и там се запознах с някои от организаторите, с които съм разговарял за това. Мисля, че това беше много важно движение, защото се появи в страна, която по това време беше толкова изтощена и отегчена от прибирането вкъщи с големите торби от "Уолмарт", че успя да удари право в десетката на социалната неправда.

Намирам самото движение обаче за доста разхвърляно. Мисля, че за организаторите му беше много трудно да дефинират това, което искат, даже сами бяха против изясняването на целите си, и в крайна сметка се оказаха доста ограничени в действията си. Освен всичко друго нарекоха движението си с тактически термин, което е изключително странно. Все едно да си кръстиш движението "Бойкот" или "Шествие по улиците".

Така те създадоха впечатление, че окупирането на символичното публично пространство е нещо с огромно значение. За съжаление обаче окупирането на такова място, въпреки че наистина може да бъде символично, е едва едно от още 200 неща, които можеха да направят, и някои от тях – далеч по-ефикасни.

Ок! Капитализмът е скапан, банките са алчни, хората не могат да намерят работа, сметките им са изпразнени и всичко това се контролира от 1% от населението...Съгласен съм, но каква е алтернативата? Без да дефинирате алтернативата и без да начертаете карта как да стигнете до нея, нищо няма смисъл. Това е най-ясният признак, че в идеята имаше потенциал, но не се достигна до правилния начин за реализирането й.

 

Как ви изглежда нашият регион в този контекст?

 

- Мисля, че страните на Балканите имат сходни предизвикателства – все вариации на икономическата криза и корупцията. Мисля, че всички народи тук имаме проблем с обединяването ни около значими и смислени неща, и подозирам, че е същото за България.

Сърбите много лесно се мобилизират за протести срещу нещо, но не и за нещо като протест да се ремонтира някоя болница. "А, не - това е скучно!" 

 

Това е първото предизвикателство на Балканите – да мобилизираш хората около нещо позитивно.

 

Второто произлиза от прехода. Понеже бяхме в социалистическа система толкова дълго време, а след това преминахме сравнително бързо в многопартийна система и демокрация, все още се борим със старите пороци. На първо място – с корупцията, на второ – с партокрацията. Мога да говоря със сигурност за Сърбия, но там определено това са двата рака на обществото.

Фактът, че хората са убедени, че абсолютно всяко ниво на правителството е престъпно, и въпреки това хора на 18-19 години стават депутати, защото вярват, че това е единственият начин да имат успех в живота... Така посланието, което всички постоянно получават, е, че независимо колко упорито работиш, колко можеш да постигнеш, това никак не е важно. Единствено важно е дали си част от политическия елит, и ако не си – колко близо до не го си.

 

Това е най-големият проблем, защото спира хората да покажат най-доброто от себе си, или дори по-лошо – кара ги да вдигат ръце и да напускат страната. Така най-добрите хора си тръгват, а най-лошите остават. По този начин и елитите се изчерпват – социалните, политическите, в бизнеса. Накрая цялата нация се ръководи от обикновени хора, да не кажем идиоти.

 

Въпреки че е възможно да бъркам, съм абсолютно сигурен, че целият регион на Балканите споделя тези проблеми. И трябва да мислим еднакво усърдно за начини да мобилизираме хората около позитивните възможности за промяна и също да извадим на показ злоупотребите.

 

От http: dnevnik.bg, със съкращения, заглавието е на "Българи"

 

 

Коментари
2013-01-24 23:04:52 От: Tashunko

Професия - консултант по революции Това дали е трета категория труд, или втора?... Но пък има смисъл в някои от нещата, които казва!

2013-01-24 23:06:33 От: Kalitko

Трудно можем да се обединим около нещо позитивно! По тези ширини сме си песимисти по природа и може би трябва да се сменят поколения, за да започнат хората въобще да гледат по-позитивно на нещата, какво остава за революции. Друг е въпроса, че и новите поколения не са особено позитивни.
Истинския мъж трябва да си следва пътя, да е свестен и да говори малко

2013-01-24 23:07:14 От: Maria_Juvigi

Консултат за революции - нещо като другаря Ленин?????
Тоя свят съвсем е изперкал, щом създава и харни (вероятно не лошо) такива типове.
Не искам революции, искам една добра еволюция в правилната посока!

2013-01-24 23:08:41 От: Хи-хи

Що ми се струва, че тоя е "двоен агент".... Ей тъй - за изпускане на парата, докато мандатите се текат и наш'те годинки също...

2013-01-24 23:09:35 От: Ramun4o

Сърджа Попович е професионален обществен тарикат. Нещо като нашия Кошлуков, но за разлика от него си е дал сметка, че в родината му вече никой не го възприема насериозно и няма как да пробутва на сърбите каквото и да било. Затова много хитро е успял да убеди спонсорите си да го развяват по света като някакъв професионален обучител по революции. Първоначално ми се стори странно, че е намерил достатъчно наивни хора у нас да му се вържат, но всъщност, къде другаде, ако не тук един обществен тарикат би намерил толкова благодатна почва?!

2013-01-25 13:59:50 От: ...

Юда...

2013-01-27 05:35:06 От: # Безспорно

генофонда на българия обеднява откъм качестевен интелект .Това не е от 100тина година а от векове.Как и защо 8качествените ни мозъци намират реализация навън а не тук на място !?
Защо няма тук система която да ги поеме за да са полезни на себе си и на обществето ?това са въпросите има и доста отговори но за сега няма реално върщане на този качествен генофонд а ..обедняването продължава в геометрична прогресия.....................След него следва смърт ,културна етнична биологична.

А това копеленце е като келеша Орхан памук,като някои социални антрополози и други такива ерзац типове вреди за собствените си общества

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот