Кога все пак е започнала Новата ера?

Автор: Румян Славов (2 коментара)


Кога все пак е започнала Новата ера? Джото, "Поклонението на влъхвите", стенопис, ХІV в. Като Витлеемската звезда е изобразена появилата се за пореден път по онова време Хелеева комета...

Това, което знаем за миналото от дълбока древност до днес, не е това, което е било...

В едно няма спор - миналите събития трябва да се подредят в някаква общо приета схема; човечеството не може без историческа памет. Обаче как да се примирят понякога доста големите противоречия, получени от неточности в измерване на времето, политическа целесъобразност, грешки в преводи и преписи на хроники и неизбежните лични пристрастия и на най-добросъвестния хроникьор?

 

Резултатът в историческата наука, елементаризиран в учебниците по история е един вид споразумение, в което условията диктува по-силната историческа школа.

 

Това, което ние, живеещите след по-близки и особено след по-далечни събитията знаем, в различна степен не е точно това, което е било. Историята се пише от победителите - самите историци иронично определят своята наука като политика, насочена в миналото.

 

Христос е одобрен с гласуване

 

Термините "преди/след Новата ера" и "преди/след Рождество Христово" са основополагащи в календара, с който основно си служи съвременния свят. Наложила го е най-развитата - поне в технологично отношение - цивилизация, европейската. По същия начин, както днес най-развитата държава в тази цивилизация налага официалния си език.

 

Рождество Христово е прието като начало на Новата ера и тук е един от проблемите на времеизмерването в нашия календар.

 

Едва в наше време с мощен компютър бе изчислено, че на четири астрономически условия, които християнската догматична традиция свързва с Възкресението, отговаря едва 1095 г.! Но и да са изпълнени само две, известни и на децата условия -  предния ден е била юдейската Пасха (празнува се в деня на 14-та луна, пълнолуние) и този ден е събота, защото Христос е възкръснал в неделя - най-близките до събитието години са 42 г. пр. н. е. и 53 г. сл. н. е. По-най-разпространената версия Христос тогава е бил на 33 години - оттук се изчислява годината на Рождеството.

 

Чак през ХVI в. на Тридентския събор (заседавал с прекъсвания от 1545 до 1549 г.). Римокатолическата църква приема времето да се отчита преди и след Р. Хр., а одобрената тогава рождена дата е залегнала в днешния календар. Имало е и други становища, застъпвани от други групи делегати на събора, но те са се оказали малцинство и предложенията им са отхвърлени. Нещо повече - забранени.

 

По същата процедура са одобрени свещените книги на Новия завет (животът и делото на Христос и др.), а всичко извън тях е обявено за ерес и преследвано с огън и меч.

 

Съобразена с тези канонични директиви е календарната реформа на папа Григорий ХIII в 1582 г. Днес носещият неговото име календар е, както пише в някои енциклопедии, "възприет от всички културни народи". Това "възприемане" продължило няколко века и било съпроводено от унищожаване, преправяне и поправяне на "еретични" документи.

 

Преди узаконяването на Рождество Христово за времеизмерване са използвани около 200 календара с начална дата Сътворението на света. Разликите в тях са от няколко века до над 2000 години!

 

Това е важно да се има предвид, когато дадено историческо събитие се доказва с препис на по-стар източник. Особено важно е за нас, тъй като източниците на българската история в преобладаващата си част са чужди и по правило не особено ласкателни.

 

Скалата на Скалигер

 

Върху несигурните основи на Григорианския календар помества своята хронология (наука за календарните системи и датировките) Йосиф Скалигер (1540-1609). А пък върху хронологията на Скалигер сетне е разгърната цялата европейска историческа наука. И приравнената й световна - китайска, индийска, японска, на изчезналите народи (ацтеки, маи, инки и др.), на индианците, аборигените и полинезйците - и т. н., и т. н.

 

Почти веднага след създаването й скалата на Скалигер е оспорена от гениалният физик, математик и астроном сър Исак Нютон (1642-1727). Четири десетилетия той изучава всички познати дотогава трудове по древна история и всички древни източници, започвайки от античната и източната митология. В хронологията на Скалигер открива грешки от порядъка на хилядолетия!

 

Хронологията на Фоменко

 

От 70-те години на миналия век Анатолий Фоменко доразвива идеите на академик Николай Морозов, който в началото на ХХ век за пореден път след Нютон и много мощно оспорва хронологията на Скалигер.

 

През 1907 г. в труда си "История на възникването на Апокалипсиса" Морозов защитава тезата, че Откровението на Йоан "представлява  компактна смес на астрологически съображения с извънредно поетични описания на движенията и формите на различни облаци, които авторът е видял в бурята, разразила се на  30 септември 395 г. над остров Патмос в гръцкия Архипелаг".

 

Морозов доказва, че за цялото първо хилядолетие след Рождество Христово само на тази дата е имало такова разположение на планетите, каквото е описано в Апокалипсиса и обосновава необходимостта от преразглеждане на традиционната хронология.

 

Морозов и колектив обработват огромно количество сведения от астрономията и откриват твърде много несъответствия между точните дати и приетите от Скалигер. Морозов установява няколко династии на владетели, които по всяка вероятност са "дубликати" на една и съща реална династия. Според него хронологията на Скалигер е изкуствено удължена.

 

Десетилетия по-късно Николай Фоменко, също математик и академик, на свой ред доказва, че части от хроники за една епоха са вкарвани в друга, а един и същи владетел може да е разположен в две и три епохи под различни имена. В това отношение древните хроникьори не са се притеснявали.

 

Фоменко и съмишленици разполагат с мощни компютри и като начало си поставят за цел да преповерят изводите на Морозов. Следвайки Морозов, Фоменко обособява три основни периода в историята на Древния Рим, които условно нарича Римска империя I, II и III. Съответно от 753 до 509 г. пр. Р. Хр., от 83 г. пр. Р. Хр. до 217 г. сл. Р. Хр. и от 270 до 526 г. сл. Р. Хр. В тези периоди Фоменко открива три подобни династии.

 

Нещо повече - забелязва удивително припокриване на описаното в Библията Юдейско царство и Свещената римска империя от Х - ХIII в. (Дали е случайно съвпадение, че последната редакция на Библията е от ХVI в., а неканоническите версии са унищожени?).

 

В историята на Византия - а от едно време насетне тя е тясно свързана с българската история - Фоменко открива три "подобни" династии (527-829, 829-1204 и 1204-1453). Съответно обозначава тези периоди като Византия I, II и III. 

 

Последното ни интересува и нас, защото засяга българската история, чиито източници в много случаи са византийските хроники.

 

Преписвачи на книги били... неграмотни

 

У нас един от изявените последователи на Фоменко е Йордан Табов, също математик с интереси в историята. В публикациите си дава примери какви грешки са възможни при преписване на ръкописи, особено по-стари или от чужд език. Обръща внимание, че се е писало от дясно на ляво или от горе на долу, без гласни букви и с множество съкращения за бързина.

 

Към казаното от Табов можем да добавим, че когато е имало голяма нужда от преписвачи - след покръстването при княз Борис или след правописната реформа на патриарх Евтимий (това е било един вид държавна поръчка с гарантирано възнаграждение) - изискванията са били занижени и на работа са наемани хора слабограмотни. Те просто прерисували буквите за единия хляб, както се казва. За това в преписите се явяват много пропуски.

 

Всяка преписваческа школа имала свои правила. Отделно всеки преписвач си позволявал волности в тълкуването на преводи и преписи, особено по-стари. Неразборията през ХIV в. стигнала до размер на бедствие, за това във Византия и България били извършени правописни реформи. Същото се предприема и в други европейски държави.

 

Би могло да се възрази - ами съвременните методи за независимо датиране на археологически паметници, например радиовъглеродният? На този метод се възлагаха големи надежди, но се оказа, че точността му не може да бъде сведена под 2000 години и засега е приложим предимно в геологията.

 

Какво да се прави?

 

Трудно можем да си представим огромния обем работа, ако се наложи пренаписването на исторически и близки до тях книги, досега базирани на хронологията на Скалигер. Въпросът обаче не е дали е трудно, а дали Нютон, Морозов и Фоменко са по-прави от Скалигер. Както казахме, това ще предизвика и политически въпроси.

 

В края на миналия век по идея и с пари на Европейския съюз министрите на образованието от балканските страни на няколко срещи обсъдиха възможността за създаване на общ учебник по история. Вероятно и това е един начин да се превъзмогнат тлеещите конфликти между балканските държави, за разгръщането на чиято история никога не достига география. Идеята позаглъхна, но това не означава, че няма да ни я възобновят, вече като условие.

 

От нова - общобалканска - история тукашните народи и държави в различна степен ще спечелят и загубят. Проблемът ще бъде най-сериозен за гръцката историческа школа, на която са преотстъпени правата върху голям дял от миналото на древния свят и Византия.

 

Първите фалшификатори на нашата история са византийските хронисти. Подхвърлените в техни писания най-малко пет-шест различни версии откъде са дошли българите впоследствие се цитират от европейски учени.

 

Яростно защитаваната от Раковски теза - българите са автохтонно (местно) население на Балканите - е разработвана и от дипломирани историци, между които трябва да се изтъкне приносът на Ганчо Ценов, първият българин, защитил докторат в престижния Берлински университет през 1900 г. Обаче тази плодотворна ниша на търсене за нашето минало е била забранена десетилетия по политически причини.

 

Хронологията на Фоменко би поставила нещата ня мястото им, тъй като реабилитира документи, отхвърляни по хронологията на Скалигер. Седем периода на "елинизация" според Скалигер при Фоменко са сведени само до един. Те отразяват преди всичко различни възгледи, представени в различни групи документи, за едни и същи събития.

 

На тази основа лесно е доказуемо, че когато първите гръцки колонисти настъпват на Балканите, българите са вече тук. И, казано на шега, очакват да дойде Аспарух да им създаде държавата.

 

Публикувано в сп. "Усури", помества се със съкращения

 

 

 

Коментари
2013-01-05 16:45:05 От: Фоменко е...

...чудак, непризнат и в Русия.

2013-01-10 09:38:25 От: Веселин

Не съм срещал Ваш коментар за българския календар и за "Именника на българските князе"/ханове/владетели и т.н. Би било интересно да се прочетат!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече