Истинската история: Византийските конкурси за красота

Автор: Иван Петрински

Петте дъщери на император Теофил (829-842) - Текла, Анастасия, Анна, Пулхерия, Мария (от ляво на дясно) и същинската им баба по майчина линия Теоктиста (вдясно); рисунка в Украсения препис на "История" на Йоан Скилица

Съпругата на императора, или на бъдещия император, трябвало да се отличава с особена красота, обикновената привлекателност никак не била достатъчна, а произходът на избраницата не бил от кой знае какво значение.

Отсъствието на привлекателност, или, не дай боже наличието на отблъскващи физически качества, у жената във Византия се възприемат масово като непреодолима лична и семейна трагедия (вж. Свързани текстове).

Точно както некрасивостта се възприема впрочем през цялото Средновековие от Китай до ацтеките и маите.

Абсолютно никой, дарен свише с некрасивост, не е можел да разчита на пощада, дори да е притежавал високо обществено положение - така дори Евдокия, племеницата на император Василий II (958-1025), която преболедувала от едра шарка като дете, е изпратена още твърде млада като инокиня в една от цариградските обители.

Дори и когато отсъствал толкова явен физически недостатък, то некрасивото момиче не само не успявало да се задоми, но било отхвърляно от околните, пак без значение колко високо било общественото й положение.

Така другата племенница на император Василий II и сестра на Евдокия - Теодора, водила до края на дните си живот единствено в женското отделение на дома си и в молитви в столичните църкви само защото била възприемана от съвременниците си като непривлекателна.

И ако некрасивостта в средновековните балкански общества е същинска трагедия както за момичето, така и за неговото семейство, то, обратно, красивата дъщеря е в състояние да въздигне до висините на обществената стълбица и себе си, и семейството си.

Вече се случи веднъж да се занимаем тук по обстоятелствено с един от византийските императорски конкурси за красота - вторият по ред, предназначен за избор на съпруга на крайно невзрачния Ставракий, синът на император Никифор I (802-811).

Ставракий бил не само невзрачен, но и изумително нещастен (вж. Свързани текстове), сякаш късметът странял от него като от прокажен. Макар че станал император за няколко месеца в края на 811 г. и в първите дни на следващата 812 г., той умрял опозорен поради бягството си в старопланинските проходи от войската на великия господар Крум през август 811 г., при което бил ранен в долната част на гърба.

Третият конкурс за красота, на другите може би някога в бъдеще ще им дойде ред, е предназначен за избор на съпруга за император Теофил (829-842), този конкурс не е така свързан с българската история, както конкурсът, организиран за Ставракий, но също е поучителен. Ако първият и вторият конкурс за красота са белязани от силни противоречия с църковните моралисти, то точно третият конкурс преминава гладко поне в това отношение.

Нещо повече, изборът на съпруга за император Теофил не е вече обичай, а дворцова церемония - символ на династична законност и културна идентичност (вж. подробно Герасим Петрински, Конкурсите за красота във византийския императорски двор, 2015 (под печат); Anastasia Vakaloudi, 1998).

Предишните конкурси дават представа за изискванията към участничките. Императрица Ирина (797-802), майката на император Константин VI (776-797), търси за сина си не просто красавица, красотата е нещо субективно все пак, а заръчва да бъдат търсени девойки на определена възраст и с определен ръст, а и с точни мерки на обиколката на главата и на дължината на стъпалата, според житието на Филарет Милостивия.

Участничките в четвъртия конкурс за красота за избор на съпруга на бъдещия император Лъв VI (886-912), синът на Василий I (867-886), пък трябвало да чакат престолонаследника боси, а първите три най-привлекателни, които и се обули най-бързо и елегантно, били отведени в покоите на майка му, която взела окончателното решение след като момичетата се съблекли и се окъпали в малък топъл басейн.

Изборът на съпруга за император Теофил се провежда през 829/ 830 г., почти веднага след като той заема престола на византийските василевси. Основните извори за събитието на летописите на Лъв Граматик, на Псевдо-Симеон Логотет и на Продължителя на Георги Монах, както и едно сравнително късно безименно житие на св. Теодора от края на IХ в. наверно.

При встъпването си на престола Теофил е едва 17-18 годишен и е под регетските грижи на майка си Ефросина. Именно тя се залавя най-рано през октомври 829 г. да ожени младият владетел. Причините са чисто династични - да бъде свързан новият василевс с Исаврийския владетелски род, и нямат нищо общо с мечти за безоблачно семейно щастие.

Организирането на третия конкурс за красота е свързан и с проблемите на иконопочитанието, което само по себе си е твърде обширна тема за самостоятелно разглеждане, съвсем не е случайно, че двете участнички в конкурса (вж. по-долу), които преминават първия предварителен кръг, Касия и Теодора, са иконопочитателки. Впрочем, на една късна рисунка (вж. Изображението) същинската баба на петте дъщери на император Теофил - Теоктиста, е представена как им подава икона.

Първоначално, разбира се, на сгледата са представени повечко хубавици - 12. Десет от тях са отхвърлени, до "втори кръг"са допуснати само две - поетесата Касия и бъдещата императрица Теодора, и двете приказно красиви и безумно привлекателни.

Касия или Икасия, позната и до днес в гръцката народна традиция като "Касиани" е цариградска аристократка, известна ни е с високата си титла "кандидатиса". Още преди да навърши двадесет години тя вече е спечелена за иконопочитателската кауза, както свидетелства кореспонденцията ? с Теодор Студит (+826 г.). Нейният благороден произход и завидна образованост до известна степен предопределят ролята й в конкурса за красота - свободомислието й и свободата й на изразяване пред императора ще й костват трона.

Втората кандитатка е твърде различна. Тя се казва Теодора и произхожда от Пафлагония - от градчето Евиса. Именно тази външно скромна девойка, надарена с удивителна семейна далновидност и доста голяма хитрост, успява да осъществи по-късно като императрица своята голяма цел - окончателното възстановяване на православието.

Родът на кандидатката за ръката на Теофил принадлежи към малоазийската поземлена и преди всичко търговска аристокрация. Баща й се казвал Марин и носел сравнително високата титла "друнгарий" (управител или на част от тема Пафлагония, или на цялата тема), а майка й Флорина е първата, която получава най-висшето византийско женско дворцово звание - патрикия зости.

В края на дните си и известно време след смъртта на съпруга си Флорина става инокиня и от това време е известна с второто си име Теоктиста (вж. изображението).

Третият от византийските конкурси за красота, за избор на съпруга за император Теофил, се отличава и по друго, до нас е достигнал решаващият диалог между императора и едната от участничките.

Поставен в невъзможност да избере само една от тях, отчаян и огорчен, император Теофил изрекъл на висок глас: "Добре ни учат учителите, че чрез жената се ражда злото". Привидно кротко поетесата Касия допълва, че от жената произлиза и доброто.

Подобни думи се сторили невъздържани на императора и той спира вниманието си на втората претендентка - Теодора.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=582914

(През Средновековието красотата е изцяло в добрите пропорции) 

http://www.segabg.com/article.php?id=588271

(През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация)

По в. "Сега"

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//istinskata_istoriia:_vizantiiskite_konkursi_za_krasota-h-890.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот