Кирилският шрифт е лицето на родното слово

Автор: Кирил Златков


Кирилският шрифт е лицето на родното слово Руска и българска кирилица - съществената разлика е в малките букви

В полиграфията българската кирилица отстъпва на руската, в дигиталния свят почти я няма...

Правенето на наборен шрифт е безспорно най-трудоемката дейност в областта на графичния дизайн.

Добре направен наборен (за дълъг текст) шрифт с оригинален дизайн, имащ минималния комплект латински, кирилски знаци, пунктуация и поне един вид цифри, може да се роди след най-малко три-четири месеца сериозна работа на много опитен и сръчен дизайнер.

В днешно време процесът включва, освен правенето на буквите в избрана компютърна програма, и многобройни начални скици, етапни тестове на екран и хартия, които влияят на многобройни детайли, съществени за общия вид и излъчване на шрифта.

Тестовете обичайно водят до промени в дизайна, като тук става дума не само за формата на буквите, а и за хармоничните разстояния между тях. Защото създаването на буква е комбинация от конструиране на вътрешни за буквата пропорции и пространства и намиране на подходящите й отношения със заобикалящата среда – необходимото количество въздух, за да може знакът да се изяви максимално достойно и скромно сред всички останали.

Неслучайно като дейност

шрифтовият дизайн е сравняван с архитектурата

Типографията и архитектурата са сред устойчивите естетически признаци, по които може да се съди за културните хоризонти и характера на всяка нация.

Българската кирилица добива сериозен вид и се появява дръзко пред света в края на 50-те години на XX век. Доста тъжно е, че тази красота остава да съществува на границата на легендата заради куп разнообразни и доста нелепи дефицити на нашето общество.

Българската кирилица не успява да превъзмогне техническите трудности, които избуяват периодично в областта на текстовия набор. Внедряването й в масова употреба в печатниците се отлага от ден на ден по ред обективни и (за жалост) субективни причини.

Междуособните войни и липсата на воля за формулиране и постигане на обща цел като че ли отдавна са се превърнали в наша национална черта. Клише, но е вярно.

Налице е фактът, че българската кирилица така и не успява да влезе масово в книгоиздаването, вестниците, списанията, държавната администрация и, разбира се, в букварите.

Лицето на родното слово продължава да се рее в мъртвото вълнение на нагласата, че нещата са такива, каквито са, защото някой друг не е свършил или довършил нещо и трябва „държавата“ - като „духът от машината“, да се намеси.

С навлизането на компютъра в типографската дейност нещата доста се променят. По някакви неясни причини, напоследък шрифтът и всичко свързано с него представлява доста привлекателна и дори „секси“ територия за дизайнерска изява.

Тук трябва да направим уточнението, че привлекателността на шрифтовия дизайн е свързана главно с правенето и употребата на така наречените „заглавни“, „акцидентни“ или „дисплей“ шрифтове. Те имат букви, които са призвани да викат, да крещят и да възбуждат внезапни чувства към продукт или идея.

Докато напротив, шрифтовете

за дълги текстове са призвани да бъдат тихи и спокойни,

дори да „изчезват“ в името на общуването между смисъла на текста и читателя, но не и да го уморяват с монотонността си.

Сферата на графичния дизайн днес е радикално демократична. Всеки млад графичен дизайнер бързо разбира, че компании и марки могат да общуват с потребителите си по най-разнообразни начини, но не могат да избегнат употребата на шрифт.

Днес се купуват много повече шрифтове от вчера. Идеята за идентичност се припокрива с няколко прости правила за адекватна употреба на комбинации от лого, шрифт и цвят. Знанията и уменията в областта на шрифта и типографията са все по-съществени за успеха на графичния дизайнер. Шрифтовият дизайн е привлекателен и заради физическата липса на клиент в повечето случаи.

Последните няколко години оформиха интересен феномен. Сайтът myfonts.com, част от корпорацията Монотайп, е най-популярното място за купуване на шрифтове. От подредбата на информацията в сайта много бързо става ясно кои шрифтове се продават най-добре. Бързо се разбира и кои са водещите дизайнери на тези шрифтове.

От 2012 година насам фирмата FontFabric на Светослав Симов неизменно е сред шампионите в бранша.

Българин продава най-много шрифтове в света

Това е много сериозен факт, но е малко известен извън дизайнерските среди, a би могъл да е повод за национална гордост. Този факт би бил и огромен катализатор на популярността и жизнеспособността на българската кирилица, но, за съжаление, много малка част от шрифтовете на FontFabric имат българска кирилица – 4 от 104 (руска кирилица – 39 от 104).

Основната причина е, че усилията за правене на знаците от българската кирилица не са пропорционални на идеята за търговска възвръщаемост. Нека е ясно, че в това няма нищо укоримо. Наскоро от FontFabric се появи шрифтът Muller, който има доста добре направена българска кирилица и това никак не му пречи да се продава успешно.

Обнадеждаваща тенденция е европейски и световни компании в областта на шрифтовия дизайн да търсят знания и практически умения за правене на българска кирилица. Откакто България е в ЕС, е особено популярна идеята за т. нар. Паневропейски фамилии – шрифтове, които съдържат знаците от всички азбуки на народите в Европа. Това е шанс за изява на нашата идентичност, идващ не от нас.

На практика, светът знае, че българската кирилица е различна от руската и смята за правилно да уважи тази особеност, а у нас все още се водят нелепи дискусии дали руската кирилица е „по-практична“, „по-икономична“ или „по-четивна“ от българската.

На пръв поглед, добавянето на букви от българската кирилица към шрифт, който вече е екипиран с руска кирилица, е сравнително лесно. Но за опитните, дори легендарни дизайнери е ясно, че това е специфичен проблем, който не бива да се решава без помощ от експерти.

Винаги е имало изобилие от известни и популярни шрифтове с прекрасни латински букви и откровено зле направена кирилица. Има случаи, в които дизайнери решават да добавят знаци на българска кирилица в шрифтовете си, но резултатите са плачевни.

Можем да видим достатъчно примери за не само нелепи решения, но и странности, като например латинска редовна буква „u“ с умалена форма на главна латинска буква „U“, която трябва да играе роля на „и“ от българска кирилица.

Особено трудни за правене са редовните букви с горни и долни дължини „в“, „з“, „ж“ и „ф“, както и „г“. От главните най-трудни за чужденците са „Д“, „Ф“ и, в зависимост от стила на шрифта, „Л“, „Ъ“ и „Я“. Като добавим към това и факта, че дори в България има различни възгледи за формата на някои от тези букви, ситуацията става още по-сложна.

Това не е нещо опасно за красотата и функционалността, ако в шрифта е вложена ясна идея за стил или специфична употреба, която трябва да е решаващият фактор за избор на конкретна форма на буквите. Разбира се, необходими са поне базови знания за един установен комплект знаци, приемлив за употреба като „българска кирилица“.

Но такъв стандарт не съществува

Няма място в интернет или в книга, което да изяснява категорично и професионално аргументирано този въпрос.

Авторът или авторите на определен шрифт решават, според вкуса си и идеите си за ритъм, стил и общо излъчване, каква форма да изберат за, например, главното българско „Д“ – четириъгълно или триъгълно. Преценяват как то стои в комбинация с други главни или редовни букви, но тези решения са валидни за конкретен случай и трудно могат да бъдат изведени като универсално правило.

Въпреки проблемите на растежа, българската кирилица днес е в разцвет. Особено важна роля за настоящето и бъдещето на нашата азбука има Художествената Академия. От няколко години вече има магистърска програма „Шрифт“. Това е най-хубавото нещо, което се е случвало на българската кирилица за последния половин век.

Специализираното образование в областта на шрифтовия дизайн изпълва с надежда за оригинални и качествени нови шрифтове, които могат да обновят и развият азбуката ни, но то има и мисията да реши много належащи проблеми на типографската практика.

Важно е да се отбележат и многобройните изложби и лекции, свързани с темата. Изложбата „Нова българска типография“ (част от програмата на OneDesignWeek 2013), например, спонтанно се превърна в пътуваща изложба и вече е показвана в пет града – София, Варна, Пловдив, Русе и Пазарджик.

През юни 2014 г. в София тръгна с обнадеждаващ успех и TypoFest. Това е фестивал, изцяло посветен на типографията, калиграфията и шрифтовия дизайн. Освен двете изложби, конференцията и двете практически работилници, от сцената на този фестивал беше прочетен за пръв път и манифестът на инициативата „За българска кирилица“.

Това е документ, който, освен синтезирана емоция, съдържа и ясна стратегия, призвана да насочи усилията в три основни коловоза – популяризиране на разликите между българска и руска кирилица в страната и чужбина, организиране на конкурси за създаване на нови шрифтове с българска кирилица, работилници и изложби по темата, както и привличането на държавата като защитник и покровител на българската кирилица.

Колкото и да говорим за история, естетика и идентичност на българската кирилица, не можем да подминем един от най-съществените й проблеми – нейната недостъпност.

В случай, че съзнателно сме решили да ползваме в ежедневната си писмена или типографска дейност шрифтове с българска кирилица, неминуемо ще се изправим пред абсурдния факт, че

българската кирилица не съществува в базовия пакет

шрифтове на нито една операционна система.

Ако сме твърдо решени да се сдобием бързо и безплатно с подходящи за ежедневна употреба шрифтове с наша кирилица и решим да потърсим в googlefonts, отново ще се разочароваме.

Между другото, по решаването на този проблем група ентусиасти работят с променлив успех около година време, но успешният завършек вече е ясно видим.

Рано или късно, трябва да бъде решен проблемът „системен шрифт с българска кирилица“. Когато това се случи, всички потребители, които изберат българска клавиатура за писане на компютъра си, ще имат българска кирилица, отговаряща на клавишите. Само когато получим достъп „по подразбиране“ до българска кирилица на компютрите си, ще можем да кажем, че нещо се е променило качествено.

Технически това може да се случи още утре. Имаме поне пет шрифтови семейства, които съдържат всичко задължително и имат високи естетически качества. Но това далеч не е достатъчно. Необходима е някаква представителност, легитимност на ред политически действия, които трябва да бъдат планирани изключително прецизно, за да се извърши подобна промяна.

Какво би накарало Епъл или Самсунг да включат кирилица, различна от сегашната, в кода на машините си? Кой трябва да им го съобщи? Кой би казал на Майкрософт (примерно): „На българския пазар могат да се продават само компютри, снабдени с българска кирилица, отговаряща на единен стандарт еди кой си.“?

Разбира се, това трябва да бъде държавна институция. Но докато се стигне до този тържествен момент, не държавните институции, а експертите трябва да са свършили работата.

Сред типографските среди съществува популярно мнение, че „държавата“ трябва да се заинтересува от въпросите на кирилицата и да ги реши час по-скоро. Това е твърде романтично и леко наивно.

Държавата, разбира се, трябва да се интересува от тези въпроси, може би дори да даде някакъв начален тласък за създаване на стандарти. Но нищо не би се променило, докато с тази дейност не се заемат упорито и последователно шрифтови дизайнери, познаващи в най-малки детайли спецификата на проблемите, и не преминат хладнокръвно през всички етапи на популяризиране, сдружаване, изчистване на различията, убеждаване на колеги и приятели за помощ с безвъзмезден тежък и неблагодарен труд, разясняване, превеждане и куп други дейности.

Така или иначе, българската форма на кирилицата съществува и пред нея не стои въпросът дали да я използваме или не, а как да го направим мъдро, масово, практично и, разбира се, по-бързо. 

Кирил Златков работи в широк спектър на графичните изкуства и живописта. Има национални и международни награди в областта на плаката, графичния дизайн и оформлението на книгата.

От личния блог на автора. Заглавието е на "Българи"

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот