Как БКП превърна БНТ в средство за въздействие, контрол и подчинение

Автор: анализ (2 коментара)


Как БКП превърна БНТ в средство за въздействие, контрол и подчинение "Чернобилската" първомайска манифестация в София от 1 май 1986 г., предавана по БНТ... само пет дни след аварията(26 април), радиоактивният облак вече е над България.

Бедствията и авариите, например като тази в Чернобилската АЕЦ в Украйна, бяха крити, а телевизията не показа никакви кадри, не само в първите дни, но и по-после, в течение на месеци...

Според речника на българския език дефиницията на думата „телевизия“ е „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Това, обаче, далеч не обобщава цялостното значение на тази дума, защото телевизията се е превърнала в един от символите за напредъка на нашата цивилизация – само за половин век този начин на разпространяване на информация претърпява сериозни метаморфози, от примитивното черно-бяло излъчване до днешната кристално ясна картина. 

В Народна Република България тази технология също се развива с бързи темпове – БНТ започва да излъчва на 1.11.1959 г. , а само 7 години по-късно, 60% от територията на страна ни е покрита с телевизионен сигнал.

Историята на телевизията в България започва със създаването на екип от учени от Машинно–електротехническия институт (днес Технически университет) в София, начело с проф. Саздо Иванов. През 1951 те започват експерименти за създаването на телевизия в страната, но първите успешни опити идват през 1953, когато за пръв път е осъществена качествена телевизионна връзка – снимка на проф. Ангел Балевски бива предадена чрез кабел от стая до съседна стая.

В следващите няколко години развитието на тази технология претърпява значителен прогрес благодарение на труда на подобни телевизионни пионери и така логично се стига до 1959 година, когато Българската национална телевизия излъчва пряко манифестацията по случай 7 ноември (това е първото й излъчване, а официално е открита на 26.12.1959). В началото лукс, достъпен единствено до ограничен кръг от хора, през 60-те години излъчването на телевизия става все по-масово, благодарение на изграждането на телевизионни кули, както и на създаването на завода „Климент Ворошилов“, където започва производството на българските телевизори „Опера“.

Новинарските емисии, които гледаме в момента, нямат нищо общо с новинарските емисии от социалистическа България. Тогавашните „информационни бюлетини“ не започват с гръмки политически или международни събития, а с далеч по-“съществени“ новини – как върви жътвата в България, колко тона въглища са добити през последната седмица в мина „Бобов дол“, как върви гроздоберът по Мелнишко и т.н.

Често на малкия екран се появяват образи като Найда Манчева. Тя е известна с това, че е работила едновременно на 40 автоматични стана при норма 4, заради което е обявена за герой на социалистическия труд, а впоследствие става народен представител в 3 народни събрания. Нейният пример е често споменаван, за да мотивира и мобилизира населението да дава всичко от себе си в „труда за родината“.

Проблемите, престъпността и дори бедствията обаче се крият от народа. Постепенно се създава усещане за грандиозни постижения, прогрес и светло бъдеще. Друг пример за влиянието на властта над телевизията са социалистическите сериали, най-известен от които е култовият „На всеки километър“. Той се превръща в абсолютен хит сред всички българи, а всяко дете мечтае да бъде майор Деянов, Митко Бомбата или Войводата и да се бори срещу нацистки подводници и диверсанти, врагове на новия строй в България. Продукцията и до днес остава една от любимите на няколко поколение българи.

В историята на българската телевизията не липсват интересни и до голяма степен абсурдни случки. Например, през 1980 година се провежда Олимпиада в Москва, където едно от българските участия е волейболен мач между нашата страна и Южна Корея. Ситуацията е изключително деликатна, тъй като Южна Корея не е призната за независима държава от България. Тогава от Партията спускат нареждане към режисьора да показва картина само и единствено от нашето поле, а към коментатора – да не споменава името на съперника ни. Въпросният коментатор, Никола Йотов, се противопоставя на тази идея с мотива, че цяла България ще му се смее, но от властта му отговарят недвусмислено – по-добре да му се смеят, отколкото от утре да е бивш коментатор. Изпаднал в доста неприятно положение, цял мач Никола Йотов използва изразите „Съперникът напада“ или „Противникът се защитава“.

Друга ситуация, граничеща с абсурда, е трагедията на стадион „Хейзел“ през 1985, когато струпване на хора предизвиква смъртта на 39 души, а множество други са ранени. Тогава всички телевизии излъчват картина от стадиона, а българската и съветската стоят застинали с надпис „Очакваме включване“. Това далеч не е първият път, когато събитие, излъчвано на живо по целия свят, бива „забравено“ от българската телевизия. Фрапантен е случаят с кацането на американската мисия Аполо 11 на Луната, когато цял свят гледа пряка картина от това историческо събитие, а само една европейска телевизия освен съветската предава нещо друго – българската.

И докато изброените по-горе случки са по-скоро „безобидните“ начини на употреба на телевизията като средство за пропаганда и възпитание, то с времето БНТ се превръща в един от най-силните инструменти на Партията за моделиране на обществото – такова, каквото трябва да бъде според комунистическата доктрина. Образът на образцовия гражданин е скромен, трудолюбив, вярващ в идеите на социализма, поставящ всеобщото благо над своето лично. „Западната масова култура“ е заклеймена за упадъчна, пошла и деструктивна, а всичко съветско е издигнато на пиедестал – успехите в индустрията, „правилната“ политика, както и постиженията на съветските астронавти.

Както знаем, комунистическата идеология отрича религията и християнските празници Коледа и Великден не са били официално чествани, дори обикновени хора, които са ги почитали, са били порицавани. Тук отново тогавашната ни политическа класа блясва с хитроумен и ловък прийом как да засенчи тези важни религиозни дати. Излъчвани изключително рядко, западните филми с известни актьори са предизвиквали истински фурор сред българи и неслучайно, когато БНТ предавала подобен филм, масово хората се събирали пред малкия екран, за да го гледат. А може би съвсем „случайно“ в навечерието на Великден, когато по традиция трябва да отидеш и да запалиш свещичка в църквата, в телевизионната програма присъстват най-гледаните шоу програми, както и хитови филми като „Зоро“ от 1975 с Ален Делон. Целта е била хората да останат вкъщи и да предпочетат да гледат филм, отколкото да почетат християнския празник. 

Цензурата, разбира се, присъства до голяма степен в информационния поток. Така например принудителното изселване на 360 000 български турци от страната ни бива наречено от репортерите „Голямата екскурзия“.

След като описахме как БКП пропагандира, възпитава обществото и прокламира червените идеи, стигаме до събитието, което според мнозина е едно от най-жестоките престъпления на социализма – информационното затъмнение за Чернобилската авария през 1986. Тогава радиационният облак, предизвикан от най – тежката ядрена авария в света – катастрофата в чернобилската АЕЦ на 26.04.1986, достига до България. И то не кога да е, а навръх 1 май – Денят на труда, логично един от най – честваните комунистически празници. Както всяка година са организирани мащабни паради.  Деца, младежи, родители и възрастни, всички участват в тържествата, радвайки се на идващата пролет и манифестирайки под „приятния пролетен“ дъжд.

Докато в съседните ни държави (с изключение на Югославия) се предприемат всевъзможни мерки за обезопасяване на населението, тук върху аварията е спусната тотална информационна завеса. За случая знае само политическата номенклатура и учените, които обаче биват заставени да мълчат, за да „не внасят смут и паника в населението“. Хората буквално са оставени на произвола на съдбата, а много експерти споделят мнението, че България е може би най-засегнатата  от катастрофата държава, именно поради липсата на всякакви действия от страна на властта. И макар телевизията да не е пряк виновник за този абсурд на тоталитарната система, тя е пряк участник в информационното затъмнение за тази катастрофа.

„Телевизия“ – „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Но с течение на времето, значението на тази „система“ нараства  неимоверно много и тя се превръща в главен източник на информация за масовото население. Именно поради тази причина през втората половина на ХХ век тя е под строгия контрол на БКП, а съдържанието й бива силно цензурирано и филтрирано.

Показахме ви как телевизията бива използвана от един тоталитарен режим, не само за пропаганда и налагане на идеи в обществото, не само за „възпитаване“ на народа, а понякога и за укриване на бедствия, обричащи обикновения човек на мъки и страдания. Иначе казано, мощта на едно от най-използваните средства за масова информация си проличава най-силно в контекста на тоталитарната държава.

По сайта „Българска история”

Коментари
2014-08-14 15:43:26 От: Кеворков

По-сладко място за работа от БНТ нямаше. "Ерата Славков" - е гати...

2014-08-19 13:41:26 От: Хитър Циган Кеворкян

Ами сегашното задкулисие да не би да е превърнало медията телевизия във форум на свободното слово бе?Или пък световните медии да не би да отразяват истината ,а ?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Април 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
   
  
  1. 17.04. - Събития и факти
  2. 18.04. - Събития и факти
  3. 18.04. - Международен ден за опазване на паметниците на културата
  4. 19.04. - Събития и факти
  5. 20.04. - Събития и факти
  6. 20.04. - Годишнина от Априлското въстание
  7. 21.04. - Празник на военното контраразузнаване
  8. 21.04. - Събития и факти
  9. 22.04.1915г. - загива Яне Сандански
  10. 22.04. - Събития и факти
  11. 23.04. - Световен ден на книгата и авторското право
  12. 23.04. - Събития и факти
  13. 24.04.1939г. - рожден ден на Лили Иванова
  14. 24.04. - Световен ден за ознаменуване геноцида над арменския народ
  15. 24.04. - Събития и факти
  16. 25.04. - Събития и факти
  17. 26.04. - Събития и факти
  18. 27.04. - Събития и факти
  19. 27.04.1867г.- четата на Панайот Хитов преминава Дунав
  20. 27.04.1963г. - е открита първата електрифицирана жп-линия
  21. 27.04. - Лазаровден
  22. 28.04. - Събития и факти
  23. 28.04. - Цветница
  24. 29.04. - Събития и факти
  25. 29.04.1887г. - създадено е Българското опълчение
  26. 29.04. - Международен ден на балета
  27. 29.04. Страстната седмица: Велики понеделник
  28. 30.04. - Страстната седмица: Велики вторник
  29. 30.04. - Събития и факти