Летопис: 155 г. от рождението на ген. Рачо Петров – военоначалник, министър, премиер

Автор: Искра Ценкова


Летопис: 155 г. от рождението на ген. Рачо Петров – военоначалник, министър, премиер

Султана и Рачо Петрови – живот в триъгълник. Домът на хайлайфната двойка събира духовния елит и новосформиращата се паркетна аристокрация

 



Началото на 1885 г. Току-що завършил генералщабната академия в Петербург 24-годишният Рачо Петров е преместен в София. Всеки ден дворцовата каляска препуска между конака и Княжевските казарми. Често до рамото на княз Батенберг седи бъдещият генерал. Една напета 16-годишна девойка причаква в уречения час царската каляска, излиза пред дома си на ъгъла на днешните улици “Алабин“ и “Витоша“ и се опитва да привлече погледа на началник- щаба на българската армия.


Султана Минчевич, правнучка на един от най-големите богаташи в страната - търновския търговец Хаджи Минчо, вече е усвоила изтънчените дворцови маниери


в колежа на румънската кралица Кармен Силва


След Велчовата завера семейство Минчевич е забегнало в Тулча “ столицата на Стара Добруджа. Още при завръщането им в България царският дворец отваря врати за гиздавата образована девойка и многоуважавания “ баща, първият директор на Александровска болница. Новороденият софийски хайлайф тепърва ще я нарече “чаровницата на българските салони“. Ще я описва като видение в бяла рокля, с леко наклонена надясно широкопола шапка, с бяло пуделче в скута си, а на шията с вишнева панделка. София ще шушука по адрес на палавата хубавица пикантни бивалици и небивалици, ще “ завижда злобно. “Мойта Султанка е глезена, ти нямаш дори покрив, за да я подслониш, какво ще “ предложиш? - отблъсква доктор Минчевич първата визита на Рачо Петров, син на обикновен, дребен шуменски кръчмар. Докторът с парижка диплома склонява да даде галената си щерка на офицера едва след завръщането му на бял кон от бойното поле при Сливница. С наградата си от 60 хил. гроша от княза Рачо Петров купува чифлика в Белово и вече не е предишното голишарче в очите на тъста си. През 1942 г. той е погребан точно в този имот, а гробът му и до днес се “стопанисва“ от общината.


Личната софийска двойка се венчава през 1886 г. Всички любопитни очи са се вторачили в салонната дама и придворния генерал. Затова и шушуканията за честите Фердинандови разходки по ул. “Стефан Караджа“, където се настанява младото семейство, се разнасят светкавично сред жадната за светски клюки млада столица. Бляскави дворцови балове и вечеринки, разточителен разкош, танци, флиртове... Точно за този живот е родена и школувана красивата и умна Султана. Как да не се загледа в нея новопристигналият княз, който и без това трудно може да си намери жена от сой. На един от баловете във Военния клуб по време на общата веселба и залисия


княз Фердинанд се уединява в една от стаите


чиято врата зее отворена към танцувалния салон. После вратата се затваря. Двойките се навъртат любопитно, надават ухо към ключалката, намигват си, подсмихват се. По това време на долния етаж Рачо пие вино и играе карти. “Рачо, где е Султанка?“ - пита брат му Стефан. “Как где е? Не е ли в салона?“ Рачо оставя карти и вино, отива да търси Султанка. Блъсва вратата, влиза в затворената стая. “Ставай да вървим!“ - обръща се към жена си, без да каже две думи за извинение пред смаяния от дързостта му княз.


Година-две князът не минава вече по ул. “Стефан Караджа“. Това разказва в спомените си Добри Ганчев, учителят по български език на Фердинанд. Султана обаче не е единствената причина за по-късната ненавист на Фердинанд към съперника-генерал.

Още при стъпването на Фердинанд на българска земя Рачо Петров го държи три дни затворен в кораба, докато бъдещият княз не склони да замени австрийската си униформа с българска. За да бъде признат от руския император, Фердинанд издейства всички емигрирали след русенския бунт офицери да се върнат в България със старите си звания. Така започва големият конфликт между двамата, заради който Рачо напуска армията като генерал. Въпреки това, осъзнал, че само Рачо Петров може да обуздае офицерските размирици, през 1903 г. Фердинанд го вика да оглави служебния кабинет.


Семейството преживява и върхове, и спадове. Въпреки охладнелите си отношения

двамата не успяват да се разведат поради църковна забрана


повече от 10 години. Каквито и клюки да се носят през това време по неин адрес, гордата Султана не си ги слага на сърце. След свалянето на княз Фердинанд от престола тя гостува на два пъти на монархическото семейство в имението Кобург. Княз Фердинанд я моли горещо да издейства разрешението на министър-председателя Александър Стамболийски поне княз Кирил и княгиня Евдокия да се завърнат в България.

Стамболийски я посреща в чифлика си в Горна баня. Надянал кални ботуши, препасал гумена престилка, сякаш току-що излязъл от обора. Без да каже дори “Добър ден“ на свикналата с изискани обноски дама, той подмята свойски: “Абе, госпожо, верно ли е, че сте спали с Фердинанд?“ Без капка смущение тя отговаря гордо: “Извинете, аз мислех, че съм дошла при министър-председателя. Ако искам да се изповядвам, ще отида при попа. “


“Родът на баба ми явно е бил не само богат, горд, но и особняшки“, разказва инж. Рачо Петров, бивш зам.-министър на промишлеността в правителството на Филип Димитров. По своему странен е и братът на Султана - д-р Димитър Минчевич, един от най-добрите юристи и дипломати в страната за времето си, останал в аналите и като министър на правосъдието. Тъй като се страхувал, че след смъртта му червеите ще го изядат, той си поръчал приживе метален ковчег.


От време на време влизал в ковчега


за да си го премери и да свиква с вечния си дом. В един такъв момент на подготовка влиза леля му и го вижда изправен в ковчега. Малко “ трябвало, за да получи удар.


В края на XIX век Рачо Петров вдига първия си дом “ истински двуетажен “дворец“ на ул. “Шипка“ № 21, на всеки кат по 11 стаи. В част от тях всяка събота се събира духовният елит и младата ни аристокрация “ творци, дипломати, учени. В литературния салон на Султана Рачо Петрова, наричан още политическо соаре, се дискутират новостите на изкуството, политиката, женската еманципация. Четат се на глас най-нашумелите произведения, разказват се случки от дворцовия живот. Чести гости в тази къща са Кирил Христов, Симеон Радев, сръбският поет Йован Дучич. Красивата сграда се сдобива и с двойник - точно по нейно копие е построена къщата на ул. “Оборище“, в която днес се помещава фондация “Св. св. Кирил и Методий“. Първообразът “ на ул. “Шипка“ 21 обаче е сринат със земята по време на бомбардировките над София. На мястото на първата Рачо Петрова къща след това се издига голяма сива сграда, известна и до днес като Руското общежитие.


През 1903 г. царският офицер се сдобива с още един дом - пететажната сграда на ул. “Хан Крум“ № 3. Генералът не се нанася веднага в жилището. Всъщност той е вече собственик на цяла дузина сгради “ всички постройки в триъгълника “Хан Крум“ - “Раковски“ -


“Граф Игнатиев са негов имот.


По време на бомбардировките сградата на италианската гимназия, построена на ъгъла между “Раковски“ и “Графа“, също споделя участта на сградата на ул. “Шипка“ 21. Днес на това място е отворила врати аптека.


Докато Рачо Петров живее на ул. “Раковски“ 155, домът му на ул. “Хан Крум“ води свой собствен живот. Мара Белчева е настанена на третия етаж, разказва в спомените си Кирил Христов, чест гост и в тази къща. Прагът неведнъж са прекрачвали Дора Габе, Владимир Василев, жената на убития министър Димитър Петков. На втория е Шведското консулство. Последният пети е пристроен през 1914 г. за прислугата на дома.


“Баба Султана не е живяла на ул. “Хан Крум“, идвала е само от време на време“, разказва внукът Рачо Петров. Въпреки шеметните исторически промени и преврати той е запазил непокътнат салона за хранене на първия етаж. Същата етажерка, до която се е докосвал дядо му, старинният шкаф за прибори, солидната стогодишна маса, столовете, на които често е присядал княз Фердинанд, а понякога и Султана.


След раздялата на Рачо и Султана в този дом се намества сръбкинята г-жа Балугчич, с която сливнишкият герой се запознава като генерал-губернатор на новоосвободената Македония. Рачо и Султана се развеждат официално едва през 1918 г.


След атентата в църквата “Света Неделя“ домът на бившата съпруга на генерала е под прицел. Цели 6 месеца пред него стоят на пост детективи. “Не минава и ден да не дойде някой да търси ту комунисти, ту болшевики, ту земеделци, ту сърби, ту французи у мен. Почнах да се питам дори дали несъзнателно не бях хвърлила аз бомбата в църквата. “ При един от обиските в дома “ влиза офицер и се извинява - той е един от спасените от нея по време на една от балканските войни, в които тя се е включила като самарянка. Детективите си отиват. Султана сяда на стола и започва да се смее лудо. “Du sublime au redicule il n`iy a qu`un pas“ “От възвишеното до смешното има само една крачка“), пише в спомените си тя.
През последните си години до смъртта си през 1946 г.


Султана живее с вярната си слугиня


в собствения си дом на ул. “Денкоглу“. Въпреки напредналите си години тя остава до край онази светска дама, след която човек не би могъл да не се обърне “ червило, пудра, шапка, ръкавици, изискан тоалет. Нищо, че се подпира на бастунче.


След 9 септември наследниците на Султана и Рачо Петрови са пратени за 6 години в Белово, а домът им на ул. “Хан Крум“ се национализира. Във всяка стая са настанявани едно след друго семействата на заслужили партизани и общественици. Всички ползват общи сервизни помещения “ една кухня, една тоалетна. Поради липса на мазета кухните са склад на дърва и кюмюр.


Още преди 9 септември Влада, по-голямата дъщеря на Рачо и Султана, емигрира в Англия, където по-късно става известна водеща в радио Би Би Си. Далеч от родината над главата “ тегнат две смъртни присъди - една от военния хитлеристки съд и една от комунистическия съд в България. Синът Благой Петров е офицер във военното разузнаване. През 1947 година е заточен за две години в лагера Куциян. А най-малката Мария лежи 6 години в женския затвор, обвинена в шпионаж, тъй като във вилата “ е настанена американската военна мисия. 

По сп. Тема

Приписка на "Българи": През 1991 г., в самото начало, в-к ТРУД публикува пет части от спомените на Султана Рачо Петрова под наслов "Царят ви очаква". Единият от днешните редактори на "Българи" бе наясно тогава, че те се намират в историческия архив на НБКМ, ксерокопира част от тях, и ги публикува във вестника, където работеше. Спомените на именитата българска дама са били обработени, приготвени за печат още навремето, от македонския журналист и книжовник Дино Кьорчев, но защо не се е стигнало до издаването им, остава загадка. Нещо е спряло Султана Рачо Петрова, вероятно нови разправии с бившия ѝ съпруг.

Нищо особено, загадъчно, или пикантерии, нищо такова не наднича от страниците. Личи си дистанцирането на Султана от личността на Фердинанд, навсякъде го титулува, водят се обикновени разговори в Кобург, и т.н.

Издателство "Сибия" и неговия ментор Йордан Янев се готвеха да ги издадат, но тогава се получи нотариално заверено известие, че ако те видят бял свят, семейството на Султана – в Лондон, и другаде – ще предяви права и ще ни съди. Бяха разбрали, че се готви научна публикация, и се бяха разбързали. Изглежда, им "отворихме очите" и не след дълго, около година време по-късно, тези спомени видяха бял свят, но хептен окълцани, и по друг ръкопис... Повече не се занимавахме, макар че бяхме заявили нужното почтително отношение към видните българи от това семейство. 

,

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2019 »
пнвтсрчтпксбнд
    
   
  1. 18.02. - Събития и факти
  2. 18.02. - Задушница
  3. 19.02. - Събития и факти
  4. 19.02.1873 - 140г. от обесването на Васил Левски
  5. 19.02. Световен ден за защита на китовете
  6. 20.02. - Събития и факти
  7. 20.02.1900 г. - умира Капитан Петко войвода
  8. 21.02. - Събития и факти
  9. 21.02.1916г. Започва битката при Вердюн, която взема над 1 милион жертви
  10. 22.02. - Събития и факти
  11. 22.02.1732г. – роден Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ
  12. 22.02.1887г. – разстреляни са участниците в бунта срещу регентството
  13. 23.02.1823г. - Роден Найден Геров
  14. 23.02. - Събития и факти
  15. 23.02. - Международен ден на метeoрологията
  16. 24.02. - Събития и факти
  17. 25.02.1204 г. – папа Инокентий ІІІ изпраща кардинал Лъв да короняса Калоян за крал
  18. 25.02. - Събития и факти
  19. 26.02.1851г. – основан първият български оркестър в Шумен
  20. 26.02. - Събития и факти
  21. 27.02. - Събития и факти
  22. 27.02.1933г. - подпален е Райхстага в Берлин
  23. 28.02. - Събития и факти