Кратка история на (не)българските девизи

Автор: Иво Ников (5 коментара)


Кратка история на (не)българските девизи

Най-популярните девизи от зараждането на съвременната ни държава съществуват от много по-рано в историята и културата на други народи...

Всеки от нас още от малък научава за лозунга на въстаниците "Свобода или смърт" и на девиза, изписан и на сградата на Народното събрание, "Съединението прави силата". Но макар и тясно свързани с новата ни история, тези фрази имат своята дълга и забулена в миналото история.

 

Свобода или смърт

 

Няма българин, който да не е виждал знамената от Априлското въстание през 1876 г. с извезаната фраза "Свобода или смърт". Но откъде се появява там? Наша хрумка ли е, или е заемка от други?

 

За първи път изразът "Свобода или смърт" се среща в поемата "Горски пътник" на Георги Сава Раковски от 1857 г.: "Златна зелена светла хоръгва//С' една странъ "Свобод' или смърт!!!"//Страшны вид лъвов изобразява// С' друга странъ "Бог с' нами напред!!!"

 

Най-вероятно е зает от популярния лозунг от гръцката борба за освобождение от 1820 г., който по-късно става и национален девиз на Гърция. Нещо повече - гърците приемат, че деветте ивици на знамето им символизират деветте срички на фразата на гръцки език.

 

Но тази фраза не е и гръцка - гърците също я заемат. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на Le Vieux Cordelier ("Старият кордилиер") от 5 декември 1793 г. носи заглавието Vivre Libre ou Mourir (Живей свободен или умри).

 

По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо, "Свобода, равенство, братство" е четирисъставен - "Свобода, равенство, братство или смърт". По-късно обаче думата "смърт" отпада заради асоциациите с якобинския терор.

 

По-вероятно обаче е фразата да вдъхновена от финала на прословутата реч на Патрик Хенри - политик и губернатор на Вирджиния, произнесена в Ричмонд на 23 март 1775 г. "Дайте ми свобода, или ми дайте смърт" (Give me Liberty, or give me Death!).

 

Любопитно е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт - 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт.

 

От друга страна, през 1775 г. фразата "Свобода или смърт" се появява за първи път и върху знаме - това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния, през 1775 г.

 

Корените на фразата "Свобода или смърт" обаче като че отиват още по-далеч в годините. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата "Катон" на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: "Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт" (действие II, картина 4). Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от американската война за независимост.

 

А само година след появата й - през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа Viurem lliures o morirem (Ще живеем свободни, или ще умрем).

 

Иронично е, че подобен е и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите - по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга Ya istiklal ya olum - "Независимост или смърт".

 

Съединението прави силата

 

Националният ни девиз се появява малко след освобождението на България през 1878 г.

 

Още в първите пробни монети, отсечени през 1880 г. от английската фирма "Ралф Хийтин и синове" на гърба е изобразен герб с надпис "Съединението прави силата". Това става по силата на "Закон за правото за резание монети в Княжеството" от 1880 г., където в чл. 8 е записано: "...На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата".

 

Тази лента е добавена по предложение на младия депутат от Либералната партия Стефан Стамболов. Още тогава той предлага тази лента да стане и част от герба, но това първоначално не се осъществява.

 

В същото време авторът на монетите е гравирал и герб, наподобяващ белгийския, с буквален превод на техния девиз L'Union fait la force ("Съединението прави силата") . Вероятно е следвана аналогията с конституцията, която също е създавана по образец на белгийската.

 

Въпреки че девизът се среща в различни варианти на герба в следосвобожденските години, официално е част от него през 1927 г.

 

В герба на Белгия пък този девиз се появява след революцията от 1830 г., когато южните провинции на Нидерландия се отцепват и образуват държавата Кралство Белгия. А самите белгийци го вземат от... холандците.

 

Първите провинции, които по-късно започват 80-годишна борба за независимост и стават основа на Нидерландската република, го възприемат в далечната 1568 г. и той остава техен девиз по падането им под властта на император Наполеон I през 1795 г. г.

 

За първи път при тях се среща в книга с пословици от 1550 г. В нидерландския вариант той е на латински език: concordia res parvae crescunt, и се появява и на нидерланските монети след 1586 г.

 

Този израз обаче е много, много по-стар. За първи път може да бъде открит в съчинението на римския историк и писател Салустий от I век пр.Хр. "Югуртинската война" (Bellum Iugurthinum). В 10 глава той пише: ...Nam concordia paruae res crescunt, discordia maximae dilabuntur... ("Защото малките работи се създават със съгласие, а големите пропадат от несъгласие").

 

"Съединението прави силата" освен като девиз извиква на живот и една изключително популярна легенда, която с годините неусетно се превръща едва ли не в историческо събитие - за завета на хан Кубрат към неговите синове.

 

Снопът пръчки

 

Тази история е изключително популярна у нас и едва ли има учебник за началното училище, където да не е разказана, или пък да не е илюстрирана с прословутата картина от 1926 г. на Димитър Гюдженов "Заветът на кан Кубрата". Само дето това е измислица, в която се смесват различни сюжети.

 

За първи път се появява в "Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес", издаден в Пловдив през 1882 г. Негов съставител е Стефан Савов Бобчев, който именно и вмъква този сюжет. Той изрично пише, че учебникът е създаден по историята на Константин Иречек, но "внесъл малко ново нещо от себе си, тъй като е имал пред вид, че пише учебник, а не историческо изследване".

 

В наличните извори обаче такава история с хан Кубрат няма. Едно от най-ранните споменавания за него е "Хронография" на Теофан Изповедник от IX век, където ханът завещава на своите петима синове да не се разделят и да пазят държавата силна. Същата история описва и патриарх Никифор. Всички, които по-късно пресъздават този момент от българската история, не споменават нищо за сноп пръчки. Откъде се е появила там?

 

Отговорът като че ли се крие в... "Рибния буквар" на Петър Берон. Там е разказана притчата "Братска любов" - за царя на скитите Скилур и неговите 80 синове, но снопът пръчки там е копия (маждраци).

 

Същата история е разказана и в "Славеноболгарское детоводство за малките деца" на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович от 1835 г., само че копията вече са пръчки. И тъй като нерядко прабългарите са били отъждествявани със скитите, вероятно С. С. Бобчев е решил, че е приемливо да смеси легендата с историята.

 

Тази легенда обаче е много, много по-стара. Историкът Плутарх от I. в. сл.Хр. в произведението си "Изречения на царе и пълководци" пише за Скилур и неговите 80 синове, където пресъздава този сюжет - бащата кара синовете си да пречупят сноп стрели. Но историята има още по-стар източник в миналото и нищо чудно и самият Плутарх да я е заел оттам.

 

И така достигаме като че ли до първоизточника, а това са басните на Езоп.

 

Легендарният роб баснописец се предполага, че е живял през V век пр. Хр. И една от неговите басни съдържа именно търсения от нас сюжет - "Несговорните деца на земеделеца". В нея старият човек иска от синовете си да счупят сноп пръчки и след като не успяват, той им дава да опитат да ги счупят поединично. Така им показва защо трябва да са сговорни и да бъдат винаги заедно.

 

От в. "Сега"

 

 

Коментари
2012-12-01 19:52:34 От: Godot

За снопа и пръчките в по-ново време:
Приготвил Симеон Сакскобурготски един сноп пръчки, извикал синовете си и казал на първородния:
- Опитай да счупиш този сноп пръчки!
Напънал се синът, и - не щеш ли - счупил всички пръчки, както си били навързани.
- Ееее.... ммммм... мдааа... - казал Симеон. - Добре, браво... бях замислил да ви разкажа една много поучителна притча, ама... хайде, друг път...

2012-12-01 19:53:43 От: генек

Извикал царят синовете си и им поиказал сноп пръчки. Те се понамръщили:
- Ииии, бе тате, аман от твоите измишльотини! Знаем го това, и госпожата в детската градина още ни го е разказвала...
Но все пак грабнали снопа. Опитал най-големият с една пръчка - не се чупи. Гъне се, но не се чупи. Пробвал вторият, третият се напъвал...Нищо! Пръчката устояла.
Тогава царят рекъл на най-големия да вземе снопа. Оня се напрегнал, обаче снопът веднага леко и бързо изпраскал и се счупил.
Зяпнали синовете.
- Те това е народът - рекъл царят - Поотделно не можеш ги убеди в нищо, ама вкарай ги в стадото...и веднага са твои...Дръжте ги в тълпата, синове мои, не им давайте да мислят поотделно...И ги поливайте често с манерката, та да са по-лесни ...прочети целия

2012-12-01 19:55:22 От: Mrx++

Снопът пръчки е и в митологията на фашизма - фашио означава сноп. Скоро гледах един ирландски филм и там също имаше сноп пръчки.

2012-12-01 19:56:12 От: Angel Kandiloto

Република Ориентал дел Уругуай има за девиз Либертад ор муерте ! Повече за тези работи има в масонските книги!

2012-12-03 00:55:09 От: Илко Славейков

Сноп пръчки с брадва по средата са носили ликторите в древния Рим. Наистина е "фашио" и оттам идва фашизъм.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече