Квасен хляб с червено вино

Автор: Иван Бунков

Неотдавна за по направо за село минах през Гърция. Вечер бе и се отбих да видя двама стари приятели. Поканиха ме на масата, сипаха ми огненочервено вино в чаша с висока дръжка и метнаха на масата корав хляб и нож. Големият нож издрънча, а пък хлябът изтрополи, на пръв поглед сякаш не ставаше за ядене - дълъг, тъмен, спитен, концлагеристки – разлят и небухнал с дебели жилави кори.

- Хляб от квас, без мая. Опитай и кажи какво мислиш. Хит е в Гърция.

Отпих от виното – от българско мерло, купено през границата, то бе добре отлежало в гръцките бъчви и сега се разля като „мека топлина” в жилите ми. Куснах ритуално едно парче от квасния хляб – м-м-м..., нещо неземно. От тук нататък ръцете ми не спряха сами да посягат към самуна и да режат с големия нож парче по парче. Същото настървено правеха и другите двама - и Георги, и Панайот. След всеки по-голям гълток, след всеки тост замезвахме с къшей ароматен хляб. А той сякаш се разпадаше мигновено в устата ни и се стопяваше . Нищо общо с горчилките „черен хляб” у нас или с белия, дето като втвърдено тесто поглъщаш в стомаха си.

Бе, какво е това чудо?

До час от хляба не остана и троха. Никой не попита за друго мезе - ни за сирене, ни за салам, ни за шунка. Усещането, дето оставаше след себе си квасен хляб и вино, не можеше с нищо да се изтрие и надмине, та реших да си тръгна.

Потърсих в България такъв хляб. Няма. Разказах вкъщи за хляба чудо – който на времето ни изхранваше масово на село. Тогава всяка къща си печеше във фурна по 7-8 големи самуна от квасния хляб. Като деца чакахме нетърпеливо майките ни да разчекнат димящите хлябове, да грабнем по един дебел крайщник с мека сърцевина, да пъхнем там прясно масло или буца сирене и дим да ни няма по хухленските потайности.

Невъобразимо вкусно.

Мислих си, че този ароматен спомен се дължи предимно на глада в играта и на разстоянието във времето. Но жена ми ме опроверга. Не знам отде бе смъкнала от интернет подробна статия за вредата от хляба с мая, с който всички се храним сега. Близо до девет и девет ми прозвучаха болестите на храносмилателната система, на обмяната на веществата и на ред други органи и системи , които се дължали точно на съдържанието на хлебната мая в хляба.

Сега първата ми работа като вляза в Гърция е да попитам къде има фурна за да си купя от квасния хляб, ако има. После в млекарницата питам за тяхната истинска бърканица, която без нишесте, без сухо мляко и без консерванти лекува всякаква умора.

Колко години  ще ни трябват да разберем, че с храната трябва да се лекуваме, а не да се самоубиваме?

От в. "Нов живот" - Кърджали

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//kvasen_xliab_s_cherveno_vino-h-677.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот