Истинската история: Златният век на България започва в началото на ІХ в.

Автор: Иван Петрински, Герасим Петрински


Истинската история: Златният век на България започва в началото на ІХ в. Дворецът на българските владетели в Плиска след първата четвърт на IХ в., графична възстановка на арх. Ст. Бояджиев...

Пътят на Българската империя от творческо наподобяване към пряко подражание...

Осъвременяването на представата ни за Златния век на България е вече наложително 163 години след Спиридон Палаузов, който въведе това понятие с издаването на труда си "Век болгарского царя Симеона" в Санкт Петербург през 1852 г.

Създаването на представата за времето от края на IХ в. до началото на Х в. тогава е направено на основата на неизмеримо по-малко исторически извори и при отсъствието, на практика, на археологически знания за този период. Понеже днес, разбира се, знаем много повече, се налага да разширим значително, всъщност повече от четири пъти, времевия обхват на понятието "Златен век на България".

В същото време не бива да забравим да направим и определена смислова промяна, която също е наложителна - днешната ни представа за "Златен век" не включва само книжовната дейност в България във връзка с политическото могъщество на държавата ни, както смята Спиридон Палаузов, а цялото време на държавен възход и духовен разцвет, включително и на писмеността, от самото начало на IХ в., или даже от последната четвърт на VIII в. още, до началото на ХI в.

Така Българският златен век съвпада практически изцяло с времето на Имперска България - от кханасюбиги Крум, или може би още от господаря Кардам, до цар Иван Владислав.

Към изворите на понятието

Представата за време на безметежност, нравствена чистота, благоденствие, духовен разцвет и неспирен възход (или може би мечтата за такова време) изглежда възниква в незапомнени времена.

Днес предполагаме, че пръв поетът Хезиод (VIII-VII в. пр. н. е.) в "Дела и дни" назовава това време Златен век, което е неговата представа за началото на човешкия род.

Следва непрекъснато влошаване на условията за живот на хората - Сребърен век, Бронзов век, Векът на героите, а историческото развитие завършва в Железен век. Мислим си, че Хезиод е озвучил пръв тази представа за развитието на света от благоденствие и изобилие към лошо и по-лошо може би защото поетът е първият, който се е отнесъл уважително към собствената си личност и ни е съобщил името си след плеяда безименни поети, но със сигурност представата за зората на човешкото развитие като "Златен век" е много по-ранна.

В първата част на този текст (вж. Свързани текстове) вече стана дума, че точно такава е представата за златен век и у средновековния българин. В Българската безименна летопис от средата на ХI в. времето на създаването на България, според извора при цар Слав, е и време на най-голямо благоденствие.

За разлика от античните представи, авторът на Българската безименна летопис допуска цикличност на явлението "Златен век", като освен при цар Слав, още веднъж България попада във време на благоденствие и разцвет и при цар Симеон Велики. А ние не можем да не отбежим, с почуда донякъде, това "съвпадение", представата ни за знанията на българските средновековни книжовници се налага да преразглеждаме винаги, щом преоткрием мъдростта им.

Всъщност не е за чудене, в средата на ХI в. Златният век току-що е завършил и последните му отблясъци озаряват остатките от научна мисъл в покорените от Византия български земи.

Господари, велики господари, царе

Политическото и военното могъщество на България през IХ-ХI в. е неотменен атрибут на нейния Златен век. И няма как да е другояче, политическата и военна слабост предполагат подчиненост и в духовен смисъл не само защото силният политически и военно винаги се стреми да закрепи победите си и културно за да са дълготрайни.

А и създаването на културни ценности изисква значителни материални ресурси, които само богата и силна държава могат да осигурят - това важи с еднаква сила както за строителството и архитектурата, така и за всичко останало, дори написването на книга изисква авторът й да бъде поне относително свободен от мисълта за бита.

Титулатурата на българските владетели (вж. Свързани текстове) неотклонно следва обществените промени в държавата и отразява съвсем точно мощта или безсилието й. Безименните византийски летописци, наричани общо "Продължител на Теофан", всъщност първият от тях, който отразява събитията между 813 г. и 867 г.), не забравя да назове "василевс" кханасюбиги Омуртаг (814-831).

Сега ще е трудно да се разпростираме върху този факт, но не може да не се отбележи нещо важно - Омуртаг е вторият (или най-много третият) владетел на България и нейния имперски период, точно след век Византия ще бъде принудена да признае царския титул на Симеоновия син Петър.

Могъществото на България в нейния Златен век намира сравнително бързо, почти веднага, подобаващо международно признание и това е несъмнено признание за особеното място на ранносредновековната ни държава в тогавашния свят. Малко не достига за по-трайното закрепване на това престижно място.

От суров монументализъм към имперска пищност

Създаването на имперска по своя характер архитектура в Плиска е част от програмата за утвърждаване на българската имперска доктрина, тази строителна активност е неразделна част от Българския златен век - от първите нетрайни опити за имперска архитектура с дървени строежи, през сградите в opus quadratum и свръхскъпия оpus latericium (тухлата е най-скъпия строителен материал през цялото доиндустриално човешко общество), които карат зрителя да се чувства малък и незначителен, до архитектурната цветност и имперската пищност на Велики Преслав.

Всички тези елитни строителни техники трябва да внушат на зрителя идеята за непреходността на политическата мощ и културното превъзходство на България и на българите, както преди 865 г., така и след това. В действителния си завършен вид те наистина са постигали желаното.

Впечатлението, което тези смайващи градежи са имали върху съвременниците им е описано картинно от Йоан Екзарх в неговия "Шестоднев".

Първоначално градежите, включително владетелската юрта, в Плиска са дървени. Опитът за внушаване на имперската идея по този начин обаче е нетраен, ако трябва да сме справедливи, той не е и особено сполучлив.

При кханасюбиги Омуртаг и насетне централната част на Плиска не познава други цветове освен сивото на блоковия градеж и на оловните покриви и обшивки и тухленочервеното на владетелската резиденция.

Посетителят на втората българска имперска столица - Велики Преслав, пък трябва да се чувстват подтиснати, смазани от архитектурната цветност и имперската пищност на българската столица. И точно така трябва да бъде, колосалните градежи и в Плиска, и във Велики Преслав имат обща цел - те въплъщават в себе си с различни средства българската имперска идея.

Златото

В този принудително кратък преглед няма да е възможно да пропуснем да отбележим, макар и тичешком, имперските прояви в сътворяването и притежанието на златни съдове за хранене и пиене. Тези съдове през цялото човешко развитие се смятат за най-висок връх в притежанието изобщо.

Съкровището от Надь сент Миклош, събрано в окончателния му вид около средата на IХ в., е точно такъв най-висок връх, събирателен образ на българската имперска идея, включително и заради произхода на отделните съдове в него.

Макар споровете около изработката и особено върху притежанието на съкровището днес да не са приключили ни най-малко, нашето дълбоко убеждение е, че то е израз на политическата, военната и духовната мощ на държавата ни, а не аварско, маджарско или каквото и да било друго.

Съкровището от Надь сент Миклош е съставна част от началния период на Българския златния век, от неговото утвърждаване, символ на възхода и разцвета на България през първата половина на IХ в., първото в цяла поредица съкровища до началото на ХI в., чиято цел е да не оставят виделите ги безразлични към българската имперска идея.

Когато разглеждаме Българския златен век, разложен на съставните му елементи, откриваме, че годината 865-та наистина е вододел, но вътрешен вододел - между два периода в това особено за България време.

И докато VII-ият век е време на утвърждаване и укрепване на държавата ни, а VIII-ият век - време на търсене на път за развитие, на лутане дори, то IХ-ият век е творческо наподобяване на имперските елементи в съседните на България могъщи държави - предимно във Византия, но също и във Франкската империя и Сасанидски Иран (по спомени от зората на българската имперска идея; вж. Свързани текстове в първата част на текста).

След 865 г. творческото заемане преминава в пряко подражание на Византия. И този процес само ще се засилва не само до края на Българския златен век в началото на ХI в., а дори до края на средновековната българска държава в края на първата четвърт на ХV в. вероятно.

Не напразно оставихме за накрая книжовността и образованието, те изискват по-обстоятелствено разглеждане, доколкото това тук е възможно. Точно те, според Спиридон Палаузов още, характеризират най-отчетливо Българският златен век и за това изискват повече внимание.

Особено когато става дума за писмеността, книжовността и образованието във времето преди 865 г.

Свързани текстове*:


http://www.segabg.com/article.php?sid=2008100900040001301

(Една хипотеза за Свещения път между Плиска и Мадара)

http://www.segabg.com/article.php?id=495536

(Как да наричаме старобългарските владетели? Ханове, канове, князе или просто господари)

http://www.segabg.com/article.php?id=553736

(Превземана ли е Плиска от император Никифор?)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011072100040001301

(Плиска не е превземана през 811 г.)

http://www.segabg.com/article.php?id=752095

(Българският златен век)

От в. "Сега"

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече