









Купища доноси от колеги довършили Пеньо Пенев
От доноси на завистници става ясно, че те дълго време са подтиквали поета Пеньо Пенев към самоубийство. В епистоларно донесение с дата 25 май 1955 г., адресирано лично до първия секретар на Окръжния комитет на партията в Хасково Янчо Георгиев, на “поета с ватенката” се приписват най-гадните грехове.
Донесението е подписано „От група вдън душата възмутени димитровградски трудещи се”. Днес вече стана известно, че гадостта е писана от няколко набедени по онова време стихоплетци, на които явно даровитият поет е пречел да се изявят. В донесението язвително се мъдри следният текст:
„…Уважаеми другарю Георгиев, не може току-така нехайно, с лека ръка да се отрекат поетичните заложби на младия другар и наш съгражданин Пеньо Пенев. Особено пък стихотворната му техника при стъкмяването на мерената реч. Макар че стихотворенията му звучат някак кухо и словесно изнасилено поради неистовия му стремеж да подражава на великия съветски, пролетарски бард Владимир Маяковски…”.
Донесението обаче става достояние и на творци като Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Ламар, Ангел Тодоров и още дузина представители на „голямото добро утро” на родната поезия и белетристика по онова време. Това са хората, които и дебнели със зорко око поведението на младите пишещи братя, и жестоко ги порицавали за сторените “грехове”. Този път обаче маститите автори твърдо били зад гърба на Пеньо Пенев и затова никой не посмял да го пипне по-сериозно до самата му смърт.
Това пък още повече амбицирало местните творци и те продължили да изпращат още по-яростно доноси до ядрото на партията, в един от които четем:
„…Този вече 25-годишен млад мъж
е твърде интимно на „Ти” най-вече с алкохолната пиячка
и гълта като шестоглава змия всякакви спиртни течности стига да съдържат съответния по-висок градус, разбира се. Този, нарекъл себе си поет, предпочита най-серт градусовите тинктури. Неговият идейно-духовен любимец е не кой да е, а едновремешният печално известен украински анархо-бандит Нестор Махно. И Пеньо не пропуска да го цитира под път и над път как нареждал: „Бийте белите, дорде почервенеят, бийте червените, дорде не побелеят”. Та този набеден димитровградски поет дори реве с цялото си гърло, когато се насвятка до козирката, някакъв войнствен марш или химн на Махновците. От този слог ще упоменем само един куплет, чието съдържание е повече от издевателски красноречиво: „На борьбу с полками белых, с болшевиком, с всех злодей , захотел опять свободу у трудящихся людей!”…
Хасковският окръжен БКП вожд обаче не предприел никакви репресивни мерки срещу бригадирския стихотворец. Зоя Арнаудова, негова близка съратничка по онова време, си спомня, че между него и Пеньо Пенев е имало два дълги тайни разговора. Първият на партията бащински посъветвал поета: “Не дезертирай от своето поетично поприще!”. Навярно природно интелигентният номенклатурен кадър още по онова време може би интуитивно е видял в Пеньо-Пеневата натура мощния поетически талант и същевременно отчаянието му от купищата писания против него.
Това, че времето минава, а никой не обръща внимание на доносите, целящи пълно унищожаване на поета, още повече насърчило нисшите му творчески “братя” да продължат с творенията си. В едно от тях четем:
„…Що се отнася до нескончаемите свирепи, дивашки, пословични, пиянски запои в Димитровград на тъй наречения бригадирски поет и пияндурската му разюздана тайфа, тези алкохолни мероприятия за жалост нямат нито начало, нито край… Обществеността в нашия бригадирски град е шокирана и същевременно безкрайно озадачена! Няма ли най-сетне някой да озапти алкохолика Пеньо Пенев и неговата безумно весела компания, чиито неистови крясъци и истеричен песнопевчески вой докарват димитровградските трудещи се до истински патологични сривове…Надяваме се, уважаеми другарю първи секретар на БКП, че ще направите необходимото, та самодейната Пеньо-Пенева пияндурска певческа трупа да спре най-сетне с неописуемо-дивашките си среднощни, кръчмарски, дандаджийски изцепки из нашия динамично изграждащ се, най-първи социалистически град в НРБ?!...” (б.а. - доносите срещу Пеньо Пенев са заведени в Държавния архив – Хасково, като “ЦВАО-ЧА, л.ф. 135, оп. 17, а. е.167-Б, л. 237-ж.”).
Пишейки тези редове, ще споделя, че имах щастието лично да познавам Пеньо Пенев. Той дойде на гости на брат ми - поета Иван Николов, в родния ни дом в село Горски извор, Димитровградско. Бях на 13 и си спомням, че нагостих поета под асмата на двора със селски хляб, леща и маслини. Тогава той не пи ракия, но плака, докато дълго говориха с брат ми за човешката злоба, за клеветите и за това, че не му се живее повече. Тогава не разбирах за какво иде реч, но съм запомнила сълзите му, думите му и тъжната му усмивка, когато се качи на комшийското магаре, което щеше да го откара на гарата в близкото село Ябълково.
Няколко месеца след това
той си отиде, поглъщайки огромна доза веронал
В архива се пази последната му записка от онази фатална нощ: „Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…”. По-късно, когато местиха костите на поета от гробищата в парка “Пеньо Пенев”, брат ми беше един от хората, които ги носиха в малкото ковчеже. Ден след това той написа в едно от стихотворенията си: „Тези кости аз съм ги носил! И знам колко тежат!...”.
По повод трагичната гибел на бригадирския трубадур, българският писател Стоян Вълев безапелационно констатира: „Пеньо Пенев си отиде, той нямаше място нито в поезията ни, нито в живота! Вече идеше времето на Любомир Левчев, който хем възпяваше Кремиковци, хем целуваше когото и където трябва. Повтори се несекващата българска драма – дойдоха, както винаги, ония с преклонените главички, които сабя не сече…”.
По сайта БЛИЦ / в-к Шоу













Отлично начало и среда!Българина по начало не обича истината но написалия това тук определено е стойностен българин.
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повечепн | вт | ср | чт | пк | сб | нд |
- 29.01.1765г. - Първи препис на Паисиевата история
- 29.01. - Събития и факти
- 29.01.1878г. - Руските войски влизат в няколко български града
- 30.01.967г. – от сърдечен удар умира цар Петър І
- 30.01. - Събития и факти
- 30.01.1844г. - Арестувани са баща и син Раковски
- 30.01.1894 – роден цар Борис ІІІ
- 30.01.1856 – основано първото българско читалище “Еленка и Кирил Аврамови” в гр. Свищов
- 31.01.1854 – роден Стефан Стамболов
- 31.01. - Събития и факти
- 31.01.1911 – родена Вангелия Гущерова, Баба Ванга