Снимка: 24 часа

 - Комисар Иванов, на 10 декември 2016-а на гара Хитрино дерайлира товарен влак. Това стана в 5,37 ч, вие кога научихте?

- Някъде към 5,50 сутринта се обади диспечерът и ми каза, че горят две къщи в Хитрино. Най-вероятно първоначално сигналът е бил такъв. Секунди след това се получи втори сигнал, че има дерайлирал влак и гръмнала цистерна. Веднага разпоредих да вдигнат целия личен състав, поисках сили от Нови пазар, Велики Преслав, Върбица, Каолиново. Всичко ставаше в движение, защото, като се чух с инспектора на мястото с първия екип пожарникари, той ми каза, че е станало нещо страшно. Веднага позвъних на главен комисар Николай Николов (шеф на главната дирекция на пожарната - б.а.) и на всички длъжностни лица от София, пряко свързани при такива инциденти.

 - Какво заварихте на мястото?

- Не съм и предполагал, че някога ще видя такова нещо. Разпоредих приоритетно да се спасяват хора от руините на къщите и едновременно с това да се охлаждат двете горящи цистерни - понеже информацията беше, че са с пропан-бутан, после се уточни, че е пропилен, затова ги охлаждахме. От мястото на произшествието описах на гл. комисар Николов, който пътуваше към нас, цялата обстановка. Казах му, че има много цистерни, обърнати и забити в земята Той отвърна, че ще прати сили от Русе, Варна и Велико Търново, тъй като там има и специализирани екипи за спасителни дейности. Първи дойдоха от Търговище и Разград.

- Кое беше необичайното в този инцидент?

 - Аз мисля, че такъв инцидент в България не бе ставал. Цистерните бяха забити в земята под наклон. Все едно някой великан ги е забил, а жп релсите беше усукал на фуния. Нямаше ги талигите на вагоните. Нещо невероятно.

 - Колко живи хора извадихте?

- Извадихме 34 човека, някои са в болница още. Важно бе да се охлаждат цистерните, за да не гръмнат. А те горяха и изпускаха газ. Първоначално горяха 3. Внезапно останаха 2 и ние се уплашихме защо едната спря. Оказа се, че е била пробитата, която е изпуснала докрай. Имаше около 30 сек стресова ситуация, докато отидем да проверим. Дотогава я обливахме от разстояние.

- Колко души се доближихте?

- Само 4-ма.

- Вие бяхте ли с тях?

- Аз съм първи. Винаги, каквото и да стане, аз трябва да съм първи. И с мен идват хора, които доброволно са го решили. При такива инциденти винаги питам кой иска да дойде с мен.

- Тогава успяхте ли да питате?

- Естествено. Чак тогава разбрахме, че тази цистерна е празна и пробита и в нея няма газ. Тя е имала доста голяма пролука, което не се виждаше. Но оттам гореше. Точно тя е предизвикала взрива. А другите две до нея продължаваха да изпускат газ. Охлаждането помагаше цистерните да не се разхерметизират.

- Имаше недоволства, че пожарникарите не са дошли навреме?

- В първия момент на тези хора, които говореха, че сме дошли със закъснение, не им казвах нищо. Защото виждах у тях стреса и уплахата. Това го знам и от личен опит. Всяка минута, когато чакаш помощ, ти се вижда поне като 10-15 минути Губиш ориентация за време Между 19-ата и 20-ата минута колегите са били там.

- Защо 10 дни хората бяха евакуирани, имаше ли реална опасност?

- Докато не изправим цистерните и не ги изведем от депото, не можехме да рискуваме живота на хората. Като извадихме от земята 4-5 от цистерните, се оказа, че крановете им са били компрометирани и започнаха да изпускат газ. Правихме т.нар. тампониране за спиране на този теч. Една не успяхме да я спрем и тя изпускаше до края. Не смеехме да рискуваме. Защото, ако тръгнем да я вадим, не знаехме колко е компрометирана и затова последна я извадихме. Нямаше как да пуснем хората в селото. Това е много опасен процес. За първи път при отстраняване на инцидента няма загинали и пострадали хора. Навсякъде в други държави има пострадали и загинали от спасителните екипи.

 - Кое създаваше тази трудна ситуация?

 - Първо, цистерните са много тежки. Второ, всяка цистерна се вдига в синхрон с два крана. При всяко вдигане се внимава да не почне да изпуска. Тръгне ли теч, кранистите спират и започваме да обливаме. После колегите от жп компанията се намесват, защото трябва да се свалят талигите. Всички - кранисти, инженери от “Лукойл”, на фирмата собственик, перфектно си свършиха работата.

- Как бяха разположени дерайлиралите цистерни?

 - Забити в земята бяха 6, три бяха обърнати, едната беше излетяла на 100 м. 3-те не бяха просто обърнати, а са се търкаляли из полето, докато спрат. Пуснахме дрон, за да огледаме всички.

- Колко часа прекарахте там?

- От началото да края. Първите 3 дни не бях се прибирал, четвъртия се прибрах за 3-4 часа да се преоблека. След 5-ия ден вечер се прибирах към 11 и сутрин в 6 ч пак бях там.

- За всички ви това е било за първи път. Имаше ли страх у някого?

- Имаше страх у всички. Това беше първото усещане, като видиш този ад. След инцидента имаше колеги, които направиха кризи. Стрес си беше. Три седмици специалисти от Института по психология към МВР работеха с тях. Мисля, че и с колегите от полицията работеха психолози.

- Кои случаи ви изправяха на нокти?

- Втората нощ имахме инцидент Едната цистерна неочаквано спря да гори. По това време беше много студено и духаше леден вятър. Наложи се в 2 ч през нощта всички от екипа да се евакуират в безопасната зона. За да покажем на колегите, че трябва да дойдат да помогнат, първо слязохме само двамата с главен комисар Николов. Задачата ни беше да огледаме, без да вкарваме други - имаше опасност от загазяване и дори при минимална искра да стане взрив. Слязохме двамата и огледахме цистерната. Беше добре, че имаше силен вятър. Решихме, че той разсейва газа и може хора, които искат, доброволно да слязат долу с нас, за да направим водна завеса.

- Тази ли беше цистерната, която тампонирахте 6-7 дни?

 - Да. Тъй като налягането беше голямо, течът беше на неудобно място - един клапан изпускаше, при всяко тампониране пак почваше теч. Затова последна я извадихме.

 - В акцията участваха хора от цялата страна.

 - Всички колеги много държаха да дойдат и да се запознаят с инцидента и с това, което сме правили. Тъй като на всеки може да се случи. Ние ще правим сериозен разбор на произшествието и най-вероятно на национално съвещание или друг форум ще бъдат запознати всички колеги със случилото се в Хитрино.

- Имахте ли грешки?

- За първи път се случва такова нещо и от опита ни много изводи могат да се направят. Но грешки, не. Ако имаше грешка, щеше да има пострадали хора.

- Най-тежкият спомен?

- Като вадихме от руините момиченцето, дето оцеля - 12-годишната Севги. Това не може да се опише, това е трагедия. Майка ѝ и баща ѝ бяха мъртви. Сестра ѝ обгорена, а тя невредима. Това не се забравя.

- Как съпругата ви преживя тези дни в Хитрино?

- Молеше се да оживея.

По в-к 24 часа