Какво знаем за съдебните заседатели

Автор: Доротея Дачкова (1 коментар)


Какво знаем за съдебните заседатели Клетва на съдебни заседатели в СГС..

Те хем са с процесуалните права на магистрати, хем остават анонимни. А имената на тези в спецсъда се оказаха и защитена информация

Ако някой е влизал в съдебна зала по наказателно дело на първа инстанция, вероятно е обърнал внимание, че до съдиите в тоги седят "цивилни" граждани. Понякога те вземат участие в процесите и личи, че ги познават, друг път видимо скучаят и полагат усилия, за да не заспят на стола.

Това са съдебните заседатели - гласът на гражданското общество в съда.При това те могат да обърнат изхода на делото, защото гласът им тежи колкото този на професионалния съдия, а заседателите са винаги мнозинство в съставите.

В зависимост от това какво наказание предвижда законът за престъплението съотношението между съдии и заседатели в състава е 1:2 или 2:3.

Години наред обаче властта неглижира темата за заседателите и дори не опитва да реши трупаните твърде дълго проблеми с тях. А от Министерството на правосъдието все са на фаза "концептуално обсъждане".

Неотдавна заседатели признаха, че често влизат в заседания, без да познават делата, които трябва да решат. Според тях причината е, че съдилищата не им осигуряват подходящи условия за работа, тъй като дейността им не е уредена законодателно

 В спецсъда пък заседателите нямат дори карти за достъп до сградата, камо ли помещение, където да се четат делата.

Някои съдии твърдят, че от заседателите няма смисъл и те трябва да бъдат махнати от конституцията и от закона, защото участват в делата като статисти и са неспособни да вземат решения за нечия съдба.

Други магистрати пък смятат, че фигурата трябва да остане, тъй като заседателите спасяват съдиите от капсулиране в рутината. Докато не се решат проблемите със заседателите обаче, както и въпросите, които самите те поставят, образът им ще продължава да се люшка между съдии в сянка и черна дупка в системата.

В момента заседателите се предлагат от общинските съвети и формално се избират от общите събрания на съдилищата. Законът поставя скромни изисквания към кандидатите - да са дееспособни български граждани, над 21 години, но под 65-годишни към момента на определянето им, да се ползват с добро име в обществото и да не са осъждани за умишлено престъпление. 10% от тях трябва да имат педагогическо образование.

Обществена тайна е, че общинските съветници разпределят местата на квотен партиен или приятелски принцип. И списъците са пълни с "правилни" хора, които да изкарат някой лев. Това е един от най-големите пороци на системата.

Заседателите получават хонорар от бюджета на съдебната власт. Дневно им се плащат 1/22 от 50% от основната съдийска заплата. Така заседател в районен съд взема около 40 лева. На окръжно ниво хонорарът е малко по-висок.

За разлика от съдиите заседателите не подават имотни декларации, нито пък такива за конфликт на интереси. И се оказва, че в тях хем е съсредоточена сериозна власт, хем въпреки публичността на процесите остават анонимни.

Само един пример - съдилищата, които публикуват актовете, са на сайтовете си, както законът ги задължава, изписват имената на съдиите, но оставят заседателите само с инициали. 

Затова "Сега" поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация справка за заседателите от три съдилища - от Районния, Градския в София, както и от Специализирания наказателен съд. Беше потърсена информация за имената на заседателите, професионалната им квалификация, в колко дела и съдебни състави участват и има ли такива, които карат повече от един мандат.


И се оказа, че в различните съдилища законът се чете различно. Шефовете на Софийския градски съд (СГС) и на Софийския районен съд (СРС) Владимира Янева и Методи Лалов предоставиха пълен списък с имената на заседателите. Но не и с професиите им.

Неофициално от съда обясниха, че знаят какво работят заседателите им, те всички били образовани хора - имало лекари, юристи, общински служители, хора от МВР. Било много трудно обаче тази информация да бъде обобщена, защото пристигала "насипно" от общината и най-добре щяло да бъде да се потърси от там.

Формално няма пречка хора от МВР да бъдат заседатели. На практика обаче МВР е страна в наказателните дела, тъй като събира доказателства и това хипотетично може да повлияе на решенията им.

От СРС също отговориха, че нямат информация за професионалната квалификация на заседателите, броя на мандатите им и броя на делата, в които участват.

Разпределението на заседателите по делата става по преценка на председателя на съдебния състав. Закрепването на заседателите към конкретни съдии обаче крие риск те да станат зависими от магистрата и склонни винаги да са съгласни с него, за да бъдат викани за повече заседания.

Иначе по закон, когато се стигне до вземането на решение, първо се произнасят заседателите и едва тогава съдията, за да се избегне възможността той да им влияе. Но съдии признават, че не са изключение случаите, когато заседателите се произнасят с "както вие кажете".

Стоян Тонев - зам.-председателя на специализирания съд, натоварен да отговоря на заявленията за достъп до обществена информация обяснява, че в спецсъда има информация за професионалната квалификация единствено на заседателите с педагогическо образование.

Но "исканата информация относно имената на физически лица, при това в комбинация с данни за тяхната професионална квалификация, следва да се приеме, че е за лични данни". Достъпът до лични данни пък по закон е забранен, пише Тонев.

Проверка на произволни интернет страници на съдилища показва, че списъци са публикувани и от районните съдилища в Дупница, Петрич, Каварна, Благоевград, окръжните съдилища в Благоевград, Бургас. Любопитна подробност е, че на сайта на Районния съд в Пловдив също има списък със заседателите му. А Стоян Тонев работеше там, преди да стане спецсъдия.

Окръжният съд в Бургас пък може да бъде ползван като пример за откритост. Там освен имената на заседателите е отразена и квалификацията им. Вижда се, че сред тях има химици, юристи, компютърни специалисти, философи, теолози, шлосери, икономисти, строители...

От в. "Сега", със съкращения, заглавието е на "Българи"

.

Коментари
2014-05-12 11:06:05 От: beagle

Дупката не е черна, а вариант за "ангажиране и устройване", на партийни активистки...
Глупостта ни в подбора на съдебните заседатели е фрапиращо велика, но яко следва политическият модел, който "практикуваме"...
Промяна, Дами и Господа, за да излезем от кръга, в който ни въртят

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот