Македонците, ние и фарисеите

Автор: Димитри Иванов


Македонците, ние и фарисеите

Джон Голзуърди написал: "Ние, англичаните, сме фарисеи и положително живеем на остров". Аз казвам: Ние, българите, не на остров, а на полуостров живеем и в нашата виртуална кръчма положително не сме фарисеи.

Това писмо ще е по старата рецепта: не въведение, изложение, заключение, а както с приятели на маса; ту за едно, ту за друго ще е приказката. Този път главно за:

1. Българската фарисейщина

2. Македонската грандомания

Фарисеите били евреи от времето след Вавилон. "Островът на фарисеите" е роман на Голзуърди. "Майор Барбара" е пиеса на Дж. Б. Шоу. Барбара е "майорка" от "Армията на спасението".

Относно края на света нищо не можех да направя. Относно моя можех и посегнах към първата за деня цигара с кафе и коняк.

Преля ми чашата. Не конячената, а чашата на търпението. Довеждаме хората до просешка тояга, после, понеже сме милозливи християни като Salvation Army на майорката Барбара. Приюти, казани безплатна фасул чорба. Някой взел червясал фасул, преди да го изхвърлят, продал го на финансирана от европейски бюджет програма за помощ, всички по веригата спечелили от благотворителността. Фарисеи. Програма "Българска Коледа" под патронажа на... кой беше... президент ли беше. За българските дечица, които си нямат семейство - играчки, шоколадчета, медицински апаратури. Парички за лечение: тази година за една болест; догодина за друга болест. Нищо, че болестите са повече от две. Нищо, че децата са повече от две. Дечицата да ни благодарят за милостинята. В Народния театър - галавечер. Конферансиета, певци, певачки. Снимат ни по телевизията. Ушиваме си вечерни рокли, правим си фризури. Милион и нещо събираме за дечицата, 800 милиона даваме за US изтребители бракми, понеже от сделката ще падат комисиони в джобчетата на български фарисеи и военни, които никога не са воювали за България.

Богатите леви са като богатите десни. Между пушачите и непушачите имало и леви и десни. Заяждали се били едни с други. Аз пък и с едните, и с другите. Е не мога да мълча.

Хем съм мълчаливец, с ченгел да ми вадиш думите от устата. Два пукала плакаха от завист как мълча. Без думи вбесих едни пушачи и те ме нарекоха лицемер - хем пуша като комин, хем съм да се забрани пушенето.

На непушачите - те нали като мисионери, зорлем ти правят добро - им казах общоизвестното "Човек за човека е брат, разбра ли бе, гад".

Не разбраха, затова им казах да забранят романа "Тютюн" на Димитър Димов. Впрегнаха се. Почнаха да ми обясняват някои работи относно литературата. Но не ги ядосах достатъчно. Затова продължих:

- Забранете също операта "Кармен" на Жорж Бизе.

- Защо?

- Защото Кармен била работничка в една тютютева фабрика в Севиля. Щото Хосе е тенор, тореадорът е баритон и няма нито един гей.

Тогава те сериозно се впрегнаха да ми обясняват други работи. След като и тях успях да обидя, аз се главозамаях и прекалих. Обидих мои добри приятели.

- Къде тръгна, Джимо?

- Навън да изпуша една цигара.

- Ще настинеш. Не разваляй компанията. Тъкмо стана сладка приказката.

- Без мен.

- Вярно, че мълчиш като пукал, ама нищо, пуши си при нас. Стой си до камината. Оджакът тегли, изсмуква дима.

- Не. Не съм си вкъщи, съобразявам се.

Още недопушил цигарата, двама излязоха навън при мен: Единият:

- Ти обиди жената.

Другият додаде:

- Тя заради нас цял ден се е трепала. В таз къща ти си ял и спал. А сега ти каза, че не се чувстваш като у дома си.

Май е по-добре да мълчиш като пукал. Отвориш ли си устата, все ще сбъркаш. Навремето Тончо Жечев ми каза за Македония. "За Македония, каквото и да кажеш, все ще сбъркаш." Ама кой да слуша?! Приех поканата на Би Би Си да кажа за името на БЮРМ и за македонския език още когато Тончо беше жив. Кой ме дявол караше.

В предварителния телефонен разговор ми казаха: Три минути. 180 секунди. Понеже ще има въпроси и реплики на водещия, вие ще имате към 130 секунди. Fair enough? Великолепни професионалисти бяха в Би Би Си и още са в радиото; телевизията им.., но да не се отплесвам.

Превеждах от и на някои езици. Не съм превеждал на или от македонски. Досмешава ме при мисълта. Македонците през куп за грош възприеха чуждици с цел да се отличават от нас. Ние си окепазихме езика не знам с каква цел. По окепазяването - приличаме си. Всички сме от един дол дренки.

Най-големия християнски храм, "Света София" в Цариград (Константинопол, Истанбул), турците на музей го направиха да не е на гърците. Гърците на Олимп камъни носеха да стане по-висок от Мусала. "Александър Невски" в София, още преди да го тресне US бомба, остана най-големият действащ православен храм на Балканите. Сърбите, още преди и тях да ги треснат US бомбите, преработиха проекта за храма "Свети Сава" в Белград, че да е по-висок от "Александър Невски". В Беломорска Тракия има хора, които прекрасен български говорят. Гърците искат те на гръцки да говорят, ако искат и турски да учат; нищо, че те не са турскоезични, само и само да има езикова преграда между България и Северна Гърция.

Аз съм да няма прегради. Езиковите граници са по-верни от политическите. Дето рекъл Константин Стоилов: Дорде те псуват на майка, все си в България, почнат ли да ти псуват Богородицата, да знайш, че си минал у Сръбско.

Островът, пардон, полуостровът на фарисеите. Всичкото ни е "полу": полуграмотност, полуинтелигенция, полусоциализъм, полудемокрация.

Понеже англоамериканските бомбардировки ни треснаха кооперацията срещу "Попа", живеех на ул. "Плиска" номер девет, до ул. "Светослав Тертер", където живееше Блага Димитрова. Никой не я знаеше тогава. Ние в махалата я знаехме като много добро момиче. Преди да стане вицепрезидентка на Желю Желев, тя написа, че името си е твое; не могат да ти го вземат и да те преименуват от Хасан на Асен, милата ми колежка Нихал на Михаела. "Никой няма право да ти отнеме името, да го подмени или очерни." Насила хубост не става е нашата работа със Скопие.

Но аз как да кажа на английски "Насила хубост не става"? Сетих се само за "Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие", но не ми се щеше пред световната аудитория на Би Би Си да наричам всички нас добитък - инатлии коне или магарета. Казах, че както в "Кармен" - Любовта е волна птичка, че в нашия "love and hate relationship" всъщност няма омраза. На всякакъв език се разбираме и не се мразим, напротив.

Но прав излезе Тончо, че за Македония, каквото и да кажеш, все ще сбъркаш. Аз казах гърците да не пречат на македонците да се наричат македонци и БЮРМ да се казва Македония, а само да се смеем, когато в Скопие претендират, че всичката история е македонска и всичко е македонско - "Ой, ти Луно! Земьо македонска!"

Двама от многохилядната аудитория на Би Би Си поискаха информация дали македонските оферти са по-изгодни от предишните оферти на US компания за придобиване на парцели на Луната.

 

 

По в-к Сега, със съкращения

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот