Граматик Яков Крайков, първият български печатар

Автор: Елица Иванова, БТА


Граматик Яков Крайков, първият български печатар

"Часословец" (1566 г.) се съхранява в Народна библиотека...

 

 

Симпозиум и изложба за първия български печатар и граматик Яков Крайков ще припомнят делото му. Организатор на културния форум е Центърът за славяно-византийски проучвания към СУ "Свети Климент Охридски". 

 

Съорганизатор е Общината в Кюстендил. В организацията на форума ще участват Министерството на културата, Регионалният исторически музей и Художествената галерия в града. Общината в Кюстендил отпусна и 4000 лева за преиздаването на първата книга на Крайков - "Часослов". 

Кой е всъщност граматикът? 

За него се знае малко, макар че заслужава огромно признание. Името му е непознато на повечето наши съвременници, много от тях го свързват основно със столична улица. 

Макар че според историците Яков Крайков произлиза именно от този край, в Кюстендил той е малко известен. Знае се, че през 70-те години на миналия век директорът на Окръжната печатница в Кюстендил дава името "Яков Крайков" на новопостроената печатница в града, която не работи вече от години. 

Данните за житието на Яков Крайков са от края на първата му книга "Часослов"("Часословец"), издадена и отпечатана от него във Венеция - през 1566 г. - в най-големия европейски център на книгоиздаването по това време. Първата му малка книга отдавна е станала библиографска рядкост. 

У нас от нея са запазени 2 екземпляра в Пловдивската народна библиотека, проучи репортер на БТА. От това издание има екземпляри още в Санкт Петербург, в библиотеката "Салтиков-Шчедрин", в Московската държавна библиотека, във Ватиканската, както и в библиотеката на Британския музей в Лондон, в Киевската държавна научна библиотека, в Църковния музей в Белград, по един екземпляр в Скопие и Нови Сад=

 

"Часословец" е богослужебна книга, предназначена за всекидневно пособие на свещениците, а също и за читателите от народа, за тяхното ограмотяване. Малка и удобна за носене тя е била от типа "книги за пътници", разказва Венета Ганева от фонд "Редки и ценни" на Пловдивската библиотека "Иван Вазов".

Съдържанието й се състои от всекидневни молитви, месецослов, слова и жития от известни църковни писатели - Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин, Григорий Синаит. 

Според Ганева авторът на книгата - Яков Крайков, е имал за цел да удовлетвори нуждите на обикновения човек за знания и просвещение. За съжаление в библиотеката няма данни как точно тази реликва от преди 5 века се е озовала там. 

И в двата екземпляра на "Часословеца" липсват страници - в началото, по средата и в края. Но е запазено интересното послесловие, в което издателят дава подробности за себе си и за съдържанието на книгата".

 

На база послесловието историците смятат, че първият български печатар е роден близо до град Колосия (Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река (р. Каменица), че е потомък на свещенически род от древни времена и дълго време се е занимавал с изготвянето на черковно-богослужебни книги. 

Петър Атанасов, литературен историк и най-добър изследовател на Яков Крайков смята, че той навярно е роден в началото на второто десетилетие на 16-и век. Първоначалното си образование е получил у дома, а подготовката му като книжовник вероятно е станала в Осоговския манастир (“Св. Йоаким Осоговски"), сега в Крива Паланка (Македония), който е бил българско книжовно средище.

По-късно Яков Крайков заминал за София, където работил със софийските книжовници. Книгата "Часослов" е отпечатана с малък шрифт, с черно и червено мастило, а пълните текстови страници имат по 22 реда. Подвързията е от дърво и кожа. Макар и малък по формат и обем, "Часословецът" е с богато художествено оформление - гравюри, заставки, винетки, орнаменти, плетеници. 

В нея има илюстрации, гравюри на дърво с ликове на православни светци и евангелски сцени - "Рождение Богородично", "Възкресение Христово", "Св. Петър и Павел", "Св. Константин и Елена", "Йоан Златоуст", "Св.Георги" и други. По-късно гравюрите в "Часословеца" на Яков са послужили за образци на много славянски живописци, зографи и печатари, разказва Венета Ганева. 

Във Венеция - столицата на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса и известен като "град на книгите" - за кратък период от 6 години, Яков Крайков издава общо 4 книги. Предполага се, че Крайков пристигнал във Венеция, когато големият черногорски издател и политически деец Божидар Вукович е бил починал и неговият син Винченцо се колебаел дали да продължи дейността на баща си. 

През 1566 г. печатницата се поема от Яков Крайков. Така той става стопанин на най-голямата славянска печатница, разказват историците. В послесловието на "Псалтира" си от 1569 г. Яков пише, че Кара-Трифун от Скопие е негов книжар и съдружник. Според проф. Беньо Цонев, писаното от Яков Крайков в това послесловие всъщност се явява първата книжарска обява от българин през 16-и век. 

В периода 1566-1572 г. във Венеция излизат 4 книги на кирилица, в изходните данни на които присъства името Яков. Недатирани точно, но вероятно около 1570 г., и без анаграфски данни за майстора печатар, остават "Служебник" и "Октоих", които по всяка вероятност са дело на същия Яков, предполагат историци. 

Въз основа на факта, че към името на печатаря в отделните книги са добавени различни сведения, възниква първият и до днес най-спорен въпрос за неговата самоличност - две или едно и също лице са Яков от Камена река и Яков от София. Според изследователите в Кюстендилско обаче е невъзможно да има двама съименници, по едно и също време, занимавали се с една и съща дейност. 

"Неизвестна остава и по-нататъшната съдба на Яков Крайков от Каменица. В църковните регистри на Каменишкия край името Яков не се среща. Крайков може да е псевдоним.

 

Напълно възможно е да е бил записан някъде по църковните регистри и книги, и сигурно е така, но към 17-и век целият Каменишки край е опожарен, не е останала нито църква, нито хижа - всичко е било сринато, а населението е избито или побягнало към планината и Колосия".

 

Това разказва кюстендилският писател Благой Ранов, роден в същия този край, автор на филм за Крайков по повод 440-ата годишнина от излизането на "Часослова".

 

По БТА, с малки съкращения

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Декември 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
   
 
  1. 06.12. - Събития и факти
  2. 06.12. - Свети Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец, Никулден
  3. 06.12.1844г. – Роден капитан Петко войвода
  4. 06.12. - Празник на Бургас
  5. 06.12. - Ден на банкера
  6. 07.12.1083г. - Основан е Бачковския манастир
  7. 07.12. - Международен ден на гражданската авиация
  8. 07.12. - Събития и факти
  9. 08.12. - Събития и факти
  10. 08.12. - Ден на българската студентска младеж
  11. 09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война
  12. 09.12. - Зачатие на света Ана. Празник на майчинството
  13. 09.12. - Събития и факти
  14. 10.12. - Събития и факти
  15. 10.12.1906г. - Убит е Даме Груев
  16. 10.12.1877г. - Годишнина от падането на Плевен
  17. 11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка
  18. 11.12. - Събития и факти
  19. 12.12. - Св. Спиридон: празник на занаятчиите
  20. 12.12. - Събития и факти
  21. 13.12. - Събития и факти
  22. 14.12. - Събития и факти
  23. 15.12. - Събития и факти
  24. 15.12.1995г. - Държавите от ЕС обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на еврото
  25. 16.12. - Събития и факти
  26. 16.12. - Св. свещеномъченик Елевтерий
  27. 16.12.1920г. – България е приета в Обществото на народите
  28. 17.12. - Св. пророк Данаил
  29. 17.12. - Събития и факти
  30. 18.12.1852г. - Роден e Данаил Николаев, участник в Щипченската епопея